Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (78)

XXVIII

За пръв път в живота си Жана бе решила да действува на своя глава. Тя се облече по-изискано от всякога и въпреки съпротивата на Рене слезе в гостната.

— Не искам да уплаша доктор Жиро, който не ме е виждал от сватбата — обясни тя. — Трябва да изглеждам добре… заради самолюбието на Раул.

Как да изразим чувствата, които развълнуваха доктора при вида на Жана? Той занемя и само с трепереща ръка пое тънките пръсти на Жана, която го приветства усмихната. Един поглед бе достатъчен на опитния вече лекар, за да се убеди, че животът на Жана е в опасност. Той ужасен си помисли: „Закъснял съм! Трябваше да превъзмогна чувствата си и да съм до нея… Какъв съм долен и егоистичен! Ако не мога да я спася сега? Дано Бог ми помогне!“

— Уважаеми докторе — попита Жана, учудена и почти уплашена от мълчанието му, — много болна ли ви изглеждам?

Максим отново трепна. Нима се бе издал? Като се помъчи да възвърне спокойствието си, с уверен глас изрече:

— Не, графиньо, според мен не сте сериозно болна. Имате треска и ми се струва, че за няколко дни с помощта на медицината ще възвърнете предишната си бодрост и сила.

— Ще ви бъда признателна, докторе, защото сега причинявам много грижи на граф Раул и на моята Женевиев…

— И Женевиев ли е тук? — усмихна се докторът.

— Да. Взех я на работа при мен, сега ми е камериерка. Ще я видите след малко.

— Много ще се радвам… Но по-напред трябва да узная началото на вашето неразположение, как протича то — кажете ми всичко, не изпускайте дори най-малката подробност.

Жана накратко разказа всичко, каквото вече знаем. Сетне опита:

— Достатъчни ли са ви тези сведения, докторе?

— Да, графиньо. Смятам, че са изчерпателни.

— Ще ми кажете ли тогава какво става с мен?

— Нервната ви система е поставена на изпитание. Ще подхванем борба против безсънието ви, против халюцинациите, против липсата на апетит. Има ли аптека в замъка, господин графе? — обърна се лекарят към Раул:

— Има, и то доста богата — отвърна зарадван графът.

— Надявам се да намеря в нея всичко необходимо. Ще можете ли да ме придружите до аптеката, господин графе?

— На драго сърце.

— Върнете се по-скоро! — извика след двамата мъже Жана. Аптеката на замъка дьо Горд наистина беше богата и снабдена с всякакви медикаменти.

— Докторе — рече Раул дьо Горд, когато влязоха в помещението на аптеката и той затвори вратата. — Тук сме сами… кажете ми откровено… истината ли казахте на графинята?

Максим поклати глава.

— Не, господин графе — отвърна той. Раул пребледня.

— Боже мой! — извика младият съпруг. — Нима положението е опасно?

— Доста опасно. Надявам се все пак с помощта на лекарствата и дори съм сигурен, че…

— Не очаквах, че някакво си нервно състояние може да има такива последствия — прекъсна го графът.

— Едва ли това е причината.

— Но нали така обяснихте на графинята?

— Трябваше да й кажа нещо. Отговорът ми може да ви озадачи, но е искрен… Питате от какво е болна графинята. Не зная!