Дъглас Адамс
Животът, Вселената и всичко останало (7)

Глава VII

Бистромашинното Задвижване е прекрасен нов метод за прекосяване на огромни междузвездни пространства без всичкото онова опасно моткане с Невероятностните Фактори.

Самата Бистроматика е просто един революционен нов начин да се опознае поведението на числата. Както Айнщайн е забелязал, че времето не е абсолютна величина, а зависи от положението на наблюдателя в пространството и пространството не е абсолютна величина, а зависи от положението на наблюдателя във времето, така днес е известно, че числата не са абсолютна величина, а зависят от положението на наблюдателя в ресторанта.

Първото неабсолютно число е броят на хората, за които е резервирана масата. То варира по време на първите три телефонни обаждания в ресторанта и няма пряка връзка с броя на хората, които се появяват в действителност или с броя на хората, които се присъединяват впоследствие след шоу/мач/парти/купона, нито пък с броя на хората, които си тръгват, щом видят кой е дошъл.

Второто неабсолютно число е даденото време на пристигане. Днес то се смята за една от най-странните математически концепции, за реципрекасексклузия, за число, чието съществуване може да се дефинира само ако се брои за всичко останало, но не и за самото него. С други думи, даденото време на пристигане е онзи момент от времето, в който пристигането на който и да било член от тайфата е невъзможно. Реципрекасексклузиите имат жизненоважно значение за много дялове от математиката, като статистиката и счетоводството, а също така дават основните уравнения, използвани за построяването на НДП полето.

Третият и най-мистериозен случай на неабсолютност се наблюдава във връзката между броя на поръчките според сметката, цената на всяка една от тях, броя на хората и това, което те се готвят да платят. (Броят на хората, които изобщо имат пари е само частен случай в това поле.)

Объркващите противоречия, които възникват тук, останали неизследвани столетия наред, просто, защото никой не ги взимал на сериозно. Те били приписвани на такива неща, като учтивост, грубост, подлост, избухливост, отпадналост, възбуденост или късния час и били напълно забравяни на следващата сутрин. Разбира се, те никога не били изследвани в лабораторни условия, защото никога не се случвали в лабораториите — поне не и във водещите.

И така, чак с напредъка в развитието на джобните компютри станало възможно откриването на шокиращата истина и тя била следната:

Числата от ресторантските сметки, написани в границите на ресторанта, не се подчиняват на същите математически правила, както числата върху всеки друг къс хартия във всяка друга част от Вселената.

Само този факт бил достатъчен, за да се превземе с щурм научния свят. Той го революционизирал напълно. Толкова много математически конференции се провели в толкова добри ресторанти, че много от най-изтънчените умове на едно цяло поколение загинали от затлъстяване и инфаркт, а науката математика изостанала назад с години.

Все пак, макар и бавно, приложенията на тази идея започнали да се осъзнават. В началото било прекалено кретенско, прекалено откачено, прекалено напомнящо за човека от улицата, който казва: „О, да, ами това и аз можех да ти го кажа“. После били изобретени някои фрази, като например „Интерактивна Субективностна Мрежа“, с което нещата се изяснили и всички си отдъхнали.

Малките групички от монаси, които висели непрестанно около главните изследователски институти и изпълнявали необичайни песнопения за възможността Вселената да представлява плод на собственото си въображение, най-накрая получили грамота за улично театрално изпълнение и си отишли.