Марин Ботунски
Ранни дългове (67) (книга първа)

Две години без Елена

Не можем, не искаме и няма да я забравим.

Тя не е умряла. Просто се пресели в друг свят — на незабравата. Светът на всеки човек, живял повече за другите, отколкото за себе си.

Вече разказвах този случай… Когато свърши тъжната сбирка на четиридесетия ден, закарахме татко на село и се връщахме. Шофираше Стоян, синът. Аз — безпаметен; Стоян мълчи, натиска педала; колата превзема пътя, както мъката душите ни. И след завоя, където започват краводерските лозя, на четири-петстотин метра от другия по-труден и остър завой, пред колата изви щъркел и полетя пред нас, на височината на предното стъкло. И така сто, сто и петдесет метра. После възви надясно, издигна се на юг, към полите на Врачанския Балкан. Душата на Елена ли беше, сбогувайки се да ни предпази от високата скорост пред следващия опасен житейски завой?

 

 

Тя беше свободен, щастлив, любвеобилен човек.

Имаше грижа не само за своите деца — за всички деца, за всички жени, за всички хора.

Умееше, при това красиво, да даде всекиму залък щастие.

Късаше от съня си, от почивката, от живота си. Шиеше дрехи, обличаше сирачета, застъпваше се за онеправданите, решаваше човешки проблеми.

И всичко това — без парадничене, без да се бие в гърдите, без капка съжаление или злоба.

С усмивка. С обич.

Сега в много хора има късче от нея: късче вяра, късче надежда, късче успех, добронамереност, готовност за саможертва и борба за човека, за живота, за свободата.

Срещаме из града нейните дрехи, гердани, обеци, брошки, елечета. Нейната усмивка и препредадена доброта. Чуваме казаните от нея думи. Четем писаните с любов към Елена автографи на книги, картини, незабравими женски посвещения, писма от поети, художници, лекари, журналисти, научни работници, ръководителки на женското движение у нас, в Русия, Украйна, Чехия, Гърция, Полша, Словакия, Германия, Франция.

Тя ни гледа от хилядите снимки, рисунки, картини.

Мисля си, че ни поощрява в това, което правим. Подкрепя ни. Окуражава ни.

Ако в нещо ще ни упрекне — то е, че не живеем толкова любвеобилно и свободно, като нея. Но такъв упрек, в днешния ден, е погалване с перце.

… Като разлиствахме писма и ръкописи, изпадна мъничко листче. Писала го е при едно влизане в болница. Отдавна. То започва така: „Мили мои…“

И учи децата как да се държат, да помагат в къщи, аз как да ги подкрепям, на приятелите какво да кажем, и ги споменава поименно.

„Сега ще ви е трудно без мен…

Трябва да е чисто и подредено, все едно че сме всички заедно. Трябва да посрещате всеки приятел, все едно че съм у дома…

Обличайте се…

Обичайте се…“

Повечето съвети са към Сребринка, тогава още дете. „Ти, мама, ще си домакинята в тези дни“. Мен пък ме съветва: „Пиши, както ти можеш“. И ме е засилила, ето как: „Както ти можеш — никой не може“.

Тя така и разговаряше с нас. Така съществуваше.

Пак прелиствам това писмо: „Мили мои…“ Обръщението е било към всички — у дома, в работата; към приятелите, другарите, познатите — близките и далечните.

… Сега щъркелите се връщат. Вглеждайте се, все един ще се завърти над вас, ще разплеска криле, или ще ви поздрави с тракането на клюна.

— Честита пролет, мили мой!

Дръжте се…

Ето това е Елена.

И няма как да не остане в нас и с нас — жива завинаги!

 

 

Тази книга се завършваше, когато поетът Людмил Рашев донесе у нас два листа, изписани на ръка, свенливо ги подаде и каза — ако е възможно да има и негова дума за Елена. Ето я „думата“ му:

Елена означава светлина.

Под полюлеите на звездната вселена

аз виждам как върви една жена —

хубавата Елена.

 

Как шества! — боса; и как звезден прах

по нейните нозе сияе.

Полиелей от жива светлина —

любимата жена на М. това е.

 

И майка, майка! — с дъщеря, със син

любимото семейство озарила.

А митове, легенди и мъгли

само с усмивка: обезмузовирила.

 

И: — виждам днес, тук, за пореден път

поредна Троя — в пламъци червени…

Не, не приписвайте каквато да е смърт

на моята приятелка Елена!

 

Еленооката ще защитя!

С меч от перо (поне) — да бъде защитена.

Повод за мир, не повод за война

е най-прекрасната жена в света — Елена.

 

… в скандалните конкурси на света

не само с орис на ненаградена!…

За влюбения М.(ъж) любимата жена

е винаги мис „Свят“ и мис „всЕЛЕНА“!

 

Сред мрака сур — крилата! — светлина.

На птица! — от космическо яйце родена…

И виждам: лети една жена —

хубавата Елена.

 

Тя! — като знак за светли рождества —

пролетен щъркел — в полет непременно!…

Лети, лети! — над кал, сред щърков сняг

една жена — на всички времена —

 

нЕтЛЕНнА…