Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Андрей Андреев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2009)
- Корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика
Рецензент: Милена Лилова
Редактор: Марта Владова
Художник: Петър Добрев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Мила Томанова-Димитрова
Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993
ISBN 954-445-053-X
История
- —Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
На Дагни Кристенсен[1]
2. В градината ми
В градината ми греят рози бели,
до белите червени — тъй прекрасни,
а в моята душа — мечти несмели,
стеснителни, но страстни.
В живота те видях веднъж, любима,
веднъж мечта с мечтата тук се срещат,
гори в душата ми любов непобедима,
несвършваща, гореща.
Лицето ти пак виждам — побледняло,
косите ти — като вълна запалена,
очите ти с надежда потъмняла
и устните ти алени.
Веднъж, веднъж познах при теб, любима,
какво е щастие, от любовта забрава —
о, сянко моя, безтелесна си, но зрима.
Любов не се предава.
Омайна любовта е — гроздове узрели,
в душата ми звучат молитви страстни,
в градината ми греят рози бели,
до белите червени — тъй прекрасни.
3. Слънцето залязва
Слънцето залязва. Пак съм сам. И сам.
Слънцето напуска земния ни храм.
Светлина последна по върха личи —
сетният му поглед, сетните лъчи.
Въздухът изстива, от мъгла скован.
Някой тежко диша, във земята взрян.
Потъмняват бавно морските води.
— От нощта избягай, бързо си иди.
— Твоят дом къде е? — Само там е той,
дето с поглед следваш звездния порой,
дето с лъч просветват твоите мечти,
дето има слънце, дето си и ти.