Марин Ботунски
Ранни дългове (37) (книга първа)

Из „Дневник, 1995“

Тази дума е издигната от него в основен и постоянен лозунг: ДРУГОЯЧЕ!

Той застава на ръба на бръснача — готов да руши заблуди, да бъде безпощаден критик на пошлостта, на бездарието, на фалшивите величия.

Но критикува честно. Откровен е. Има куража и доблестта да признае заслугите на творци, които принципно не приема, да изрече остри думи срещу свои любимци. Защото се ръководи единствено от истината. Защото е искал да се открият нови хоризонти за България и за българските творци.

Гео Милев. Една от най-интересните фигури в българската литература. Личност своеобразна и неповторима. Дръзка. Вулканичен темперамент. Неугасимо бунтарство.

Гео Милев, чиято сто годишнина от рождението минава на пръсти край политическите ни и обществени институции.

„Другояче“ по Найденгеровия речник означава: не така, инак, по друг начин.

Другояче! — според Гео Милев означава: солидна подготовка, широка култура, високо майсторство, за да имаме „лице“ да се съизмерим по ръст с най-напредничавите, с водещите европейски народи и творци.

Гео Милев не е само поет от първата редица. Той е прецизен редактор (издава списание „Везни“, което се превръща в център на българските модернисти. Създава списание „Пламък“, което от първия си брой, та до днес осветява българския културен живот). Остави ни забележителни образци на литературна публицистика. Бе творец, заинтересован преди всичко от въпросите на културата, литературата, изкуството. Тънък литературен критик. Талантлив театровед и режисьор. Един от малцината истински естети.

Той също руши и то по-дръзко и по-самонадеяно от някой днешни любители на рушенето. Но преди да започне каквото и да е рушене, Гео Милев си поставя цел — да изгражда нови представи за България, за българското изкуство, за българския живот; да създава нови естетически принципи, нов тип художествено творчество; да преодолява ограничеността. Гео Милев е имал амбицията за културно строителство. Подготвял се е за това и в университетите в София и Лайпциг, и с всекидневно упорство — изучава основните европейски езици, чете от първоизворите, влиза в контакт с водещите личности на времето. Днешните му отрицатели се „учат“ по митингите и къмпингите на „истината“. И както в тоталитарните години загръбваха модернистичните му стихотворения, така днес се вторачват само в поемата му „Септември“. Вторачват се и пак не я виждат в истинската й широта и дълбина.

Преводач с широка култура, умеещ да вникне в своеобразието на автора, на конкретната творба, Гео Милев превежда за българския читател творби от Еврипид, Софокъл, Шекспир, Байрон, Джон Кийтс, Уолт Уитман, Емил Верхарн, Пол Верлен, Амфред де Мюсе, Хайнрих Хайне, Рихард Демел, Александър Блок, Владимир Маяковски и още десетки световноизвестни автори.

Той е демократ, съзнаващ, че мястото на честния интелектуалец е на страната на милионите „отляво на социалния фронт“, „в редовете на народа срещу онова тъмно феодално наследство, което враждува против народа с всички демагогски и терористически средства на властта“. Неговото време не е било по-лесно от нашето. И разделението между народа не е било леснопреодолимо. Ето защо надигал глас: „Един е изходът — обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само с труд и честност“.

Другояче, другояче заслужава Гео Милев да бъде отбелязана сто годишнината от рождението му. Най-малко за това, че вля европейска амбиция в българския духовен живот.

За любителите на темата „репресии“ ще кажем: „безследно изчезналият“ Гео Милев е убит в казармите на Софийския гарнизон чрез „загърляне“ — удушване с въже. Черепът на Гео Милев е открит (и по безпорен начин индентифициран) на 25 януари 1954 година в обща яма на Илиянския форт.

Несъществуващият, според някои, фашизъм у нас отне живота на една от изключителните личности в българския културен живот.

Народът винаги се е отнасял с признателност и е дарявал с любов достойните си синове, духовните си първенци. И се е отвръщал този народ от онези, които му ги отнемат или сквернят името и делото им.

Другояче, господа!