Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Форматиране и корекция
Alegria(2009)

Електронното копие е пратено от издателя.

 

Издание:

Марин Ботунски. Ранни дългове. Художествена публицистика

Редактор: Надя Попова

Техническо оформление: Стоян Стоянов

Издателска къща „Будилник“, Враца, 2003

История

  1. —Добавяне

Из „Дневник, 2001 г.“

Онези думи, които ми казваше Радичков, как трябва да се „датират“ разказите, кога става действието, са се загнездили у мен, и каквото и да чета, току светне малка сигнална лампичка. Защото „датирането“ хем трябва да подсказва времето, хем да не олекотява разказа с прекалената си „временност“…

* * *

Любомир Левчев в „И ти си следващият“, като разказва за срещата на Тодор Живков и Хафез Асад, на която присъствал, пише:

„А те двамата искаха да личи, че са хора от народа.

И двамата държаха властта доста дълго време. А единият все още. И двамата са още живи“.

Живков почина. Книгата на Левчев беше току излязла, тепърва щеше да се среща с читателя.

* * *

В своята първа и великолепна книга „И пак да си спомниш“ (изд. „Народна култура“, 1967 г.) Иван Пауновски, перфектен във всичко, е допуснал може би единствената си грешка. Като говори за творческата „настройка“, той пише:

„Може преди работа да се пие кафе и да се запали цигара. Помагат и «симфониите на глухия старец Бетовен». Някой започват с разходка или йогиски упражнения. С четенето на книжка от друг автор, с подострянето на моливи, с душ. С някоя хубава семейна кавга. С преглеждане уводната статия в «Работническо дело».“

Книгата на Пауновски ще се чете много дълго, а в. „Работническо дело“ го няма.

* * *

През 2001 г. Никола Радев издаде книгата „Когато господ ходеше по земята“. Чудесна е тази книга, нищо че е структурирана като двойник на книгата на Иван Пауновски „И пак да си спомниш“. В 90-тия къс („Гърмян заек“) Никола Радев разказва:

„Кой ударил заек, кой не ударил, аз — два. Писателят подводничар Константин Площаков ми е свидетел, който не вярва, да го пита, има го телефона му в тефтерчето на Съюза на българските писатели“.

Колко години дава Кольо Радев на книгата си и колко на писателя К. Площаков? И читателите му само у нас ли, и само писатели ли ще са, та да вземат телефона от тефтерчето на СБП?

* * *

В биографична бележка към първата поетична книга на Стефка Тотева е написано:

„В момента работи като журналист в радио Пловдив“.

Подценил е редакторът, или авторът, че книгата може да живее дълго и това „в момента“ няма да значи нищо.

* * *

Дори в книгата „Стари неща“ на Константин Павлов (изд. „Български писател“, 1983 г.), редакторът Банчо Банов е оставил такава бележка:

Константин Павлов

Роден е на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишки окръг. Завършил средно училище в София. Следвал в Юридическия факултет.

Бил е редактор в Радио София, изд. „Български писател“, „Литературен фронт“. В момента е редактор в СИФ „Бояна“.