Артюр Рембо
Младото семейство

Лазурът влиза; капе връз полици,

сандъци, нощви — пълен е домът!

Великденчета по зида гъмжат

и зъбят се ехидни върколаци.

Това е работа на таласъми —

да властва хаосът във всеки кът.

От черна фея има дар: черници

и мрежите й из ъглите тъмни.

 

Те влизат, влизат — кръстници сърдити —

в долапите, с наметки от лъчи,

и там засядат. Двамата в тъмите

навън излизат и домът мълчи.

Съпругът чувства от известно време,

че май го мами оня, дето духа.

Тук идва и самият Воден дух,

провира се и сред алкова дреме.

 

О, нощ, луната ти, обляна с мед,

усмивките ще брули и ще пълни

небето с пръстени безброй от мед.

Ще се разправят после с хитър плъх.

Не дойде ли, луд пламък ще съзрем

подобно изстрел или гръм пред буря.

О, бели призраци от Витлеем,

магьосайте в прозореца лазура.

 

юни, 1872