Артюр Рембо
Сълза

Далече от стада, от птици, от жътварки

аз пиех, паднал сред тревата на колене,

от лешниците нежни заобиколен

сред марната мъгла от зной и здрач зелен.

 

Какво от младата Оаза в дните жарки —

лещак без глас, трева без цвят под свода замъглен —

с кратунка проста пих сред летния пожар?

Златист, горещ ликьор, избликнал в пот по мене.

 

Тъй бил съм фирмата на някой хан крайпътен.

Но буря подмени небето, скри го в прах.

Върлини, черен край, блата с отблясък мътен

и колонади — гара — в мрака син съзрях.

 

Водите в девствения пясък се преляха.

И вятър, лед замеряха потока с тътен…

И аз — ловец на злато и на раковини —

не се и сещах аз, че жаден бях!

 

май, 1872