Марин Ботунски
Ранни дългове (13) (книга първа)

За цял живот

В лекция на Константин Паустовски са ме впечатлили за цял живот следните мисли: „Яснотата и силата на езика съвсем не е в това, че към изречението вече не може да се прибави нищо, а в това, че от него вече не може нищо да се изхвърли“. И: „Писателите не могат нито за минута да се огънат пред несгодите и да отстъпят пред пречките! Каквото и да се случи, те трябва непрекъснато да вършат своето дело… Ненапразно Салтиков — Шчедрин казва, че ако макар и за минута замлъкне литературата, това ще бъде равносилно на смърт за народа“.

Другият урок за цял живот е от Леонид Леонов: „Истинското произведение на изкуството, особено произведението на словото, е винаги изобретение по форма и откритие по съдържание, а за това е необходимо време. За разлика от тиквата, която за един сезон постига похвални резултати, произведението на словесното изкуство се отглежда като плодовото дърво. Като любовта то започва с плахо предчувствие, със семчица в духовната бразда. И след това трябва дълго време да го храниш със соковете на душата си, грижливо да отхранваш младото дърво, обаче — с безжалостно отрязване на излишните клони и с постоянна тревога за реколтата, толкова ненадеждна при нашия суров континентален климат.“