Роберт ван Хюлик
Златното божество (16)

Глава XIV
Съдията Ди размишлява на глас върху два опита за убийство; пред съда се явява непозната жена.

Беше почти полунощ, когато Ма Жун и Цяо Тай се прибраха в съдилището. Преди това закотвиха корейската баржа под моста Небесна дъга и наредиха на стражите при Източната врата да изпратят няколко човека да я пазят и да внимават нищо да не се размества.

Съдията Ди все още беше в личния си кабинет насаме с Хун. Той вдигна глава и изгледа изумен раздърпаната двойка. Но докато Ма Жун разказваше историята си, изумлението му се смени с яростен гняв. Когато Ма Жун свърши, съдията скочи и започна да се разхожда из кабинета с ръце на гърба.

— Това е нечувано! — изведнъж избухна той. — Сега пък опит за убийство на двама офицери от съдилището веднага след опита да бъда ликвидиран аз.

Ма Жун и Цяо Тай погледнаха учудено към Хун. Той тихо и набързо им разказа за разхлабената дъска на моста над пропастта. За предупреждението на убития съдия премълча, защото знаеше, че единственото нещо на света, от което се страхуваха юначагите, бяха загадъчните свръхестествени явления.

— Тези песоглавци залагат капаните си добре — отбеляза Цяо Тай. — Нападението над нас също беше хитро замислено. Разговорът в „Градината на деветте цвята“ е бил старателно репетирана сцена.

Съдията не го слушаше. Той спря да се разхожда и каза:

— Значи изнасят злато. Слуховете за оръжието са били само уловка, колкото да отвлекат вниманието ми. Но защо ще го изнасят в Корея? Винаги съм мислел, че там има предостатъчно злато — той нервно подръпна брадата си. Седна зад писалището и продължи: — По-рано тази вечер обсъждахме с Хун защо тези главорези искат да ме премахнат от пътя си. Стигнахме до извода, че според тях аз знам повече, отколкото знам в действителност. Но защо са искали да убият вас? Нападението на баржата очевидно е било подготвено, след като сте се разделили с Бо Кай и Ким Сан. Опитайте се да си припомните дали по време на вечерята сте казали нещо, което може да им е дало повод за тревога.

Ма Жун сви вежди и се замисли дълбоко. Цяо Тай умислено поглаждаше тънките си мустачки. По едно време каза:

— Ами водихме най-обикновен разговор, разменихме си по някоя и друга шега. Но освен това… — той ядосано тръсна глава.

— Аз споменах за ходенето ни в изоставения храм — намеси се Ма Жун. — Тъй като по време на съдебното заседание вие съобщихте публично, че възнамерявате да арестувате А Куан, реших, че няма да има нищо лошо, ако им кажа, че сме го открили там.

— А споменахте ли нещо и за ония вехтории? — попита сержант Хун.

— Да, наистина! — отвърна Ма Жун. — По този повод Ким Сан си направи някаква шега.

Съдията удари с юмрук по писалището.

— Ето, това е! — възкликна той. — По някаква причина тези бамбукови тояжки са много важни.

Съдията извади от ръкава си ветрило и яростно започна да си вее. После каза на Ма Жун и Цяо Тай:

— Не можехте ли да бъдете малко по-внимателни, докато биехте онези главорези? Преди смъртта си А Куан каза точно това, което искахме да знаем, а корейските моряци сигурно само са изпълнявали нарежданията на Ким Сан. Но ако бяхте хванали жив самия Ким Сан, може би целият възел щеше да се разплете.

Цяо Тай се почеса по главата.

— Да — унило рече той. — Като се замисля, нямаше да е зле, ако го бях хванал жив. Но всичко стана толкова бързо… Общо взето, беше приключило, преди да осъзная, че е започнало.

— Забравете думите ми — усмихна се съдията. — Нямам основание да ви се сърдя. Все пак жалко, че Бо Кай ви е шпионирал, когато сте наблюдавали агонията на Ким Сан. Сега този разбойник знае точно какво ни е известно. Ако не ви беше подслушал, щеше да гадае издал ли е Ким Сан целия заговор, или не. А уплашеният престъпник е склонен да предприема необмислени стъпки и по този начин може да се издаде.

— Не бихме ли могли да разпитаме със законни изтезания ония корабопритежатели, Йе и Гу? — с надежда попита Ма Жун. — В крайна сметка тъкмо техни хора се опитаха да убият нас двамата.

— Нямаме и най-дребната улика срещу Гу и Йе — каза съдията. — Единственото, което знаем, е, че корейците играят важна роля в изпълнението на престъпния план. И това можеше да се очаква, тъй като, както вече ни е известно, златото се изнася за Корея. Съдията Уан неволно е сгрешил, когато е решил да повери документите на онова корейско момиче. Очевидно то е показало пакета на приятеля си Ким Сан и той е извадил изобличаващите книжа от лакираната кутия. Не са посмели да унищожат самата кутия, защото са се страхували, че съдията Уан може да е оставил сред книжата си някаква записка, че е дал пакета на девойката. И ако тя не е била в състояние да го върне, щом й го поискат, е имало вероятност да я заподозрат. Може би именно по тази причина личните книжа на покойния съдия са били откраднати от съдебния архив. Както изглежда, престъпниците имат доста широка организация. Разполагат с агенти дори в имперската столица. По един или друг начин те могат да се окажат замесени и в изчезването на жената от чифлика на Фан, а сигурно имат връзка и с оня надут глупак доктор Цао. Имаме на разположение куп факти, но ни липсва ключ за изход от този заплетен лабиринт от предположения и подозрения — съдията въздъхна дълбоко и продължи: — Е, вече минава полунощ. Вие тримата най-добре се приберете и хубаво се наспете. Когато излезеш, сержант, събуди трима-четирима чиновници и им кажи да напишат обяви за издирването на Бо Кай с обвинение в опит за убийство. Текстът да включва пълното му описание. Нареди на стражите да ги разлепят още тази нощ при входа на съдилището и по всички големи сгради из града, та хората да ги прочетат утре веднага когато излязат. Пипнем ли този хитрец, има голяма вероятност да направим крачка напред.

 

 

На сутринта, докато съдията закусваше в личния си кабинет, а Хун му прислужваше, се представи началникът на стражата и докладва, че корабопритежателите Гу и Йе настояват за спешна аудиенция.

— Кажи им — рязко каза Ди — да дойдат на сутрешното съдебно заседание. Каквото имат да казват, да го кажат публично!

После се появиха Ма Жун и Цяо Тай, следвани от Тан. Тан изглеждаше още по-зле, лицето му беше пепеляво и той с мъка сдържаше треперенето на ръцете си. Щом влезе, запелтечи:

— То-това е ужжжасно. Откакто жжживея в този окръг, не се е случвало такова безчинство. Да нападнат двама офицери от съдилището, аз…

— Не се тревожете — прекрати вайкането му съдията. — Моите помощници знаят как да се грижат за себе си.

Двамата приятели явно бяха поласкани. Ма Жун бе махнал превръзката, а окото на Цяо Тай изглеждаше малко по-добре, въпреки че все още беше украсено с всички цветове на дъгата. Докато Ди бършеше лицето си с влажна кърпа, прозвуча ударът на гонга. Хун помогна на съдията да се преоблече. После всички тръгнаха към съдебната зала.

Въпреки ранния час тя беше препълнена. Хората, живеещи близо до Източната врата, бяха разпространили новината за боя на корейската баржа, а и гражданите бяха прочели обявите за издирването на Бо Кай. Докато правеше проверката, съдията забеляза на първия ред доктор Цао, Йе Бън и Гу Мънпин.

Веднага щом отекна ударът на съдийското чукче, доктор Цао пристъпи напред, люшкайки гневно брадата си. Той коленичи и възбудено започна:

— Ваше превъзходителство, снощи се случи ужасно нещо. Късно през нощта горкият ми син Цао Мин бил събуден от цвиленето на конете в обора, който е близо до вратарската къщичка. Отишъл там и заварил конете много неспокойни. Събудил пазача, после взел една сабя и се насочил към дърветата около къщата, като мислел, че там някъде може би се крие крадец. После ненадейно почувствал, че на гърба му се стоварва огромна тежест, а в раменете му се забиват нокти. Бил притиснат, главата му почти опирала земята. Последното нещо, което чул, било изщракване на зъби близо до гърлото му. После изгубил съзнание, понеже главата му се ударила в един остър камък. За щастие точно тогава дотичал пазачът с фенер. Той видял една черна сянка да изчезва между дърветата. Поставихме сина ми на легло и превързахме раните му. Драскотините по раменете му не са сериозни, но раната на челото е дълбока. Тази сутрин дойде съвсем за малко в съзнание, после пак изпадна в несвяст. Призори го прегледа доктор Шън и каза, че положението му е сериозно. Покорният ви слуга, ваше превъзходителство, настоява съдилището да вземе незабавно необходимите мерки за проследяването и убиването на този тигър човекоядец, който броди из окръга.

Над множеството се понесоха одобрителни възгласи.

— Още тази сутрин — каза съдията — съдилището ще изпрати ловци по дирите на звяра.

Щом доктор Цао се върна на мястото си на първия ред, напред излезе Йе Бън. Той коленичи пред съдийската маса. След като каза името и професията си за протокола, той започна:

— Покорният ви слуга прочете сутринта обявите за издирването на моя служител Бо Кай. Говори се, че упоменатият Бо Кай е замесен в някакво сбиване на една корейска баржа. Искам да заявя, че споменатият Бо Кай е човек с избухлив характер и ексцентрично поведение и аз отхвърлям всяка отговорност за действията му извън часовете, през които е работил за мен.

— Кога и при какви обстоятелства наехте на работа Бо Кай? — попита съдията.

— Той дойде при мен преди десетина дни, ваше превъзходителство — отвърна Йе Бън, — с препоръчително писмо от видния столичен учен Цао Фън, братовчед на моя добър приятел доктор Цао Хъсиен. Каза ми, че се е развел с жена си и иска да прекара известно време далеч от столицата, където роднините на бившата му съпруга му създавали неприятности. Той се оказа развратен пияница, но имаше изключителни способности в областта на финансите. След като прочетох обявите, повиках прислужника си и го попитах кога за последен път е виждал Бо Кай. Той ми каза, че миналата нощ младежът се прибрал много късно. Отишъл до стаята си, в четвъртия двор на резиденцията ми, и скоро след това отново излязъл, носейки някаква плоска кутия. Тъй като прислужникът ми добре познава избухливия му характер, се въздържал от всякакъв коментар, но му направило силно впечатление, че Бо Кай сякаш много бързал. Преди да дойда тук в съдилището, претърсих стаята му, но не открих да липсва нещо, освен една кожена кутия, в която той съхраняваше книжата си. Всичките му дрехи и лични принадлежности си бяха на място — Йе Бън поспря за малко, после продължи: — Бих искал заявлението ми, че не нося отговорност за незаконните деяния на Бо Кай, да бъде вписано в протокола, ваше превъзходителство.

— Ще бъде — хладно отговори съдията, — но заедно с моята забележка, която ще чуете сега. Аз не приемам това твърдение и заявявам, че ви смятам напълно отговорен за всичко, което вашият служител е направил или се е въздържал да направи. Той е бил на работа при вас и е живял под вашия покрив. Взел е участие в старателно подготвен заговор за убийството на двамата ми помощници. Вие трябва да докажете, че не сте също замесен в този заговор.

— Как бих могъл да го докажа, ваше превъзходителство? — изскимтя Йе Бън. — Нямам никаква представа за това, ваше превъзходителство! Аз съм гражданин, който почита законите. Не ви ли посетих оня ден специално, за да ви докладвам, че…

— Тази история е нагла лъжа! — грубо го прекъсна съдията. — Освен това ми докладваха, че около вашия дом, близо до втория мост на канала, стават странни неща. До второ нареждане ще останете под домашен арест.

Йе Бън започна да протестира, но началникът на стражата му изрева да мълчи. Двама стражници го отведоха в къщичката на пазачите, за да чакат по-нататъшните разпореждания на съдията Ди относно строгостта на режима на домашния арест.

Щом отведоха Йе Бън, пред съдийската маса коленичи Гу Мънпин.

— Вашият покорен слуга — каза той — има малко по-различно становище от това на своя приятел и колега Йе Бън. Доколкото моят служител, кореецът Ким Сан, също е бил замесен в сбиването на баржата, искам да заявя и да подчертая, че се чувствам напълно отговорен за действията на упоменатия Ким Сан, включително и за тези, които е предприемал извън работното си време при мен. Искам да докладвам на негово превъзходителство, че корейската баржа, на която се е случил инцидентът, е моя собственост, а тримата корейски моряци са на служба при мен. Моят майстор в корабостроителницата заяви, че снощи по време на вечерния ориз Ким Сан дошъл на пристанището и наредил баржата да бъде приготвена за път, без да споменава закъде ще пътува. Няма нужда да уточнявам, че е действал без мое разрешение и без мое знание. Но аз лично ще разследвам най-подробно това своеволие и ще бъда доволен, ако няколко опитни служители от съдилището бъдат изпратени на пристанището и в дома ми, за да наблюдават моите действия.

— Съдът — каза Ди — оценява желанието на Гу Мънпин да сътрудничи. Веднага щом приключи разследването на сбиването, трупът на споменатия Ким Сан ще му бъде предаден, за да го изпрати на най-близкия родственик за погребение.

Съдията Ди се канеше да закрие заседанието, когато забеляза някакво брожение сред посетителите. Една висока жена с грубо лице, облечена в черна роба с безвкусни червени апликации, си проправяше път през множеството, като влачеше след себе си друга жена, скрита зад воал. Когато високата жена коленичи, втората, с воала, остана до нея права, със сведена глава.

— Нищожната личност пред вас — с дрезгав глас каза коленичилата — почтително съобщава, че се нарича госпожа Ляо и е притежателка на петото корабче на цветята, закотвено до Източната врата. Тя води в съдилището на негово превъзходителство една престъпница.

Съдията се наведе напред и огледа крехката фигура със забулено лице. Той бе много учуден от онова, което каза жената, защото обикновено съдържателите на бардаците имаха свои начини да се справят с непокорните проститутки.

— Как се казва момичето — попита той — и какво е обвинението, което отправяте срещу него?

— Тя твърдо отказва да съобщи името си, ваше превъзходителство — извика жената, — и…

— Би трябвало да ви е известно — строго я прекъсна съдията, — че нямате право да позволявате на момиче да работи във вашето заведение, без да сте установили самоличността му.

Жената бързо удари глава о пода и захленчи:

— Хиляди пъти прося милостта на негово превъзходителство! Трябваше да започна с това, че не съм наела момичето като проститутка. Ето какво се случи, ваше превъзходителство, самата истина ще ви кажа. На петнайсети преди изгрев слънце Бо Кай дойде на корабчето ми с това момиче, облечено в монашеска роба. Каза ми, че това е новата му наложница, която си е взел миналата вечер. Първата му жена не искала да я приеме в къщата, накъсала дрехите й на парцали, наговорила й обидни думи и не давала дума да се издума, макар че господин Бо Кай спорил с нея до късно през нощта. Каза, че ще му трябват няколко дни, докато се споразумее с жена си, и поиска да остави момичето на моя кораб, докато уреди всичко. Даде ми малко пари и поиска да намеря на момичето прилични дрехи, защото нямало друго, освен тази монашеска роба. А господин Бо Кай е добър клиент, ваше превъзходителство, и работи за корабопритежателя Йе Бън, моряците също са добри клиенти, така че какво друго можеше да направи една самотна жена, освен да се съгласи, ваше превъзходителство. Дадох на пиленцето прилична рокля, настаних го в хубава каюта съвсем само и когато помощникът ми каза, че то трябва да приема и клиенти, за да си поддържа формата, понеже няма да посмее да каже на господин Бо Кай, аз го срязах изкъсо. Държа на думата си, ваше превъзходителство. Това е установен ред в къщата ми. Но и законът, ваше превъзходителство, за мен винаги е на първо място. И така, когато тази сутрин дойде лодката на зарзаватчията и той ми каза, че са разлепени обяви за издирването на Бо Кай, аз рекох на помощника си: „И самата тази дама да не е престъпница, поне ще знае къде негово превъзходителство може да намери Бо Кай. Мой дълг е да съобщя за нея.“ И ето, доведох я в съдилището, ваше превъзходителство!

Съдията изправи гръб в креслото си. Той каза на жената с воала:

— Открийте лицето си, кажете си името и опишете отношенията си с престъпника Бо Кай!