Самюъл Дилейни
Вавилон 17 (8)

I

Обработеният текст се показа на екрана. До компютъра вече имаше натрупани няколко страници с определения, които бе получила по пътя на граматични изводи. Захапала долната си устна, Ридра гледаше таблицата с честотите на дифтонгите^[1]. Окачи на стената три листа, които беше озаглавила:

„Възможна фонематична структура.“

„Възможна фонетична структура.“

„Семантични и синтактични неясноти.“

Последният лист съдържаше проблема, който на всяка цена трябва да бъде разрешен. Въпросите можеха да бъдат формулирани по данните от първите два листа.

— Капитане?

Тя се обърна. От входната врата се подаваше Дяволчето.

— Да?

— Какво ще си поръчате за обяд? — дребният готвач беше юноша на седемнадесет години. От къдравата му коса стърчаха чифт присадени рога, с върха на опашката се почесваше зад ухото.

Ридра вдигна рамене.

— Нищо специално. Ще обядвам заедно с взвода.

— Тия момчета ще ядат и помия, ако им сервирам. Никакво въображение! Какво ще кажете за задушен фазан или печен дивеч с яйца?

— Настроен си да готвиш домашна птица, а?

— Ами… — той пусна дръжката на вратата, хвана се за горния й край и се залюля. — Бих искал да приготвя нещо от дивеч.

— Ако никой не възразява, сервирай фазан, печени яйца и бифтек с домати.

— Ей сега е готово!

— И за десерт — торта с ягоди!

Дяволчето щракна с пръсти и изчезна. Ридра се засмя и се обърна към компютъра.

Изучаваше третият пример за това, което може да се окаже синкопа^[2], когато креслото й внезапно се катурна. Записките се разпиляха. Тя също щеше да падне, ако не бе успяла да се хване за пулта. Обшивката на креслото се скъса, видя натегнатия силикон.

Ридра се обърна по посока на болезнения вик и видя Дяволчето, чието коляно кървеше от удара в стената.

Тласък.

Тя се облегна на мократа облегалка на креслото. На екрана за вътрешна връзка се появи лицето на Помощника.

— Капитане!

— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна Ридра.

Контролните светлини на пулта се запалиха. Корабът отново се разтресе.

— Още ли дишаме?

— Да, само че… — лицето на Помощника се наля с кръв. Появиха се черни петна, предизвикващи неприятни усещания. — Да. С въздуха всичко е наред. Неприятности в захранващата система.

— Ако проклетите помпи… — тя изключи екрана.

Раздаде се гласът на Флоп, началникът на машинното отделение.

— Господи, Капитане, нещо ни удари!

— Какво?

— Не знам — Флоп погледна някъде извън обхвата на камерата. — Двигатели „А“ и „В“ са наред. Но „С“ искри като фойерверк на Четвърти юли^[3]. Къде, по дяволите, се намираме сега?

— На един час път до Луната. Дори не сме напуснали обсега на Звезден Център — 9. Навигация?

Ново превключване на екрана.

Появи се тъмното лице на Моли.

— Къде сме? — попита Ридра на немски.

Първият Навигатор бързо изчисли възможната орбита и я определи по две вероятностни логаритмични криви.

— Кръжим около Земята — обади се Рон.

— Нещо ни отклони от курса. Не можем да пуснем двигателите и сега се носим по инерция.

— С каква скорост и в какво направление?

— Кали се опитва да разбере.

— Ще се опитам да погледна навън — Ридра извика Групата на Разединените. — нос, как мирише това?

— Вони. Непознат мирис. В затруднение сме.

— Чуваш ли нещо, Ухо?

— Нищо, Капитане. Всички течения на хиперстатиса в този район са спокойни. Ние сме твърде близко до гравитационен център. Има слабо течение — около петдесет спектъра — в направление К. Но не мисля, че ни е отнесло далеч. В момента се движим в магнитосферата на Земята по инерция от последния тласък.

— Око, как изглежда?

— Като вътрешността на кофа за въглища. Каквото и да се е случило с нас, избрали сме най-тъмното място. Според мен течението е достатъчно силно и може да ни завлече в благоприятен поток.

Намеси се гласът на Брас:

— ’их искал да зная какво става, ’реди да влезем та’. И на ’ърво ’ясто — къде с’е, ’ърви?

— Навигация?

Изкуствената гравитация на кораба се стабилизира, креслото застана на мястото си. Малкото Дяволче клатеше глава и мигаше. Лицето му бе изкривено от болка.

— Какво стана, капитане? — прошепна юношата.

— Проклета да съм, ако знам! — отвърна Ридра. — Но ще разбера!

Обедът премина в мълчание. Момчетата от взвода — на възраст около двадесет години — се хранеха, по-тихи от трева. На офицерската маса Навигаторите седяха срещу Разединените. Тлъстият помощник наливаше вино на екипажа. Ридра обядваше с Брас.

— Не зная — той тръсна гривестата си глава, въртейки чашата в лапите си. — Всичко ’еше толкова тихо, с’окойно, нищо не ’редвещаваше… Това, което се случи, стана вътре в кора’а.

Дяволчето, със здраво бинтован крак, унило внесе тортата, отдели крак, унило внесе тортата, отдели порции за Ридра и Брас и се запъти към мястото си на масата на екипажа.

— Така — каза Ридра. — Обикаляме около Земята, апаратурата не работи, дори не можем да определим къде се намираме!

— А’аратурата на хи’ерстатиса е здрава — напомни й Брас. — ’росто не знае’ изходните координати, за да на’рави’ скок.

— И не можем да скочим, ако не знаем откъде тръгваме — тя разсеяно огледа столовата. — Как мислите, Брас, надяват ли се да се измъкнем оттук?

— Надяват се вие да ги из’ъкнете, Ка’итане!

Тъмните устни на Ридра докоснаха ръба на чашата.

— Ако не ’ред’рие’ете нещо — продължи Брас, — ще си сед’ тук още шест ’есеца, ще ’оглъща’е кулинарните ’роизведения на Дяволчето и накрая ще се задуши’. Дори не ’оже’ да из’рати’ сигнал за ’едствие, докато не влезем в хи’ерстатис с ’остоянен канал за свръзка. Навигаторите не ус’яха да из’ислят нищо. Са’о о’ределиха, че се движи’ ’о голя’ кръг.

— Би трябвало да имаме илюминатори. Тогава бихме могли да погледнем към звездите и си определим орбитата. Би ни отнело около два часа.

Брас кимна.

— Виждате ли докъде водят съвре’енните удо’ства. Един стар секстант^[4] и няколко илю’инатора биха свършили до’ра ра’ота, но с’е натъ’кани догоре с електроника и затова се седи’ и не знае’ какво да ’рави’.

— Обиколка… — Ридра остави чашата си.

— Какво?

— Дер Крайс — каза тя и се намръщи.

— Какво е това?

— Ратас, орбис, ил керхио — тя натисна с длан по масата. — Кръг. Това е думата „кръг“ на различни езици.

Брас се опита да се намръщи и лицето му придоби ужасно изражение заради бивните.

— Сфера — продължаваше Ридра. — Ил глобо, гумлас — тя стана, — куле, куглег, кринг!

— Какво о’що и’ат езиците с нашия ’ро’ле’? Кръгът си е кр…

Но тя побягна от столовата със смях. В каютата си грабна записките по превода. Очите й бързо бягаха по редовете. Натисна бутона за връзка с навигаторите. Рон тъкмо си бършеше устата.

— Капитане? Какво искате?

— Часовник. И… торбичка с топчета.

— Какво?!

— Ще имате време да си доядете тортата. Веднага елате в G-центъра.

— Топ-че-та — произнесе Моли изумена. — Топчета?

— Поне един човек от взвода е помъкнал торбичка с топчета за игра. Намерете го и ме чакайте в G-центъра.

Тя скочи от падналата облегалка на креслото, излезе от каютата, зави в седми радиален тунел и се отправи по цилиндричния коридор към голямото сферично помещение на G-центъра — гравитационния център на кораба. Това беше сфера с диаметър десет метра, където в безтегловност бяха разположени чувствителните прибори на гравиметричното оборудване. Миг по-късно от противоположния вход се появиха навигаторите. рон носеше торбичка със стъклени топчета.

— Лизи има молба да й върнете топчетата до утре, защото момчетата са я провъзгласили за Първенец и тя иска да затвърди позицията си.

— Ако успеем, ще си ги получи още тази вечер.

— Каква ваша идея? — поинтересува се Моли.

— Честно казано, идеята не е съвсем моя.

— А чия? И какво представлява? — попита Рон.

— Предполагам, че принадлежи на някой, говорещ друг език. Ето какво трябва да направим: ще наредим топчетата по стените на помещението, след което ще държим часовници в едната си ръка и ще пишем с другата.

— Защо? — обади се Кали.

— Ще наблюдаваме накъде ще тръгнат топчетата и колко време им е необходимо за това.

— Не разбирам — призна Рон.

— Орбитата ни се стреми към голямата окръжност около Земята, нали? Това означава, че всичко в кораба също се върти по тази окръжност и ако оставим един предмет в покой, той автоматично ще открие орбитата си.

— Това е така. После?

— Помогнете ми да наредим топчетата. Те имат желязна сърцевина. Трябва да намагнитизираме стените, за да ги удържат неподвижни, докато наместим всички. След това ще ги освободим едновременно.

Рон, все още неразбиращ, се отправи да подаде ток към стените.

— Ама още ли не се сещате? Та вие сте математици! Я ми кажете какво знаете за голямата окръжност?

Кали взе една шепа топчета и започна да ги реди по стените.

— Това е най-голямата окръжност, която може да се получи при сечение на сфера.

— Диаметърът на голямата окръжност е равен на диаметъра на сферата — добави Рон.

— Сумата от ъглите при пресичане на кои и да е три големи окръжности вътре в топологично затворена сфера е равна на петстотин и четиридесет градуса. Сумата от ъглите на n пъти по сто и осемдесет градуса — Моли изговаряше английските думи ясно разграничени. Беше започнала да усвоява езика с помощта на персонификат. Гласът й беше много звучен. — Топчетата тук?

— Да, едно над друго, с разстояние между тях. Разкажете ми по-подробно за сеченията.

— Ами… — започна Рон. — Във всяка сфера всички големи окръжности се пресичат или са конгруентни^[5].

Ридра се засмя.

— Точно като тези, а? Има ли още някакви окръжности в сферата, които да се пресичат независимо от местоположението си?

— Мисля — отвърна Кали, — че останалите окръжности могат да се разместят така, че никога да не се пресекат. Но големите окръжности имат поне две пресечни точки.

— Помислете малко за това и погледнете топчетата — те са наредени по големи окръжности.

Моли внезапно се отдели от стената и заклати глава с разбиране. Каза нещо на родния си език и Ридра се засмя.

— Точно така — каза тя. След това поясни на Рон и Кали: — Те извършват относително движение едни спрямо други и траекториите им се пресичат.

Очите на гиганта се разшириха.

— Ами да! За една четвърт от нашия път по окръжността всички те ще се изравнят в плоскост…

— … лежаща в плоскостта на нашата орбита! — завърши Рон.

Моли се намръщи и направи нетърпелив жест.

— Да, да — каза Рон. — Изкривената плоскост на нашата окръжност с изпъкналостите по краищата — по тях ще успеем да изчислим положението си спрямо Земята.

— Ясно ли е? — Ридра тръгна към изхода. — Ще направим разчетите, след което ще се придвижим на седемдесет — осемдесет километра и ще ги повторим. По този начин ще получим диаметърът на орбитата и скоростта. не ни трябва друго, за да изчислим координатите. Чак след това може да се потопим в хиперстатиса. Апаратурата е изправна, така че ще изпратим сигнал за помощ и ще я получим от най-близката станция.

Възхитените навигатори я последваха в коридора.

— Започвам да броя — каза Ридра.

При „нула“ Рон изключи захранването на стените. Топчетата започнаха своето бавно движение.

— Всеки ден ни учите на нещо! — възкликна Кали. — Ако ме бяхте питали, щях да ви кажа, че не можем да се измъкнем от този капан. А за изхода трябваше аз да се сетя! Това е моята работа. Как ви дойде наум решението?

— От думата „голяма окръжност“ на… един друг език?

— На друг език? — повтори Моли. — Как така?

— Ами… — Ридра взе една метална пластина и писалка. — Малко ще го опростя и ще се постарая да ви го покажа. — Тя започна да чертае. — Нека допуснем, че думата за окръжност е „О“. Във всеки език има интонационна система за изразяване на сравнителни размери. Ще я представим с диакретични^[6] знаци: <, =, >, съответно по-малко, обичайно и по-голямо. Какво би означавало <O?

— Най-малката възможна окръжност — отговори Кали. — Това е просто точка.

Ридра кимна и продължи:

— Сега да го приложим към окръжностите на сферата. Да предположим, че =О, думата за обикновен кръг, е съпроводена с един от двата символа — II или Х, — единият се отнася за случая, когато окръжностите не се пресичат, вторият е за пресичащи се кръгове. Какво ще означава ОХ?

— Пресичащи се големи окръжности — каза Рон.

— Тъй като всички големи окръжности се пресичат, в този език думата за тях винаги е ОХ. Информацията се съдържа в самата дума. Също така в английския език думите busstop (автобусна спирка) и foxhole (лисича дупка) носят информация, за разлика от френските думи La gare и Le terrier. Съчетанието „голяма окръжност“ съдържа определена информация, но тя не е достатъчна, за да ни извади от трудното положение. Трябваше да премина на друг език, да извлека от него необходимата информация и да реша какво да правя.

— Що за език е това? — обади се Кали.

— Не зная истинското му име. Засега се нарича Вавилон-17. От малкото, което знам за него, мога да твърдя, че думите му съдържат в себе си повече информация и то в по-малък обем, отколкото четири-пет земни езика, взети заедно.

Моли гледаше неразбиращо и Ридра набързо й преведе казаното.

— Кой говори? — попита Първият Навигатор, използвайки минималните си знания по английски.

Ридра си прехапа долната устна. Когато сама се питаше за това, мускулите й се напрягаха, ръцете започваха да треперят, пулсът катастрофално се ускоряваше, гърлото се свиваше от внезапни спазми. Същото се случи и сега. След това й мина.

— Не знам. Но искам да разбера. Точно с тази цел организирах експедицията.

— Вавилон-17… — повтори Рон.

Зад гърба им деликатно се покашля едно от момчетата от взвода.

— Какво има, Карлос?

Набитият, мускулест Карлос, с гъста черна коса, каза със свистящ шепот:

— Капитане, бихте ли дошли да ви покажа нещо? — той се приближи. Босите му крака бяха покрити с горещи мазоли — резултат от контакта с двигателните тръби. — Там, долу, в тръбите. Мисля, че трябва сама да го видите.

— Помощникът ли ви изпрати?

Карлос тикна зад ухото си показалец с изгризан нокът.

— Аха.

— Вие тримата се заемете с координатите — обърна се Ридра към навигаторите. — Ще се справите ли?

— Надявам се, Капитане — Кали не сваляше поглед от топчетата.

Ридра тръгна след Карлос. Слязоха по стълбата и прегънати тръгнаха по тесния коридор.

— Тук долу — каза момчето, уверено показвайки пътя.

Спря върху една мрежеста платформа и отвори сегмент от стената. Отмести панела, покриващ електрическите кабели.

— Вижте! Ето там! Разбито е!

Върху пластмасовата повърхност се виждаше тясна зигзагообразна цепнатина.

— Как? — кратко попита Ридра.

— Ей така — той взе платката и направи жест, сякаш се опитва да я огъне.

— Убеден ли сте, че не се е счупила сама?

— Не може сама да се счупи. Прекалено добре е закрепена. Мисля, че и с чук не бихте успели. А оттук минават всички управляващи вериги.

Той отмести друг панел и извади още една платка.

— Дефлекторите на жироскопичните стабилизатори за обикновени маневри.

Ридра прокара нокът по цепнатината на втората платка.

— Някой от екипажа ги е разбил — каза тя. — Занесете ги в работилницата. Кажете на Лизи да ги залепи и да ми ги донесе. Аз ще ги поставя на местата им, а след това ще й върна топчетата.