Роберт ван Хюлик
Златното божество (10)

Глава VIII
Богат корабопритежател съобщава, че младата му съпруга е изчезнала; съдията Ди излага хипотеза за вероятна среща между двама души.

Съдията Ди стана много преди зазоряване. Нощната разходка до храма го бе изтощила, но въпреки това спа зле. На два пъти му се присъни, че покойният магистрат стои до леглото му. Но щом се събудеше, облян в пот, виждаше, че стаята е празна. Най-после се надигна, запали свещ и седна зад писалището си да прегледа папките със служебни документи. Работи, докато първите лъчи на зората обагриха в червено хартията на прозорците и прислужникът му донесе сутрешния ориз.

Когато остави пръчиците за хранене, влезе сержант Хун с кана горещ чай. Той съобщи, че Ма Жун и Цяо Тай вече са отишли да проверят как върви поправката на шлюза, и да изследват брега на канала, където бяха видели нападението в мъглата. Щели да опитат да се върнат навреме за предобедното съдебно заседание. Началникът на стражниците докладвал, че Фан Шун още не се е появил. И най-после, дошъл един от слугите на Тан и казал, че нощес господаря му го втресло, но че щял да дойде веднага щом се почувства малко по-добре.

— И аз самият не се чувствам много добре — промърмори съдията. Той жадно отпи две глътки горещ чай, след което продължи: — Бих искал сега книгите ми да са тук. В тях е писано доста по въпросите за свръхестествените явления и тигрите върколаци, но за беда никога не съм обръщал особено внимание на тия неща. Един съдия няма право да пренебрегва който и да е дял на познанието, Хун! Е, какво каза вчера Тан за дневния ред на съдебното заседание?

— Не е особено богат, ваше превъзходителство — отвърна сержантът. — Трябва да се вземе решение по спора между двама чифликчии за междата, която разделя имотите им. Това е всичко.

Хун подаде на съдията една папка. Докато я преглеждаше, Ди отбеляза:

— За щастие делото не изглежда сложно. Тан е свършил добра работа, като е приложил към поземления регистър тази стара карта, на която ясно личат първоначалните граници. Веднага щом приключим с този случай, ще закрием заседанието. Имаме много по-належащи дела!

Съдията стана и Хун му помогна да наметне официалната роба от тъмнозелен брокат. Докато Ди си слагаше черната съдийска шапка с колосани краища, из трибунала отекнаха трите удара на големия гонг, които оповестяваха, че всеки момент ще започне сутрешното съдебно заседание. Съдията прекоси коридора пред кабинета си, мина през вратата зад завесата с еднорога и се качи на подиума. Докато се настаняваше в широкото кресло зад масата, той видя, че съдебната зала е претъпкана. Гражданите на Бънлай бяха нетърпеливи да видят новия си съдия.

Той бързо се огледа, за да се увери, че служителите на съда са по определените им места. От двете страни на голямата маса зад по-малки масички седяха двама писари и приготвяха тушовите си блокчета и четките, за да водят протокола. Пред подиума срещу масата шестима стражници стояха наредени в две редици по трима, а до тях се бе изправил началникът им. Той бавно полюшваше тежкия си бич.

Съдията Ди удари с чукчето си по масата и обяви заседанието за открито. След като направи проверката, той придърпа към себе си документите, които сержант Хун бе подредил на масата. Кимна с глава към началника на стражниците. Пред подиума се явиха двама селяни и веднага паднаха на колене. Съдията им съобщи становището на съда относно граничния синор между имотите им. Селяните удариха глави о пода, за да изразят благодарността си.

Съдията Ди тъкмо се канеше да вдигне чукчето и да закрие заседанието, когато напред пристъпи добре облечен мъж. Докато той куцукаше към съдийската маса, подпирайки се на тежък бамбуков бастун, Ди забеляза, че лицето му е доста красиво, с правилни черти, с тънки черни мустачки и добре оформена къса брада. Изглеждаше четирийсетинагодишен. Мъжът коленичи с известно затруднение и заговори с приятен, обработен глас:

— Покорният ви слуга е корабопритежател, името ми е Гу Мънпин. Дълбоко съжалявам, че се налага да обезпокоя негово превъзходителство още на първото съдебно заседание, което ръководи в този трибунал. Причината е, че съм силно разтревожен от продължителното отсъствие на съпругата ми госпожа Гу, по баща Цао, и искам да отправя молба към съдилището да започне разследване, за да се открие местонахождението й.

Той докосна три пъти пода с челото си. Съдията потисна въздишката си и каза:

— Господин Гу, бихте ли направили пълно описание на случая пред съда, за да може той да реши какви действия трябва да се предприемат?

— Сватбата се състоя преди десет дни — започна Гу, — но поради внезапната кончина на предшественика на ваше превъзходителство ние, съвсем естествено, се въздържахме от по-шумно празненство. На третия ден съпругата ми се върна в бащината си къща, за да направи обичайното посещение на родителите си. Баща й е доктор Цао Хъсиен. Той живее извън града, недалеч от Западната врата. Съпругата ми трябваше да си тръгне оттам оня ден, на четиринайсети, и да се прибере следобед на същата дата. Когато не си дойде, предположих, че е решила да удължи престоя си с един ден. Но понеже и вчера следобед все още я нямаше, се разтревожих и изпратих търговския си представител Ким Сан до къщата на доктор Цао, за да провери какво се е случило. Доктор Цао го уведомил, че съпругата ми наистина напуснала къщата му на четиринайсети след обедното хранене заедно с по-младия си брат Цао Мин, който тръгнал пеш след коня й. Той трябвало да я придружи до Западната врата. Момъкът се върнал късно същия следобед. Казал на баща си, че когато вече наближавали шосето, забелязал на едно крайпътно дърво щъркелово гнездо. Помолил сестра си да язди напред, а той щял да я настигне веднага след като вземел няколко яйца от гнездото. Обаче, когато се качвал на дървото, един гнил клон се счупил, той паднал и си навехнал глезена. Докуцукал до най-близкия чифлик, където превързали крака му и го пратили у дома с магарето на стопанина. Тъй като, когато се разделили, било ясно, че сестра му всеки момент ще излезе на шосето, той предположил, че тя е отишла с коня си право в града.

Гу замълча за момент, избърса потта от челото си и продължи:

— По пътя към града моят представител се отбил да събере сведения в караулката, разположена на мястото, където се пресичат селският път и шосето към града, а също и в чифлиците и дюкяните покрай шосето. Но никой не бил видял сама жена да минава оттам на кон по това време на деня… По тези причини вашият покорен слуга, сериозно разтревожен, че на младата му съпруга се е случило някакво нещастие, сега почтително моли негово превъзходителство незабавно да организира нейното издирване.

Като извади от ръкава си сгънат лист хартия и почтително го вдигна с две ръце над главата си, той добави:

— Тук предоставям на съда пълното описание на жена си, на дрехите, с които беше облечена, и на великолепния кон с бяло петно на челото, който яздеше.

Началникът на стражниците пое хартията и я подаде на съдията Ди. Той я погледна и попита:

— Носела ли е жена ви някакви скъпи накити, или голяма сума пари?

— Не, ваше превъзходителство — отговори Гу. — Моят представител е задал същия въпрос на доктор Цао, който отвърнал, че е носела само кошница със сладкиши, които жена му изпратила като подарък за мен.

Съдията кимна и попита:

— Можете ли да се сетите за някого, който ви е имал зъб и е искал да напакости на жена ви?

Гу Мънпин категорично тръсна глава:

— Не е изключено някои хора да ми имат зъб, ваше превъзходителство, кой търговец няма врагове при тази жестока конкуренция? Но никой от тях не би се осмелил да извърши такова подло престъпление.

Съдията бавно поглади брадата си. Той си даваше сметка, че би било обидно да зададе публично въпроса, дали е възможно госпожа Гу да е забягнала с друг мъж. Щеше да се наложи да направи проучване, каква жена е била съпругата на Гу и с какво име се е ползвала.

— Съдът незабавно ще предприеме всички необходими действия — обяви той. — Кажете на представителя си след заседанието да дойде в личния ми кабинет и да докладва подробно за всички събрани от него сведения. Така ще избегнем двойната работа. Няма да пропусна да ви уведомя незабавно, ако науча нещо ново.

След това съдията удари с чукчето си по масата и закри заседанието. В личния му кабинет го чакаше един прислужник, който съобщи:

— Пристигна корабопритежателят господин Йе Бън и заяви, че иска да поговори няколко минути с негово превъзходителство на четири очи. Заведох го в приемната.

— Що за птица е той? — попита Ди.

— Господин Йе е много заможен човек, ваше превъзходителство — отвърна прислужникът. — Той и господин Гу Мънпин са двамата най-големи корабопритежатели в окръга. Корабите им плават чак до Корея и Япония. Имат док на брега на реката, където строят и поправят корабите си.

— Добре — каза съдията. — Очаквам и друг посетител, но мога да приема Йе Бън веднага — той се обърна към Хун и добави: — Ти ще приемеш Ким Сан и ще запишеш каквото ти съобщи за разследванията си във връзка с изчезналата жена на господаря му. Аз ще дойда веднага щом изслушам Йе Бън.

Един висок дебел мъж стоеше прав в приемната. Когато видя, че съдията Ди се качва по стълбите, той незабавно падна на колене.

— Тук не сме в съдебната зала, господин Йе — любезно каза съдията, докато сядаше на масичката за чай. — Изправете се и се настанете на стола срещу мен.

Мъжът смутено измърмори някакви извинения, после предпазливо седна на крайчеца на стола. Имаше месесто, кръгло като луна лице с тънки мустачки и рошава брада, оформена в полукръг. Съдията Ди не хареса малките му лукави очички. Йе Бън започна да сърба чая си. Изглеждаше, че не знае как да започне.

— След няколко дни — каза съдията — ще поканя тук на прием всички видни граждани на Бънлай. Надявам се, че тогава ще имам възможност да побеседваме по-нашироко с вас, господин Йе. Съжалявам, но точно сега съм много зает. Ще ви бъда благодарен, ако прескочите формалностите и пристъпите направо към същината на въпроса.

Йе бързо направи дълбок поклон и заговори:

— Като притежател на кораби, ваше превъзходителство, естествено е да следя отблизо какво става по течението на реката. Сега се чувствам задължен да докладвам на негово превъзходителство за упоритите слухове, че от този град се изнасят контрабандно големи количества оръжие.

Съдията изправи гръб.

— Оръжие? — попита той недоверчиво. — И закъде?

— Без съмнение за Корея, ваше превъзходителство — отговори Йе Бън. — Казват, че корейците са бесни от яд заради поражението, което им нанесохме, и се готвят да обсадят и да нападнат нашите гарнизони.

— Имате ли някаква представа — попита съдията, — кои са гнусните предатели, занимаващи се с тази контрабанда?

Йе Бън поклати глава и отговори:

— За съжаление не можах да открия никакви улики, ваше превъзходителство. Мога да кажа само, че собствените ми кораби със сигурност не се използват за тази престъпна цел. Сведенията, които ви съобщих, са само слухове, но изглежда, че комендантът на гарнизона също ги е чул. Говори се, че през последните дни всички кораби, напускащи окръга, са били претърсвани най-щателно.

— Ако научите нещо повече, не забравяйте да ме уведомите незабавно — каза съдията. — Между другото имате ли някаква представа, какво може да се е случило с жената на вашия колега Гу Мънпин?

— Не, ваше превъзходителство — отговори Йе, — ни най-малка. Но сега доктор Цао ще съжалява, че не даде дъщеря си на сина ми — и тъй като съдията вдигна вежди, той бързо добави: — Аз съм един от най-старите приятели на доктор Цао, ваше превъзходителство, и двамата сме привърженици на една по-смислена философия и сме противници на будисткото идолопоклонство. Въпреки че никога не сме разговаряли специално по този въпрос, винаги съм смятал за нещо естествено дъщерята на доктор Цао да се омъжи за моя най-голям син. Но преди три месеца, когато жената на Гу почина, доктор Цао внезапно съобщи, че дъщеря му ще се омъжи за него. Представяте ли си, ваше превъзходителство, момичето е едва двайсетгодишно! А Гу е ревностен будист. Казват, че се канел да предложи…

— Достатъчно — прекъсна го съдията. Не го интересуваше тази семейна история. Той продължи: — Миналата вечер двама от моите помощници са се срещнали с вашия търговски представител Бо Кай. Той, изглежда, е забележителен момък.

— Искрено се надявам — каза Йе Бън с извинителна усмивка, — че Бо Кай е бил трезвен. Половината време е пиян, а през другата половина пише стихове.

— Тогава защо го държите на служба? — учудено попита съдията.

— Защото — обясни Йе Бън — този поет пияница е финансов гений. Това е абсолютна загадка, ваше превъзходителство. Оня ден бях отделил цялата си вечер, за да прегледаме с него сметките ми. И така, седнахме с Бо Кай и аз започнах да обяснявам. Но той просто грабна целия куп документи от ръцете ми, направи си някакви бележки, докато ги прелистваше, и ми ги върна. После взе четката и прегледно написа баланса ми без нито една грешка. На следващия ден му казах да си вземе седмица отпуск, за да направи изчисления за построяване на едно корабче за военните. Всички изчисления бяха готови същата вечер, ваше превъзходителство. По този начин можах да представя сметките си много преди моят приятел и колега Гу да е готов с неговите, и получих поръчката — Йе Бън се усмихна самодоволно и заключи: — Доколкото ме засяга лично, момчето може да пие и да пее колкото си иска. За краткото време, през което работи за мен, ми е донесъл печалба двайсет пъти повече, отколкото му плащам. Единствените неща, които не харесвам у него, са увлечението му по будизма и приятелството му с Ким Сан, търговския представител на моя приятел Гу. Но Бо Кай твърди, че будизмът удовлетворява духовните му нужди, а чрез приятелството си с Ким Сан изчопля повече сведения за работите на Гу… и това, разбира се, понякога е от полза.

— Предайте му — каза съдията, — че желая да ме посети през някой от близките дни. В съдилището намерих един бележник с изчисления и ми се иска да чуя мнението му за тях.

Йе Бън хвърли бърз поглед към съдията. Искаше да попита нещо, но домакинът му вече бе станал и той трябваше да си тръгне. Когато магистратът се запъти през двора, го пресрещнаха Ма Жун и Цяо Тай.

— Повредата на решетката е поправена, ваше превъзходителство — докладва Ма Жун. — На връщане разпитахме няколко прислужници от голямата къща до втория мост. Те казаха, че се случвало след някой прием да отнасят на носилка големи кошници с отпадъци до канала и да ги хвърлят във водата. Но ще трябва да ходим и да разпитваме от къща на къща, ако искаме да разберем дали такова нещо се е случило точно по времето, когато с Цяо Тай станахме свидетели на инцидента.

— Това сигурно обяснява нещата — облекчено рече съдията. — Сега елате с мен в кабинета ми. Там ме чака Ким Сан.

По пътя съдията Ди разказа накратко на двамата мъже за изчезването на госпожа Гу. В кабинета Хун разговаряше с красив млад мъж на около двайсет и пет години. Когато той се представи, съдията каза:

— Ако съдя по името, потеклото ви е корейско?

— Така е, ваше превъзходителство — почтително отвърна Ким Сан. — Роден съм тук, в корейския квартал. Господин Гу наема много корейски моряци и ме натовари да упражнявам надзор върху тях, както и да изпълнявам ролята на преводач.

Съдията кимна. Той взе бележките, които бе водил Хун по време на разговора си с Ким Сан, и внимателно ги прочете. После ги подаде на Ма Жун и Цяо Тай и попита Хун:

— Фан Шун не е ли бил видян за последен път също на четиринайсети и също рано следобед?

— Да, ваше превъзходителство — отговори сержантът. — Наемният работник в чифлика му казал, че Фан тръгнал оттам подир обедния ориз, придружен от слугата си У, и поел в западна посока.

— Тук си написал — продължи съдията, — че къщата на доктор Цао се намира наблизо. Хайде да изясним нещата. Подай ми картата на окръга.

Когато Хун разгърна голямата илюстрована карта върху писалището, съдията взе четката си и очерта кръг около една част, разположена западно от града. Посочи къщата на доктор Цао и каза:

— Сега вижте тук… На четиринайсети след обедния ориз госпожа Гу напуска тази къща и поема в западна посока. На първия кръстопът хваща надясно. Къде я е оставил брат й Ким?

— Там, където се кръстосват двата селски пътя, след като са отминали ето този малък терен, обрасъл с дървета — отговори Ким Сан.

— Правилно — каза съдията. — Наемният работник в чифлика твърди, че Фан Шун тръгнал по същото време и поел на запад. Защо не е тръгнал на изток по този черен път, който води направо от чифлика за града?

— На картата така наистина изглежда по-кратко, ваше превъзходителство — каза Ким Сан, — но този път е много лош, той е просто една пътека и след дъжд е почти неизползваем. В действителност този пряк път би отнел на Фан повече време, отколкото обходът през шосето.

— Разбирам — каза съдията. Той отново взе четката и огради отсечката между кръстопътя и шосето. — Не вярвам в съвпадения. Според мен трябва да приемем, че на това място госпожа Гу и Фан Шун са се срещнали. Те познавали ли са се, Ким?

Ким Сан се поколеба за момент, после каза:

— Доколкото ми е известно, не, ваше превъзходителство. Но както виждам на картата, чифликът на Фан не е далеч от къщата на доктор Цао и мога да допусна, че госпожа Гу, когато все още е живеела при родителите си, е срещала Фан Шун.

— Много добре — каза съдията. — Дадохте ни особено важна информация, Ким. Ще видим какво можем да направим. Сега сте свободен.

След като Ким Сан си тръгна, съдията изгледа замислено тримата си помощници и каза през зъби:

— Како имаме предвид думите на онзи кръчмар за Фан, мисля, че заключението е очевидно.

— Напъните на Гу не са довели до задоволителен резултат — цинично се ухили Ма Жун.

Но сержант Хун, изглежда, се съмняваше. Той каза бавно:

— Ако са забягнали заедно, ваше превъзходителство, защо стражите на шосето не са ги видели? Пред тия караулки винаги има по няколко войници, които нямат какво друго да правят, освен да пият чай и да зяпат по всеки минувач. На това отгоре сигурно познават Фан и непременно биха забелязали, ако той мине оттам с жена. Ами какво е станало със слугата му?

Цяо Тай се беше изправил и гледаше картата отвисоко. Той забеляза:

— Каквото и да е станало, станало е точно пред изоставения храм. А кръчмарят ни разказа някои странни истории за това място. Забелязвам, че точно тази отсечка от пътя не се вижда нито от караулката, нито от чифлика на Фан, нито от къщата на доктор Цао. Не се вижда и от малкия чифлик, където са превързали крака на братчето на госпожа Гу. Ще речеш, че госпожа Гу, Фан Шун и неговият слуга са се изпарили във въздуха, докато са минавали по този отрязък на пътя!

Съдията се изправи поривисто и каза:

— Няма смисъл да гадаем, преди да сме огледали на място и преди да сме разговаряли с доктор Цао и наемния работник в чифлика на Фан. Поне небето се проясни най-сетне. Да тръгваме веднага. След нощното ни приключение чувствам, че една хубава езда през полето на дневна светлина ще ми се отрази прекрасно.