Константин Балмонт
Послание към океана

Мой велик, мой древен прародител,

сън хилядолетен пазиш ти —

светлина и здрач, и отмъстител,

небосклон с изчезващи черти.

 

На мига начален огледало,

отразило първите лъчи,

знанието за света събрало —

как пред теб сърцето да мълчи!

 

О, единство волно и далечно,

а животът тук е пустота —

към безкрайността ти дишаш вечно

с хиляди жадуващи уста!

 

Тих и бурен, правда и измама,

ти си и животът, и смъртта —

позволи ми да съм капка само,

твоя капчица от вечността!