Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (116)

V

Рене, дочула от стаята се гласовете на Раул и Лазарин в коридора, бе открехнала вратата и беше подслушала целия им разговор. Тържествуваща усмивка трепна върху устните й. „Какво могъщо и изненадващо съдействие на моите планове! — си рече тя. — Жана се намесва в играта. Значи е време да приключвам с тази история, щом успехът мие вече безспорен. Само след седмица Раул ще бъде вдовец и напълно свободен.“

Щом разбра, че разговорът е приключил, Рене тихичко затвори вратата към коридора и се отпусна на дивана, унесена в приятни мисли за бъдещето.

През това време Лазарин влезе при Жана, която се привдигна на лакът в постелята, за да я посрещне.

С няколко думи Лазарин й разказа за разговора си с Раул, сетне продължи:

— Успях да получа съгласието му, мила Жана, той ще изпълни желанието ти, ще се ожени за Рене. За нея ще си остане винаги брат и само брат…

Жана й благодари горещо с думите:

— Какво щастие, че пристигна, скъпа Лазарин! Ти ми достави последна радост! Но ще ти поискам една услуга, важна услуга… Нали няма да откажеш?

— Стига да мога да я изпълня — усмихната отвърна Лазарин. — За какво се отнася?

— Поговори с Рене и вземи съгласието й! За мен е невъзможно аз да повдигна този въпрос пред нея… Ще сториш ли това, мила сестричке?

— Щом настояваш! Но къде е Рене?

— Мисля, че е в стаята си…

— Отивам.

Лазарин мина през общия будоар между двете стаи и влезе при Рене, като почука на вратата. Завари средната си сестра полуизлегната на диванчето; целият й вид изразяваше покруса.

— Ти ли си, Лазарин — рече само тя. — Толкова съм потънала в мисли и тревоги, че не съм чула кога си пристигнала.

— Извини ме, че наруших почивката ти, но трябва да ти направя важно съобщение. Ще говоря направо — Жана е поискала от Раул след нейната смърт той да се ожени за теб — след изтичането на едногодишния траур, естествено. Сега всичко зависи от теб — дали ще приемеш да изпълниш волята на нашата мила, клета сестра.

Рене скочи.

— Но това е невъзможно! — извика тя. — Не съм помисляла дори. Раул е за мен като брат! Подобен брак би означавал да пожертвувам възможността да обикна друг…

— Напълно съзнавам, че ще трябва да принесеш чувствата си в жертва — съгласи се Лазарин, — но пък тази жертва ще бъде щедро възнаградена. Може би не ще получиш любов, но за сметка на това ще имаш всичко останало: титла, пари, прекрасен замък. Между нас да си остане, но кой друг брак би ти дал всичко това наведнъж? Приемай и не се колебай.

— Пари… титли… замъци — пророни тя. — Нима допускаш, че бих се съгласила да стана графиня дьо Горд по сметка?

Лазарин вдигна рамене и отвърна:

— Какъв смисъл от много приказки! Кажи, приемаш ли? Мога ли да предам съгласието ти на Жана?

— Ще изпълня дълга си пред милата Жана докрай — каза Рене. — Не жаля времето и здравето си за нея, сега съм готова да пожертвувам и щастието си… Ще изпълня нейното желание.