Артюр Рембо
Глава на фавън

Сред листака — зелено ковчеже, със злато

обковано, листака, където слепи

смътен блясък и плахо целувката спи —

през дантели, раздрани от слънце разлято,

 

гледа фавън с огромни искрящи очи,

с бели зъби, захапали пурпурно цвете —

сякаш вино е с кръв оросило и двете

сочни устни — и смях сред клонака ечи…

 

А когато препусне — по-пъргав от златка,

дълго тръпнат листата от младия смях

и смутена — синигер разтупкан и плах —

в злака Златната Горска Целувка е сладка.