Артюр Рембо
Какво са за нас…

Какво са за нас, о, сърце, и кръвта,

и огънят, жертвите, дивият стон,

и бясът, и адът, свалил в пропастта

порядъка; прах, съсипни, Аквилон;

 

и цялата мъст? Нищо! Нищо! Но страст

ни мъчи! Магнати, князе, политици —

край! Долу история, истини, власт!

Тъй трябва! Кръв! Огън със златни езици…

 

Напред — на война! И на мъст! И терор!

Извий се ухапан, мой дух! О, под строй,

Републики! Ти, Императоре горд,

и армии, роби, човечество — стой!

 

И кой друг пожара раздухал би? — Ние

и всички, които ни смятат за братя.

За нас — романтици — мечта е борбата.

Защо да се трудим в пламтящи вълни?

 

Европа, Америка, Азия — смърт!

Поели за мъст, ще превземем земи,

села, градове — под юмрука ни твърд!

Вулканите — взрив. Океанът гърми.

 

Приятели! Те, о, сърце, са ми братя.

Незнайни и черни, напред! Все напред!

О, ужас! Аз тръпна. Ще глътне земята

и мене, и вас, а и всички — наред!

 

Но нищо. Аз жив съм. Завинаги жив…