Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (115)

IV

Обезпокоена, притеснена, Лазарин рязко скъса втория плик и зачете писмото на Марсел Ложие. В него той изразяваше благодарността си за нейната загриженост, която тя бе изразила по повод на опасния дуел. Съжаляваше, че е заминала за Орлеан, но също така споменаваше, че напълно разбира тревогата й за здравето на Жана. Той също й съобщаваше, че доколкото бил узнал, принц Хектор дьо Кастел Виван бил на оздравяване, и че много се радвал за това.

Маркизата ядосано смачка писмото и го захвърли. Сетне се замисли как да предотврати сближаването между двамата млади мъже, твърде опасно и разрушително за нейните планове. Като обядва набързо, седна и написа три писма.

В първото съобщаваше на Жул Льору, че положението на Жана действително е много сериозно.

Второто бе предназначено за Марсел Ложие. Лазарин разкриваше пред него тревогата си за здравето на любимата си сестра и го уверяваше, че й е нужна подкрепата на близък човек през тези мъчителни дни; затова го молеше да пристигне при нея, да се настани отново в страноприемницата „Белият кон“ и да рисува един стар дъб на няколко века, наречен Патриарха, близо до оградата на замъка, където Лазарин ще може да го намира. „Бъдете търпелив — му пишеше тя, — защото може да мине дори седмица, преди да ви потърся под дъба; болестта на сестра ми или други препятствия могат да ми попречат да ви се обадя веднага.“

Лазарин сложи писмото в плика и се зае с третото, до Хектор.

— Хектор сигурно вече си е у дома — избъбри тя, — затова ще мога да изпратя писмото на постоянния му адрес.

Лазарин му разкри, че жената, която го е посетила през тежките за него часове във Вил д’Авре, е била тя; че е нямала сили да понесе вестта за смъртта му и почти обезумяла е напуснала Париж — града, свидетел на нейните страдания. „За щастие — продължаваше тя — току-що полученото писмо от баща ми, с което той ми съобщава за вашето оздравяване, ме върна към живота“. По-нататък Лазарин му описваше състоянието на Жана, заради което не можеше да се върне веднага. Уверяваше Хектор, че не бива да се безпокои за бъдещето, че двамата могат да се венчаят в Италия или Германия и след това вече Ложие едва ли ще има смелостта да я преследва — при свършен факт.

„Бъдете предпазлив — завърши тя писмото си, — избягвайте срещите с онзи жесток човек и пазете живота си за тази, която живее единствено чрез любовта си към вас.“

Лазарин подписа това писмо; сетне даде и трите на слугата с нареждането да ги откара в Орлеан и там да ги пусне в кутията на пощата.

Приключила с парижките проблеми, Лазарин забърза към замъка дьо Горд. Когато изтича по стълбището пред входа, срещна един слуга, който я увери, че в състоянието на графинята няма никаква промяна. Слугата обаче грешеше; като минаваше по коридора към стаята на Жана, Лазарин забеляза Раул да седи на малко диванче пред стаята. Беше закрил лицето си с ръце, раменете му потръпваха от едва сдържани ридания.

Лазарин изтича при него.

— Братко — извика тя, — какво се е случило? Плашите ме… Нима е настъпило най-лошото?

— Не, сестро — пророни отчаян графът, — Жана не е умряла… Но е сигурна, че ще умре…

— Тя ли ви каза?

— Да. И настоя — колко тежко бе за мен това — след изтичането на траура да се оженя за Рене… Отказах! Как бих могъл да сторя такова нещо, да я заменя с която и да било!

Лазарин помълча. Сетне тихо се обърна към зет си:

— Вие трябва да й обещаете — каза тя. — Вашите думи ще бъдат сетна утеха за клетата добра душа, която ви обича.

— Но как бих могъл? — възкликна графът. — Това значи да я излъжа, защото не съм в състояние да изпълня желанието й. Много съм привързан към Рене, но изпитвам само братски, роднински чувства към нея…

— Жана знае това — възрази Лазарин, — тя не иска от вас да се влюбите в Рене; тя се стреми да запази сърцето ви за себе си и затова се предпазва, не желае да ви отстъпи на друга жена, която би получила не само името, но и любовта ви… Бъдете великодушен, братко… Позволете ми да кажа на Жана, че ще изпълните нейното желание.

Раул дьо Горд се поколеба, помисли, сетне обори глава и произнесе с въздишка:

— Така да бъде, щом смятате, че е необходимо…