Метаданни
Данни
- Серия
- Отвъд полунощ (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Memories of Midnight, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Теодора Давидова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 69гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сидни Шелдън. Спомени от полунощ
Редактор: Красимира Абаджиева
Коректор: Валерия Полянова
Издателство „Свят“
Издателство „Хемус“, 1992
ISBN 954-415-029-3
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от sexy_love_baby)
22. Глава
Поверителна информация
Запис на психоаналитичен сеанс с Катерин Алегзандър
К: Съжалявам за закъснението, Алан. В последния момент свикаха съвещание в кантората.
А: Няма нищо. Делегацията от Атина още ли е в Лондон?
К: Да. Смятат да си тръгнат към края на следващата седмица.
А: Ти като че с нетърпение чакаш да си заминат? Имаше ли неприятности с тях?
К: Не. Но не ме напуска някакво особено чувство.
А: Особено ли?
К: Трудно ми е да ти обясня. Сигурно ще ти прозвучи доста глупаво, но има нещо необичайно в тези хора.
А: И какво е то?
К: Карат ме да се чувствам някак особено. Миналата нощ сънувах отново онзи мой кошмар.
А: С давенето ли?
К: Да. Доста време не ме беше спохождал. Но този път сънят бе по-различен.
А: Разкажи ми.
К: Беше по-реален. А и не свърши така, както свършваше обикновено. А: А как?
К. Опитваха се да ме удавят, но не успяха и аз се озовах на сигурно място.
А: В манастира ли?
К: Не зная точно. Възможно е. Имаше и градина. Някакъв мъж ме посети. Мисля, че съм сънувала нещо подобно и преди, само че този път видях лицето и мъжа.
А: Позна ли го?
К: Да. Беше Константин Демирис.
А: Значи го видя в съня си и…
К: Алан, това не е само сън. Това е истински спомен. Изведнъж си спомних, че Демирис ми даде онази златна брошка.
А: Искаш да кажеш, че подсъзнанието ти е съхранило нещо, което действително се е случило, така ли? Сигурна ли си?
К: Убедена съм. Константин Демирис ми донесе брошката в манастира.
А: Беше ми казала, че някакви монахини те измъкнали от езерото и те прибрали.
К: Точно така.
А: Катерин, знае ли някой друг, че си била при тях?
К: Не, мисля че не.
А: Тогава как Константин Демирис е разбрал?
К: Ами… не зная. Но съм сигурна, че беше така. Събудих се страшно изплашена. Сякаш сънят бе някакво предупреждение. Чувствам, че ще се случи нещо ужасно.
А: Често пъти кошмарите имат такова въздействие върху нас. Кошмарът е един от най-старите врагове на човека. Думата произхожда от средновековния английски „nitz“ или „нощ“ и „mare“ — „таласъм“ Ако се вярва на предразсъдъците, кошмарът се появява след четири часа сутринта.
К: Да не би да искаш да кажеш, че имат реален смисъл?
А: Понякога имат. Колридж например пише: „Сънищата не са сенки, а същността и нещастието на моя живот.“
К: Вероятно придавам на всичко това прекалено голямо значение. Инак се чувствам добре. Има един човек, за който бих искала да поговоря с теб, Алан.
А: Да, кажи.
К: Казва се Атанас Ставич. Съвсем младо момче, пристигнало тук в Лондон, за да учи медицина. Имал е доста труден живот. Надявам се, че ще можеш един ден да се срещнеш с него и да му дадеш съвет как да постъпи.
А: С най-голямо удоволствие. Защо се мръщиш?
К: Просто си спомних нещо.
А: Да?
К: Пълно безумие е.
А: Подсъзнанието ни не прави разлика между безумие и здравомислие.
К: Става дума за съня, в който Демирис ми подари брошката.
А: Е?
К: Чух съвсем ясно как нечий глас ми казва: „Той ще те убие.“
Трябва да прилича на нещастен случаи. Не искам някой да идентифицира тялото й. Имаше много начини да я ликвидира. Трябваше да помисли за подробностите. Излегнат на леглото, той се замисли за тях и неочаквано усети, че е получил ерекция. Смъртта е върховен оргазъм. Да, той знаеше как да го направи. Беше толкова просто. Нямаше да остане нищо от нея. Константин Демирис щеше да бъде доволен.