Есен

Дърветата умират прави,

отронват бавно своите листи,

литнали нагоре към земята, а

устремът надолу ги задържа.

 

Това прочетох някъде,

останалото го измислих,

докато в далечна есен,

отмиваща студа на лятото,

редях скупчените си спомени.

 

Желето на заглъхналите думи

и ехото на мислите — не мои

във хаоса от истински илюзии,

които сграбчваха неистово

остатъка от есента —

внезапно лумнаха във стих.