Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder Artist, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 24гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave(2010 г.)

Издание:

Джон Кейс. Убийството като шедьовър

Редактор: Радка Бояджиева

ИК „Бард“, 2005

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954–585–616–5

История

  1. —Добавяне

32.

Дните в съдебната палата на Ла Плас, нощите в местния „Камфърт Ин“. Ровя се в архивите, пия кафе с литри и се стремя да не изпускам името Байрън от фокуса на мислите си. Като нищо мога да го пропусна, точно както съм пропускал отбивката и съм отминавал улица Ордуей на път за вкъщи от работа.

На третия ден се връщам към мотела, когато телефонът ми започва да звъни.

Пинки е.

— В колата ли сте?

— Да.

— Отбийте.

— Какво?

— Защото съм развълнуван, притеснен и малко разочарован, мой човек — казва Пинки и се засмива дрезгаво.

— Какво?

— Това търсене можеше наистина да подобри статистиката за безработицата в Луизиана.

— Пинки?

Въздишка.

— Мдаа. Работата е там, че наех една жена да обработи община Сейнт Мери. До вчера беше на гости при сестра си в Хюстън, но си струва да я изчака човек, защото е една много умна дама. Учителка. Както и да е, оставих й съобщение със задачата на телефонния секретар. И бинго. Обади ми се веднага. Оказва се, че тя познавала копелето. „Байрън Б. — казва ми тя. — Пинки, това може да е само Байрън Будро.“

— Шегувате се.

— „Тъй ли? — казвам аз“ — продължава Пинки. — „Така мисля — казва тя. — Виж, израснала съм в Морган Сити и от другата страна на реката онова побъркано хлапе на име Байрън Будро вършеше ужасни неща. Помня, когато го прибраха, защото всички вече спяхме по-спокойно. И трябва да е било около 1983, защото по онова време бях в гимназията, а я завърших през осемдесет и пета. Мисля, че е той, Пинк.“ И на мен така ми звучи, казвам й аз. Та вие какво ще кажете?

Нищо не казвам. Байрън Будро. Да знам името на човека, отвлякъл синовете ми, някак придава фокус на терзанията ми и за момента съм така изпълнен с емоции, че пред очите ми е притъмняло. Байрън Будро. Ще му разкатая фамилията.

— Алекс? Там ли сте?

— Да — процеждам аз. — Браво на вас!

— Луд късмет, ако питате мен — казва Пинки. — Между другото, госпожица Вики е проявила инициатива и вече е подала молба да се изиска постановлението за въдворяване, което е добре, защото там може да има и друга информация, която да ни е от полза. Но ще минат няколко дни, докато ни падне в ръцете. Искате ли да дойдете тук?