Виктор Юго
Изкуството и народът

I

Изкуството е радост, слава,

то в бурята се разразява,

блести сред грейналия свод.

Звезда на Божието чело,

блести и на чело̀то смело

на волнодумния народ.

 

Изкуството е дивна песен

и пее я духът унесен,

градът — на горския простор,

мъжът — в прослава на жената,

и гласовете на душата

подемат я в тържествен хор.

 

Изкуството е мисъл жива,

громи, оковите разбива,

сродява Рейн и Тибър в миг!

Завоевател благороден,

то роба прави го свободен,

а теб, свободния — велик.

II

О, Францийо, страна велика,

запей и радостта да блика,

да грее твоят ясен свод!

На твоя глас, на твойта слава,

на теб светът се уповава,

о, мой волнолюбив народ.

 

Пей, пукне ли се вън зората,

пей, мръкне ли се над земята,

трудът е радост, не беда!

И изпрати века с насмешка,

възпей и любовта човешка,

възпей самата свобода!

 

Възпей Италия свещена

и Полша, в гроба повалена,

Неапол, цял удавен в кръв,

Унгария, в дълбоки рани…

Народът пее, о, тирани,

тъй както рика гневен лъв!

 

7 ноември 1851