Линкълн Чайлд
Зоната (11)

10

Когато влязоха отново в съкрушителната топлина на фоайето в базата, Конти кимна на тонтехника и помощник-оператора Тусан да го придружат. После се обърна към Маршал.

— Можем да те снимаме в твоята лаборатория.

— Оттук. — Маршал ги поведе надолу по централното стълбище, по широкия коридор, после свърна надясно в пресечката и спря пред полуотворена врата.

— Стигнахме.

Конти надниква и се огледа набързо.

— Това ли е твоята лаборатория?

— Да, защо?

— Прекалено спретната е. Къде е екипировката ти? Пробите? Епруветките за анализ?

— Моите проби се съхраняват в хладилен шкаф надолу по коридора. За екипировката имаме отделно помещение, макар че оставихме по-тежките неща в Обърн. Тази експедиция е основно за наблюдения и събиране на проби. Ще ги анализираме по-късно.

— А епруветките за тестове?

Маршал се усмихна леко.

— Палеоеколозите нямат голяма полза от епруветки за анализи.

Конти се замисли за миг.

— Забелязах, че на идване минахме край една по-подходяща лаборатория.

— По-подходяща? — повтори Маршал, но Конти вече крачеше обратно по коридора, следван плътно от тонтехника и оператора.

— Тук — каза той пред прага на помещението, в което всяка възможна повърхност беше заета от списания, ксерокопия, пластмасови съдове за проби и инструменти.

— Но това е лабораторията на Райт — възрази Маршал. — Не можем да я използваме.

Конти дигна обектива, който се люлееше на врата му и започна да оглежда Маршал през него.

— И защо не?

Маршал се поколеба. Той осъзна, че настина няма някаква причина да не използват лабораторията на Феръдей.

— Тогава защо не интервюираш него?

— Защото, д-р Маршал, как да се изразя по-внимателно… камерата няма да бъде любезна с д-р Феръдей. Ти обаче притежаваш грубовата академична привлекателност. А сега можем ли да започваме?

Маршал отново вдигна рамене. Беше му трудно да говори с човек, който го гледаше през голям обектив.

Конти влезе в помещението, без да сваля обектива, и упъти Тусан къде да разположи камерата. Операторът закрачи към дъното на лабораторията, а тонтехникът го последва.

— Д-р Маршал — продължи Конти, — ще те снимаме как влизаш и сядаш зад писалището. Готов ли си?

— Предполагам.

Конти пусна обектива.

— Начало.

Докато камерата снимаше, Маршал влезе в лабораторията, но се спря, когато видя купчината бумаги върху стола на Феръдей за бюрото.

— Стоп — Конти блъсна хартиите на пода и върна Маршал обратно в коридора. — Хайде да опитаме отново.

Маршал влезе още веднъж през вратата в лабораторията.

— Стоп! — излая Конти. После му се намръщи. — Не влизай като на разходка. Нека видим малко вълнение в крачките ти. Току-що направихте голямо откритие.

— И какво е то?

— Разбира се, саблезъбият тигър. Нека зрителите видят твоето въодушевление. Нека съпреживеят тръпката на това чудо чрез теб.

— Не разбирам. Нали целият този цирк е, за да се размрази трупът на живо.

Конти извъртя очи.

— Не можеш да запълниш седемдесет часа и половина в праймтайм само с това. Моля те, д-р Маршал, включи се в програмата. Трябва да покажем цялата предистория. Натрупването. Накарай публиката да повярва напълно. Няма да отворим хранилището, преди да заснемем и последната част.

Маршал бавно кимна. Реши да пробва да направи онова, за което Конти го беше помолил: да се включи в програмата. Затова преглътна раздразнението си от фалша на ситуацията и се опита да забрави възмущението си от жертвата на науката пред олтара на шоуто. Напомни си, че Конти е продуцент, увенчан с награди. Че неговият филм „От смъртоносните води“ е еталон за модерно документално кино. Че да има публика от милиони, може да се окаже само от полза за бъдещите му изследвания.

Затова излезе отново в коридора.

— Начало! — извика Конти за трети път. Маршал влезе енергично, настани се зад писалището и се престори, че върши нещо с лаптопа на Феръдей.

— Стоп и го запиши на твърдия диск — нареди Конти. — Това вече е много по-добре. — Той заобиколи писалището. — Сега ще ти задам няколко въпроса при изключена камера, а ти ще им отговориш, когато те снимаме. Не забравяй, че в окончателния вариант на филма въпросите ще ти задавам не аз, а Ашли. — Той погледна надолу към тефтера си. — Добре е първо да обясниш защо изобщо сте тук.

— Всъщност по три причини. Първо, искахме да видим какво е въздействието на глобалното затопляне върху субарктическата околна среда и в частност върху ледниците. Второ, търсехме спокойно място, където можем да проведем анализите си. Трето, трябваше да направим гореказаното на сравнително ниска цена. База „Страх“ отговаря и на трите условия.

— Но защо точно тази планина?

— Защото тук има ледник. Да се изучава оттеглянето на ледниците е отличен начин за измерване на глобалното затопляне. Нека обясня. Горната част на ледника, там, където пада снегът, се нарича зона на акумулиране. Долната част, неговото подножие, е зоната на отмиване или аблация, както е известен още този процес. Тук ледът се губи заради топенето. Един здрав ледник разполага с голяма акумулираща зона. А ледник Страх не е здрав. Неговата акумулираща зона е малка. Д-р Съли записва скоростта на неговото отстъпление. За да се формира този ледник са били нужни десет хиляди години. Десет столетия, за да стигне дотук. Тревожната новина е, че ледникът е отстъпил с тридесет метра само през последните дванадесет месеца…

Той млъкна. Тусан беше свалил камерата, а Конти отново ровеше из тефтера си. Времето е пари, напомни си Маршал сам.

Конти вдигна поглед.

— Д-р Маршал, какво е научното име на котката?

— Смилодон.

— С какво се храни смилодонът?

— Това е едно от нещата, които се надявам да можем да уточним с по-големи подробности. Съдържанието на стомаха би трябвало…

— Благодаря, докторе, виждам накъде биеш. Нека се придържаме към по-общите неща… Тази котка месоядна ли е била?

— Всички котки са месоядни.

— Яла ли е хора?

— Предполагам, когато е успявала да ги хване.

По лицето на Конти се появи нетърпеливо изражение.

— Би ли го заявил за камерата?

Маршал хвърли поглед към камерата и въпреки че се почувства глупаво, каза:

— Смилодоните са яли човешки същества.

— Чудесно. Как се почувства ти, д-р Маршал, когато открихте котката?

Маршал се смръщи.

— Как съм се почувствал? Шокиран. Изненадан.

Конти поклати глава.

— Не може да кажеш това.

— Защо не? Настина бях страшно изненадан.

— Нима очакваш нашите спонсори да плащат по 500 000 долара на минута, за да чуят от теб, че си бил „изненадан“? — Конти се замисли за миг. След това обърна тефтера, извади от джоба си маркер и написа нещо на гърба му. — Бих искал да прочетеш това на глас. Само за да изпробваме звука. — И той вдигна гърба на тефтера пред очите му.

Маршал се взря в написаното на ръка.

— Почувствах се така, сякаш съм надникнал в сърцето на мрака.

— Моля още веднъж. Бавно и по-драматично. Гледай в камерата, а не към тефтера.

Маршал повтори изречението. Конти кимна доволно, след което се обърна към помощник-оператора.

— Хвана ли това?

Тусан кимна. Тогава Конти се обърна към тонтехника.

— Записа ли го?

— Да, шефе, записах го.

— Чакай малко — обади се Маршал. — Не съм казал подобно нещо. Думите бяха твои.

Конти разтвори ръце.

— Бива си ги, нали?

Маршал изгуби търпение.

— Теб не те интересува научната достоверност. Просто не ти дреме за нея и точка. Единственото, което искаш, е едно добро шоу.

— Докторе, на мен за това ми плащат. А сега нека поговорим за теб. — Конти отново погледна надолу към тефтера си. — Накарах моите документалисти да се поровят малко за членовете на вашата експедиция. Твоята история, д-р Маршал, е особено интересна. Бил си офицер с награди. Носител си на сребърната звезда, но са те уволнили дисциплинарно от армията. Това вярно ли е?

— Ако е вярно, едва ли очакваш да говоря за това.

— Хайде да опитаме отново. — Конти притисна дланите си една в друга. — Северномасачузетският университет е… как да кажа?… Не се слави с качеството на своето академично тяло. Как човек като теб става учен, и то на място като това?

Маршал не отговори.

— Имаш квалификация на снайперист. Защо само ти от вашата експедиция отказваш да носиш карабина за самозащита?

Маршал се изправи рязко.

— Знаеш ли какво? Върви да си намериш друг, на когото да бърникаш из душата. Повече няма да отговарям на въпросите ти.

Когато Конти отвори уста, за да каже нещо, Маршал пристъпи към него.

— Ако се опиташ да зададеш още някой въпрос, ще те сритам по малкия досаден гъз.

Настъпи напрегнато мълчание. Конти го гледаше със същия преценяващ поглед, който му беше хвърлил точно преди Улф да извади договора. Мина доста време, преди да заговори.

— Д-р Маршал, нека ти обясня нещо. Аз съм влиятелен човек. И то не само в Ню Йорк и Холивуд. Ако решиш да ме превърнеш в свой враг, ще направиш много голяма грешка. — Той избърса надрасканите думи от гърба на тефтера с длан и се обърна към Тусан.

— Виж дали можеш да намериш д-р Съли. Нещо ми подсказва, че той ще бъде по-склонен да ни сътрудничи.