Марин Ботунски
Ранни дългове (58) (книга първа)

Ето такъв човек

Макар и рядко, идват такива моменти — когато е дошла любовта, когато изгубилият посока в нощната гора, изморен и отчаян види огън, когато трябва да кажеш дума за човек като Козма Кузманов — тогава усещаш как думите ти стоят непохватни и възбудени като първокласник, и най-напред идват ония, наперените и износените, увехналите, защото както е в живота — те седят на първия ред, на първия чин, пред първата трибуна и в първото студио… Но онова, което винаги е под ръка, не е истинското — тонове пясък се пресява за грам златни прашинки; знаят майсторите колко труд е нужен, за да се добие скъпоценен камък, да се обработи рубин.

Онези, услужливите думи от първия ред бързат, подсказват: довчерашният шеф на Националната електрическа компания Козма Кузманов е роден в Добрич, завършил е електротехническия факултет на ВМЕИ — София. Първото му работно място е в АТЗ — Димитровград, енергетик на суперфосфатно производство, по-късно главен енергетик. През 1965 вече е във Враца — главен енергетик на Химическия комбинат, заместник директор по техническия прогрес, за да изживее най-хубавите си и напрегнати години. През 1973 година става директор по експлоатацията на АЕЦ — Козлодуй, през 1977 — ма — директор на ТЕЦ „Марица-Изток 2“. На 22 януари 1991 година отново е „повикан“ в Козлодуй — управител на АЕЦ. Шест години той стоя на мостика на този най-прецизен, отговорен, в мислите на мнозина от нас опасен и страшен, а всъщност благодатен за страната български кораб.

Колко е примамливо кратко и лесно през очите на услужливите думи. А колко любов, всеотдайност, интелект, прегаряне от труд, пренапрежение и мъка са пресукали тези години. Защото всичко, с което се захващаше младият Козма Кузманов, се правеше за първи път в България. Защото се занимаваше и бе отдаден на светлината — най-дълбокото и изискващо светкавични реакции занимание…

Замисляли ли сме се защо движението на окото, на слънчевия, на светлинния лъч и на мисълта са възможно най-бързите? Защо щом се появи на изток, слънцето веднага насочва лъчите си на запад?

(И какво е светлинният лъч — три нематериални сили: лъчение, топлина и образец на формата, която го създава!) Окото се отваря и на мига съзерцава — слънце, дървета, треви, планини, облак, месец, звезди. Мисълта също на мига се прехвърля от изток на запад, от земя на море, от континент на континент, от човек на Космос.

Три нематериални сили създават и образа на Козма Кузманов.

Лъчение — за което могат да ви говорят и в Димитровград, и в Стара Загора, и в Козлодуй, и във Враца. Но и в Париж, Нововоронеж, в САЩ, в Германия. Слушал съм атомни енергетици, инженери и професори, преводачи, работници, държавници — с каква признателност говорят за прехвърлените от Козма Кузманов към тях искри на търсачество и добронамереност, на най-висш професионализъм и най-земна простота, човечност.

Топлина — тя струи от дълбокото му разбиране, че действително живее само този, който помага на другите да живеят. Кой, бил по-близо или по-далеч от него, не е усетил каква е добра — и лъчезарна, и вдълбочена, и болезнена душата му?

Много вода изтече от запознанството ни до днес. Сам съм усещал човешката му и приятелска загриженост в трудните си дни. Когато коварна болест смути живота ми, той застана плътно зад мен, препращаше ме към Военно-медицинска академия, интересуваше се, настояваше да не се протакат изследванията и операцията, идваше и ми преливаше кураж…

В редови дни съм се радвал на умението му да бъде равен с големите и с малките, доброжелателен и обикновен с ръководителя и с подчинения, с академика и с работника. Топлела ме е отзивчивостта и премисленото спокойствие, което той внасяше в душите на козлодуйци, обикновени селяни тогава, наплашени, та чак сащисани, че ето на няколко километра от дома им ще се разбиват ядрата на атома, тая неясна и странна за тях сила… А сам, като управител на АЕЦ — Козлодуй, бе стриктен, взискателен, човек с особена отговорност към сложното и изключително важно за България производство. В тези години често гостуваше във врачанският ми дом, освобождаваше се от напрежението, спокойно сверяваше тревожни, остри мисли, констатации. Сядаше на дивана, застлан с родопски китеник, очите му говореха и без думи. И много често, като се извиняваше с детски свян, за петнадесетина минути се отдаваше на съня. Така, както ние си говорехме, или се черпехме. Дори не даваше да го оставим сам, по-спокойно му било като „чувал“ говора ни. След петнадесет минути беше свеж и жизнен, първо се обаждаше в Козлодуй, проверяваше как вървят нещата, съобщаваше къде се намира и на кой телефон да го търсят при необходимост.

Козлодуйският му период е нещо като живот на гранична застава от която България не само премерваше сили, изравняваше и отстояваше техническия си интелект, а се изравняваше с най-развитите страни в атомната енергетика. Все по това време, и не без усилията и настойчивостта на Козма Кузманов бе създаден изключителен по своите възможности кадрови потенциал.

Топлина излъчваше Козма Кузманов към най-близките си — съпругата му Донка Кузманова, инженер — химик, направила много за развитието на Химическия комбинат, на духовността във Врачанския край, стожер и опора на дома му; на тихият, мек и прецизен син Иван; на голямата надежда в семейството — дъщерята Надежда. Но и топлина, която приемаше от тях, и от тези, с които вървеше в обезопасения опасен път. И като я приемаше, пак я превръщаше в светлина, с която осветяваше предметите и живота ни.

Образ на формата, която го е създала, той е най-типичният пример за човек, създаден от техническото успоредяване на България със света. Сам застанал в редиците на тия, които изтеглят страната от мрака към светлината, Козма Кузманов е вечно търсещ и вечно недоволен от постигнатото. Воденицата не се върти от водата, която е изтекла — тази мъдрост може да осмисли усилията му в познанието и в практиката. И увереността му, че няма река, през която не би могъл да премине човекът, и народът ни.

Той не вярва в лесните думи, в лесния живот, в лесната слава. Обича да подгърбва тежки товари. Съвременниците ни ще го нарекат работохолик.

Такъв е.

Но и доброхолик. Човеколюбец. Сърце, отворено за дружност, за кратката, но смислена радост от живота. За чистотата и истината.

През всичкото време знаех каква планина от отговорности лежи на плещите му. Знаех, че ще се справи, защото сам бе убеден, че колкото един живот е по-наситен със събития, с действие, с дела — толкова е по-дълъг.

Козма Кузманов има дълъг живот. И още по-дълъг е животът пред него.