Артюр Рембо
Гарваните

Когато, Боже, сняг завее

и скрит зад хлопащи врати,

народът „Анжелюс“ шепти

и голо цялото поле е —

ти гарваните си добри

в небето снежно събери.

 

Напред, вилнеещи пълчища,

с безброй съборени гнезда!

Кръжи над жълтата вода,

заляла ровове, стърнища,

над гробове, над падини

вдигни се, рой, и се пръсни!

 

Безброй — над френските полета,

над скъпи мъртъвци в пръстта —

за есента и старостта

на всички скитници в несрета —

ваш дълг е! — припомнете пак.

О, птица черна като мрак!

 

А вие там по върховете —

незрими божии светци,

със славеи и със скорци

през май горите населете —

за всеки, който в самота

лежи в затвора на пръстта.