Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vens(2009)
Лека корекция
ClubRipBoss(2009)
Форматиране
beertobeer(2009)

Издание:

Ксавие Дьо Монтепен. Силата на парите

ИК „Земя“, 1993

ISBN 954–8345–01–3

История

  1. —Добавяне

XX

Нищо не кара коня да препуска стремглаво, както звукът на друг кон, който галопира след него. Раул знаеше това и се държеше на около четирийсет метра зад Рене. Викът на Рене достигна до него.

— Какво става? — изкрещя той, за да го чуе девойката.

— Жак не ми се подчинява — отвърна тя.

— Дръжте се! Дръжте се! — завика уплашен графът.

— Не мога… Силите ме оставят… Ще падна — и Рене изпусна камшика от ръката си. Паднеше ли, можеше жестоко да пострада при този бесен галоп. Раул, все повече уплашен, постигна невъзможното — пришпори Диего и той с няколко скока успя да настигне другия кон; графът дръпна поводите, изпуснати от Рене, и се озова пред Жак, като му прегради пътя. Конят спря като закован.

— Успокойте се, мила сестро, опасността вече отмина.

Рене не отговори. Раул я погледна: Очите й бяха затворени, главата — отметната назад; тялото й се олюляваше на седлото. „Припаднала е! — рече си съпругът на Жана. — Ах, тези героини, дето уж от нищо не се страхуват! При най-малката опасност губят съзнание.“

Около тях нямаше никого. Слугата сигурно продължаваше напред по широкия път сред дъбовете. Отдясно до пътеката се вдигаха канари, в една от тях графът забеляза пещера. Като остави конете да пасат, предпазливо пренесе девойката в пещерата. В този момент резкият аромат на парфюма отново обгърна графа и той забрави всичко… дори Жана. Той се наведе над младата девойка. Силната прилика довърши въздействието на парфюма, илюзията достигна пълнотата си.

— Жулиет — избъбри трескаво той, — защо си мислех, че смъртта ни е разделила? Сънувал съм, но ето че се пробудих… Отново си с мен, Жулиет, и аз те обичам.

Ах, колко радостно затрептя в тази минута сърцето на Рене! В това време Раул, цял под въздействието на мощната илюзия, се наведе и целуна Рене. И в същия миг се дръпна ужасен. Тази лека целувка го върна към действителността: покорството пред видението превръщаше Раул в грешник, но той можа да се възпротиви.

— Какво правя аз? — възкликна той. — Обезумял съм! Оскърбих моята любима Жана! Оскърбих и сестрата на жена си!… Добре, че никога не ще узнаят какво се случи сега, иначе цял живот ще ме презират! Вместо да потърся вода…

И Раул изхвърча от пещерата. Щом той излезе, Рене отвори очи. „Пак не сполучих“ — избъбри тя ядосано.

Когато Раул се върна след две-три минути, завари балдъзата си вече в съзнание. Тя се привдигна на лакът.

— Заспала ли съм? — попита тя със слаб глас.

— Няма нищо опасно — отвърна й графът, — конят ви се уплаши и ви се зави свят. Припадъкът ви бе кратък. По-добре ли сте сега? Да ви помогна ли?

— Да, още всичко ми се върти пред очите — все така премаляло отвърна Рене.

Опряна с цялото си тяло на графа, тя стана, после полека се намести в седлото.