Линкълн Чайлд
Зоната (49)

48

Нещото се измъкна много бавно от мрака. Докато се движеше, сенки играеха по мускулестите му хълбоци. Кери се беше втренчила, изпълнена с ужас, докато създанието се показваше сантиметър по сантиметър от мрака, като плувец от басейн, и на сумрачната светлина започнаха да се виждат все повече и повече ужасяващи подробности. Голямата, с форма на права лопата глава, покрита с ниска, груба и лъскава черна козина. Късата горна челюст започваше с големи кучешки зъби, фланкирани от два бивника, зад които висяха стотици ужасяващи и остри като бръсначи мустачки, подобни на моржови. Широката мандибула, сравнително малка и леко изнесена назад, беше свързана с черепа чрез голяма костна панта. И най-шокиращото, защото ги беше виждала и преди, сякаш в някакъв друг живот, жълтите непримигващи очи, които ги гледаха вторачено със смесица от страстно желание и злонамереност.

— Божичко — измърмори Конти зад нея. — Божичко, колко е прекрасно. — Бавно, почти като на забавен кадър, той насочи камерата и започна да снима.

Улф стоеше непосредствено зад него. Той започна да вдига пистолета, но трепереше толкова неудържимо, че Кери чуваше как му тракат зъбите.

— Емилио — каза той със сподавен глас, — в името на Бога…

— Кери, бързо — прекъсна го шепотът на Конти, — пусни звука.

Но Кери не можеше да помръдне. Можеше единствено да гледа вторачено.

Толкова бавно, че тя не беше сигурна дали изобщо се движи, нещото започна да се приближава по изпъстрения със сенки коридор. Здравите предни крака бяха леко извити навътре, както при булдозите, и потропваха на закръглени, подобни на копита лапи, от които стърчаха жестоки хищни нокти. Сега можеха да го виждат изцяло. Беше дълго поне колкото млад кон. Линията на гърба му се спускаше от големите силни рамене до могъщите хълбоци, покрити с груби косми. Кери гледаше с раззината уста. Тогава втренченият й поглед почти неволно се върна към устата: извитите кучешки зъби, безбройната неописуема маса пипалца, виснали надолу зад тях. Когато забеляза, че пипалцата не само потрепват в хармония със стъпките му, но сякаш живеят свой собствен живот, от страх и отвращение я обзе немощ.

Болката в главата й ставаше все по-остра, а сърцето й се блъскаше в гърдите. Но въпреки това не можеше да отстъпи, дори не можеше да помръдне. Беше се вцепенила от страх. Сега създанието се спря и легна на земята на около шест метра от тях, готово за скок. Но нито веднъж не примигна, нито отклони поглед. На Кери й се стори, че очите му са твърди и дълбоки като топази, в които гори свиреп вътрешен огън.

То остана неподвижно в продължение на може би шейсетина секунди. Единствените звуци, които се чуваха, бяха бръмченето на камерата на Конти и нейното тежко дишане. Тогава то започна отново да се промъква към тях.

Това се оказа прекалено за Улф. С ниско стенание той се обърна и хукна обратно по коридора, а пистолетът му издрънча неизползван на пода.

Нещото отново спря, но този път за по-кратко време. Тесен и раздвоен розов език се показа изпод мустачките. После се удължи още и още, за да оближе първо едната, после и другата бивна.

В този миг Конти като че ли малко мръдна, защото започна да се смее. Първо тихо, а после по-силно. Или поне Кери в своя пароксизъм от ужас и смайване си помисли, че това е смях въпреки високия странен звук.

Хииии, пронизително се кискаше Конти, сега вече още по-силно, а камерата видимо се клатушкаше на рамото му. Хииииииии…

— Емилио — прошепна Кери.

— Заснех го! — извика Конти почти истерично. — Заснех го! Заснех го! Хиииииии…

С два скока нещото се метна срещу него и със силен удар го изстреля във въздуха. Камерата полетя по коридора, удари се в стената и щом падна на пода, се пръсна на парчета. Когато Конти падна обратно, създанието го хвана с огромните си предни лапи и започна да го върти като занаятчия грънчарското колело. Приближаваше го до муцуната си, за да прекара висящите от горната челюст остри като бръсначи мустачки по тялото му от главата до краката, и го месеше като тесто. Капки кръв захвърчаха във всички посоки, пръскаха тавана и стените, а улучените крушки се пръскаха от мокрото им докосване. Лудешкият смях на Конти премина в остър писък, който рязко се усили. Създанието на мига напъха главата на режисьора в устата си и захапа. Писъкът заглъхна, после се чу нисък пукот и настана тишина. Тогава Кери най-сетне отново усети краката си и изтича покрай Конти и кошмарния звяр, без да я е грижа за мрака и препятствията по пътя й. Докато тя хвърчеше надолу по покрития със сенки коридор, за да избяга от цялата лудост, от Конти отново се чуха звуци, но не смях или писъци, както досега, а острият пукот на трошащи се кости: храс, храс, храс…