Линкълн Чайлд
Зоната (29)

28

Получих съобщението ти — каза Маршал вместо поздрав, когато влезе в лабораторията на Феръдей и затвори вратата зад гърба си. — Откри ли нещо?

Феръдей погледна към него, после към Анг Чен и накрая отново към Маршал. Очите на биолога изглеждаха огромни и тревожни зад кръглите рамки на очилата от коруба на костенурка. Само по себе си това не обезпокои Маршал, защото Феръдей имаше тревожно изражение дори в най-спокойните си дни.

— Става дума по-скоро за интересна поредица от факти, отколкото за някаква стройна теория — започна Феръдей. Той стоеше зад объркващо количество епруветки и лабораторна екипировка, сякаш искаше да се скрие зад тях.

— Няма значение.

— Не мога да потвърдя нищо. Или поне не оттук.

Маршал кръстоса ръце.

— Няма да кажа на академичния съвет на Северномасачузетския университет, ако не искаш.

— Предупреждавам те, че Съли ще…

Маршал въздъхна от раздразнение.

— Просто ми разкажи.

Феръдей продължи да се колебае.

— Добре — изкашля се той и изправи една от изцапаните си със супа вратовръзки, които държеше да носи под бялата престилка.

— Мисля, че разбрах. Имам предвид разтопяването на леда в хранилището.

Маршал не каза нищо.

— Казах ти, че се върнахме в планината, за да вземем проби лед от пещерата. Проучихме ги с дифракция на рентгеновите лъчи. Те са много необикновени.

— В какъв смисъл?

— Кристалната му структура е напълно объркана за нормален утаечен лед.

Маршал се облегна на лабораторната маса.

— Продължавай.

— Нали знаеш, че има различни видове лед. Искам да кажа, други разновидности на онзи, който си слагаме в лимонадата или остъргваме от прозорците на колите. — Той започна да ги отбелязва с пръсти. — Има лед–2, лед–3, 5, 6, 7 и така нататък, чак до лед–14, всеки със своя кристална структура и физични свойства.

— Спомням си, че учихме нещо такова по време на следдипломната ми специализация по физика. Нужно е голямо налягане или екстремни температури, за да се осъществят промените в твърдо състояние.

— Точно така, но наистина необикновеното в някои от тези видове лед е, че щом веднъж се формират, те могат да останат твърди много над температурата на замръзване. — Над гората от епруветки той подаде на Маршал лист хартия. — Ето. Тук е структурната диаграма на лед–7. Виж кристалната му структура. При достатъчно налягане тази форма на леда може да остане твърда до 200 градуса по Целзий.

Маршал подсвирна.

— При такава горещина? Вчера този лед можеше да свърши добра работа в хранилището.

— Но има нещо друго — продължи Феръдей. — Миналия месец прочетох една статия в „Нейчър“, която описваше друг вид лед, който теоретично може да съществува. Лед–15, който има точно противоположните качества.

— Искаш да кажеш… — Маршал замълча. — Искаш да кажеш лед, който би се стопил при температура нула градуса?

Феръдей кимна.

— Ключовата дума е „теоретично“ — вметна Чен.

— И необикновената кристална структура на този лед… отговаря ли на лед–15?

— Няма начин да сме сигурни — отговори Феръдей, — но може и да е така.

Маршал се отблъсна от лабораторната маса и започна да крачи напред-назад.

— Значи е възможно, има такава възможност… ледът да се е стопил от само себе си?

— През нощта бавно вдигаха градусите — каза Феръдей. — И при цялата суматоха, когато откриха, че стоката им я няма, никой не се сети да измери температурата в хранилището. За да се увери, че е над нулата.

— Така е — Маршал млъкна. — Никой не бе сметнал това за нужно. Просто оставиха вратата широко отворена и хукнаха да търсят… стоката.

— И позволиха на температурата в хранилището бързо да се изравни с тази отвън — допълни Чен.

— Значи може изобщо да не е имало саботьор — подхвърли Маршал. — Процесът на размразяване си е вървял добре. Самият лед е виновен.

Феръдей кимна.

— Как се е формирал този необикновен лед? — попита Маршал.

— В това е загадката.

За кратко в лабораторията се възцари мълчание.

— Това е много интересно предположение — най-накрая обобщи Маршал, — но дори да си прав и да не е имало крадец нито саботьор, си остава въпросът какво е станало с котката?

Веднага щом попита, видя, че безпокойството по лицето на Феръдей се усили.

— Не, не ми казвай — продължи той. — Нека предположа. Излязла си е сама.

— Ти видя снимките ми от пода на хранилището. Тези резки бяха от нещо, което е излизало, а не е влизало. Освен това не са следи от трион.

— Това е вярно. Не приличаха на резки от трион. Но не приличаха и на следи от котешки нокти. Те бяха твърде мощни за… — Маршал млъкна изведнъж. — Чакай малко. Много умна теория. За леда, топящ се при температури под нулата, и всичко останало. Но има един огромен проблем. За да може котката да се освободи от останалия лед и да си проправи път навън от хранилището, трябва да е била жива. Обаче тя е мъртва от хиляди години.

— Точно този проблем обсъждахме, когато ти влезе — каза Феръдей. — Имам отговор и на този въпрос. Разбира се, пак чисто теоретичен.

Маршал го стрелна с поглед:

— Когато животното е замръзнало, в клетките му са се образували ледени кристали. Това е било фатално.

— Може би да, а може би не. Миналата година на една конференция по еволюционна биология чух лекция за мамута от Березовка.

— Не съм чувал за него.

— Вълнист мамут, открит в Сибир в началото на двадесети век. Замръзнал на камък с парченца от лютичета между зъбите.

— И?

— Ами въпросът е как мамутът е успял да замръзне толкова бързо на място, което е било достатъчно топло, за да цъфтят лютичета?

Изведнъж Маршал разбра.

— Низходящо въздушно течение със студен въздух, предизвикано от инверсионен слой.

Феръдей кимна.

— Свръхстуден арктически въздух.

— Виждам накъде биеш. Когато е замръзнал твоят мамут, трябва да е било лято, като се имат предвид лютичетата. Но тук, в центъра на зимата… — Маршал млъкна. За миг се възцари мълчание. След малко Анг Чен продължи:

— Светкавично замръзване.

— Смъртоносно вледеняване — уточни Феръдей.

— И колкото по-бързо е замръзнало, ако да речем, са участвали силни ветрове, толкова по-малки ще са ледените кристали, които са се формирали в клетките му. Ако е станало достатъчно бързо, създанието може да е било замразено живо. — Маршал ги изгледа. — Предполагате ли, че смъртоносното вледеняване може да бъде обратимо?

Феръдей премигна.

— По какъв начин?

— Ако може да има низходящо въздушно течение от свръхстуден въздух през лятото, не може ли по същия начин да има низходящо течение от свръхгорещ въздух през зимата?

Феръдей кимна замислено.

— На теория.

— Ами ако феноменът е бил обърнат? С много топъл въздух? Не си ли спомняте колко топло беше през нощта, преди да започне предаването на живо?

Феръдей кимна отново.

— Трябва да е било около нулата. — Маршал отново започна да се разхожда. — Хладилникът в хранилището сигурно е заработил, но ако е бил замесен лед–15, това е било без значение. Температурата пак е щяла да остане близо до нулата, за да предизвика масивно разтопяване. — Той се поколеба. — Когато се върна, за да вземеш пробите от пещерата, ледът около разкопките показваше ли признаци на топене?

— Не.

— Обаче горе при ледника е и по-студено… — Маршал отново се поколеба и поклати глава. — Райт, направо не знам. Теорията е блестяща, но е толкова изсмукана от пръстите…

Феръдей вдигна фазовата диаграма.

— Кристалната структура не лъже. Ние сами проведохме изпитанията с рентгеновите лъчи.

Лабораторията потъна в кратко мълчание. Маршал огледа диаграмата, а после мълчаливо я остави на масата.

— Ако си прав за обратимостта — бавно заговори Феръдей, — за затопления въздух, това може да обясни нещо друго.

— Какво?

— Онова, което онази нощ видяхме в небето.

— Имаш предвид странното северно сияние? Смяташ, че то е било страничен ефект?

— Страничен ефект — повтори Феръдей — или причинител. Или може би предвестник.

Отново замълчаха. Феръдей си спомни предупреждението на стария шаман: „Техният гняв оцветява небето с кръв. Небесата крещят от болка“.

— А кръвта? — попита той. — Която намерихте спечена върху треските от хранилището.

— Бяхме прекалено заети с анализите на леда, за да я проверим.

В лабораторията пак настъпи мълчание.

— Добре де, били сте заети — съгласи се след миг Маршал. — Но все пак си заслужава да зададем два въпроса. Ако тази необичайна разновидност на леда изисква високо налягане или екстремна температура, как те изобщо са се формирали тук?

Феръдей свали очилата си, почисти ги с вратовръзката и ги върна на мястото им.

— Не знам — призна си той.

Тримата се спогледаха.

— Каза, че имаш два въпроса — напомни Чен.

— Да. Ако вашите предположения са верни и създанието е все още живо и на свобода, къде е сега?

Въпросът застина във въздуха и този път мълчанието в лабораторията остана ненарушено.