Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Форматиране и корекция
Alegria(2009)

Електронното копие е пратено от издателя.

 

Издание:

Марин Ботунски. Ранни дългове. Художествена публицистика

Редактор: Надя Попова

Техническо оформление: Стоян Стоянов

Издателска къща „Будилник“, Враца, 2003

История

  1. —Добавяне

Имахме неблагоразумието да вярваме

Цвятко Сандулов навърши шестдесет години.

С него вървим не ден и два, не месец и година. Цели десетилетия вървим, говорим и мълчим за едно и също нещо. В ранните младежки години вървяхме срещу една рутина и един застой, и имахме неблагоразумието да вярваме, че с творчество и познание те някак си ще се отстранят от пътя.

Той идеше от село Охрид, беше минал през „кутловишката“ гимназия и записа право в Софийския университет „Климент Охридски“. Имаше непреодолима жад за знание, за бляскава мисъл, мъдрост и сентенция, интересуваше се от всяка „новинка“ в литературата и изкуството, събираше като пчела най-доброто от печата и вечер можеше да ти представи малка „антология“ на най-бляскавото достояние на деня. Имаше и има пиетет към острата, сатирична осанка на словото, и носи в себе си прелестно пресяти случки с изтъкнати дейци на българската култура, които могат да съставят цяла книга.

Знам, че ще каже някой, не го изкарвай светец — и той е спорна личност. Спорна е, разбира се, но нали ни писна от безспорните посредственици, в чието блато няма нищо спорно. И то ли все ще ни държи в прегръдката си, както е в последните години, независимо от потъването…

Когато Цвятко Сандулов оглави Клуба на дейците на културата във Враца (като председател на клубния съвет) в творческите среди вече имаше живост. Създадена бе тя от един кръг от хора, които се въртяха около изданието „Дъга“ на окръжния вестник „Отечествен зов“, около Групата на художниците и Групата на литературните творци. Но Клубът на дейците на културата (КДК) разшумя и размири не само културното, но и градското пространство. Той даде възможност за ярка изява на десетки и стотици врачански творци, сроди ги с най-добрите представители на българската култура, съизмери ги, подтикна ги към по-високи цели и постижения. И не случайно години наред врачанският КДК бе обявяван за най-силния и уважаван клуб в страната.

Цветко Сандулов не само е посрещал във Враца най-големите имена на науката, на литературата, на изкуството. Знам, че и те го търсеха през годините, интересуваха се, питаха за него, поздравяваха го. Той се срещаше, беше добър слушател и добре слушан от такива творци като Ламар, Фунев, Найден Петков, Георги Джагаров, Матей Шопкин, Любомир Левчев, Ивайло Петров, Стоян Даскалов, Дора Габе, и десетки други, имаше и има близки приятелски връзки с Иван Динков, Александър Миланов, Любен Георгиев, Радосвета Бояджиева, Борислав Геронтиев, Тома Трифоновски, Цветко Йорданов…

От няколко години един сутрешен влак го води в Криводол, а Враца с още малко обедня…

От няколко години помещението на военния стол на пл. „Руски“ поглъща вечер трудните размисли за времето и върнатите спомени за отминалите години.

Цвятко Сандулов има свой (и голям) личен принос за развитието на културата в нашия край. И е време цветовете на преживяното да събере в букет, който да остави на идващите след нас.

Дръж се, приятелю. Ние раздавахме любов и надежда, докато другите раздадоха каквото имаше за раздаване. Сега ни упрекват загдето не сме забогатели. Но дали е верен този упрек? — толкова евтини пари има наоколо ни…

1998 г.