Константин Балмонт
По стълбата

Аз не вярвам в черното начало

въпреки че ни роди нощта,

и на слънцето са обещали

отговор сърцето и кръвта.

 

Аз не вярвам в никакви закони

Зная само, че на този свят

са безсилни строгите канони,

че животът е красив и млад.

 

Залезът и днес ще ме дочака.

Нощ ще падне, ще ме окове.

Но ухание разлива мракът,

мед струи от всички цветове.

 

Камък забележа ли случайно,

с цвят на хладна есенна гора —

аз познавам неговата тайна:

крие той най-огнена искра.

 

Слънцето едва ли ще е вечно,

ще посърнат всички цветове,

но в небето алено и млечно

светове приспиват светове.

 

В този свят за нас са отредени

непознати стълби до пещта,

но изкачваме ги устремени

и по-звънка става песента.

 

Ще отгатнем там със всяка крачка

своя изначален, първи час,

чули пак на старата бавачка

вечно-тържествуващия глас.