Константин Балмонт
Смърт

О, призрак грозен, демон, дух всесилен

над всички светове и времена,

ти всеки ден събираш плод обилен,

от всяка битка взимаш знамена.

 

В очи безсънни пращаш сън гробовен

и на нещастника, попаднал в плен,

шептиш, о, вятър волен и бунтовен,

о, светлина за всеки угнетен.

 

На всички носиш ти успокоение,

дори на оня, чийто смутен час

е обладан от дързостно съмнение.

 

О, цар и дух на пустош и забвение,

от бездните на злото вдигам глас:

Ела. Яви се. Жаждам примирение!