Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Murder Artist, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милена Илиева, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 24гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave(2010 г.)
Издание:
Джон Кейс. Убийството като шедьовър
Редактор: Радка Бояджиева
ИК „Бард“, 2005
Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954–585–616–5
История
- —Добавяне
32.
Дните в съдебната палата на Ла Плас, нощите в местния „Камфърт Ин“. Ровя се в архивите, пия кафе с литри и се стремя да не изпускам името Байрън от фокуса на мислите си. Като нищо мога да го пропусна, точно както съм пропускал отбивката и съм отминавал улица Ордуей на път за вкъщи от работа.
На третия ден се връщам към мотела, когато телефонът ми започва да звъни.
Пинки е.
— В колата ли сте?
— Да.
— Отбийте.
— Какво?
— Защото съм развълнуван, притеснен и малко разочарован, мой човек — казва Пинки и се засмива дрезгаво.
— Какво?
— Това търсене можеше наистина да подобри статистиката за безработицата в Луизиана.
— Пинки?
Въздишка.
— Мдаа. Работата е там, че наех една жена да обработи община Сейнт Мери. До вчера беше на гости при сестра си в Хюстън, но си струва да я изчака човек, защото е една много умна дама. Учителка. Както и да е, оставих й съобщение със задачата на телефонния секретар. И бинго. Обади ми се веднага. Оказва се, че тя познавала копелето. „Байрън Б. — казва ми тя. — Пинки, това може да е само Байрън Будро.“
— Шегувате се.
— „Тъй ли? — казвам аз“ — продължава Пинки. — „Така мисля — казва тя. — Виж, израснала съм в Морган Сити и от другата страна на реката онова побъркано хлапе на име Байрън Будро вършеше ужасни неща. Помня, когато го прибраха, защото всички вече спяхме по-спокойно. И трябва да е било около 1983, защото по онова време бях в гимназията, а я завърших през осемдесет и пета. Мисля, че е той, Пинк.“ И на мен така ми звучи, казвам й аз. Та вие какво ще кажете?
Нищо не казвам. Байрън Будро. Да знам името на човека, отвлякъл синовете ми, някак придава фокус на терзанията ми и за момента съм така изпълнен с емоции, че пред очите ми е притъмняло. Байрън Будро. Ще му разкатая фамилията.
— Алекс? Там ли сте?
— Да — процеждам аз. — Браво на вас!
— Луд късмет, ако питате мен — казва Пинки. — Между другото, госпожица Вики е проявила инициатива и вече е подала молба да се изиска постановлението за въдворяване, което е добре, защото там може да има и друга информация, която да ни е от полза. Но ще минат няколко дни, докато ни падне в ръцете. Искате ли да дойдете тук?