Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vens(2009)
Лека корекция
ClubRipBoss(2009)
Форматиране
beertobeer(2009)

Издание:

Ксавие Дьо Монтепен. Силата на парите

ИК „Земя“, 1993

ISBN 954–8345–01–3

История

  1. —Добавяне

XXIII

Вече споменахме, че една от стаите на Рене бе свързана чрез малка стълба със зимната градина. Тя бе изпълнена само с тропически растения, чието събиране и отглеждане поглъщаше много усилия и средства.

Другата сутрин Рене слезе в оранжерията. Около нея цъфтяха и се зеленееха непознати дървета, лиани, цветя; в средата имаше малко басейнче, изпълнено с водни растения. Ароматът бе упойващо-задушаващ; Рене ги разглеждаше любопитно, ала не можеше по външния им вид да отгатне кое от тях бе отровно, кое — не.

Замъкът дьо Горд както всички старинни замъци имаше огромна и много богата библиотека, събирана от няколко поколения. Три-четири дни Рене прекарваше по няколко часа в библиотеката, но търсенето й беше все без резултат. Тя се мъчеше да открие книга за тропическата флора. Неуспехът не я смути, реши да върви право към целта.

— Драги Раул — рече тя веднъж по време на обеда, — сигурно сте забелязали, че се заинтересувах от оранжерията и всеки ден я посещавам. За съжаление цветята не могат да говорят, а на мен ми се иска да узная повече за тях. Дано не ви се стори смешно, но ботаниката започва да ме влече…

— Няма нищо по-прекрасно от тази наука, посветена на живота — усмихнат отбеляза Раул. — При това тя би допаднала на всяка любознателна жена.

— Искам обаче да навляза по-дълбоко в изучаването на тропическата флора, а тук няма необходимите книги.

— Нищо по-лесно! Още днес ще пиша в Париж и бъдете сигурни, само след три дни ще имате всичко най-ново за тропическите цветя и дървета. Това ли е желанието ви, мила сестро?

— Отгатнахте, мили братко… Нищо повече не ми трябва — отговори признателна Рене.

Раул удържа на думата си. След няколко дни специално изпратена в Орлеан кола докара цял сандък книги, доста скъпи, подробно описващи тропиците с техните растения. Цветни рисунки майсторски пресъздаваха образците на тропическата флора, текстът към тях описваше най-подробно качествата и особеностите им. Рене не криеше радостта си. Сега вече решително и уверено можеше да върви към целта си, която ни е известна. Толкова усилено се зае да чете, като разделяше времето си между книгите и оранжерията, че Жана и Раул останаха дълбоко учудени; успокояваха се обаче с мисълта, че този толкова внезапно възникнал каприз също толкова бързо ще отмине.

Един прекрасен ден, след около три седмици, Рене затвори книгите и не се върна повече към тях.

— Какво става с биологията? — попита графът.

— Мъчна работа е да се бори човек за званието „учен биолог“ — усмихната отговори младата девойка. — Доста по-приятно е да съм икономка във вашия хубав дом и да изпълнявам желанията на графиня Жана дьо Горд.

И наистина Рене се превърна в усърдна управителка на големия замък, като се мъчеше с всички сили да бъде незаменима.

— Какво ще правим без вас, когато се омъжите, мила сестро — рече веднъж Раул. — Домът ни ще опустее.

Тъкмо тогава Рене изрече думите, които толкова учудиха и озадачиха Лазарин, макар че тя нито за миг не повярва в тях:

— Успокойте се, братко, това няма да се случи… Аз никога няма да се омъжа.

— Но защо?

— Това е моя тайна. Никой няма да я узнае — заяви Рене и мислено добави: „Вие по-малко от всеки друг“.