Самюъл Дилейни
Вавилон 17 (10)

III

— Грубо варварско оръжие — баронът показа редицата пластмасови цилиндри на стилажа. — Срамно е да си губим времето с тези недодялани „новости“. Тази, малката, може да разруши всичко на площ от петдесет квадратни километра. Голямата оставя кратер, дълбок двадесет и седем километра и широк сто и петдесет. Варварство. Не съм доволен от приложението им. Тази вляво е по-слаба. Може да разруши само малка сграда. Но основната част от заряда остава недокосната и е скрита под развалините. Шест часа по-късно отново се взривява, но вече със силата на атомна бомба. През това време на мястото на предишния взрив има войска, водят се възстановителни работи, действа Червеният кръст или както го наричат завоевателите, безброй експерти установяват размера на щетите. И изведнъж — буум! Забавен взрив и кратер с диаметър тридесет или четиридесет километра. Но това са само детски играчки. Държа тези бомби в колекцията само за да демонстрирам колко далече от тях сме отишли.

Ридра го последва в следващата зала. Стените бяха отрупани с шкафове, в центъра се намираше единствената витрина.

— Тук е моята гордост! — баронът се приближи към витрината и отмести прозрачния капак.

— Какво е това? — попита Ридра.

— Според вас на какво прилича?

— На… парче от скала.

— Парче метал — поправи я баронът.

— Взривява ли се или е свръхтвърд?

— Не, не се взривява — увери я той. — Твърдостта му е много по-голяма от тази на титанова сплав, макар че имаме и по-твърди материали.

Ридра искаше да го докосне с ръка, но премисли и първо попита:

— Може ли да го взема и да го разгледам?

— Съмнявам се. Все пак опитайте.

— Какво ще стане?

— Ще видите.

Тя посегна, но ръката й спря на около пет сантиметра от повърхността — нещо не й разрешаваше да се приближи повече. Ридра се намръщи.

— Един момент — усмихна се баронът и взе метала. — Ако го видите на земята, най-вероятно няма и да го погледнете втори път.

— Отрова? — предположи тя. — Или нещо по-силно?

— Не — той замислено въртеше парчето в ръце. — Просто е силно избирателен. И добре се подчинява — той вдигна ръка. — Да допуснем, че ни трябва пистолет… — в ръката си вече държеше вибропистолет последен модел, какъвто Ридра не бе виждала, — или гаечен ключ… — сега държеше тридесетсантиметров ключ. — Или мачете — острието изсвистя, когато замахна с ръка. — Или малък арбалет — оръжието имаше спусък и двадесетсантиметрова тетива. Стрелата беше два пъти по-дълга от арбалета и завършваше със седемсантиметрово острие. Баронът натисна спусъка и глух удар последва след продължително свистене, когато стрелата се заби в стената.

— Това е мираж — заяви Ридра. — Затова не мога да го докосна.

— Метално клеймо — каза баронът. В ръката му се появи чукче с много тънък ударник. При удара върху мястото, където лежеше оръжието във витрината, се разнесе рязък звън.

Ридра видя кръглата следа от удара. В центъра й се забелязваше миниатюрно изображение на герба на Вер Дорко. Тя прокара пръстите си по клеймото, още топло след удара.

— Това не е мираж — каза баронът. — Защото този арбалет пробива петсантиметрова дупка от четиридесет метра. А вибропистолетът… Мисля, че знаете какво може да направи.

В ръката си отново държеше обикновено парче метал.

— Опитайте да го вземете.

Ридра подложи ръка, баронът разтвори пръсти, но парчето по непонятен начин прескочи дланта й и се оказа във витрината.

— Това не е фокус. Просто е високоизбирателен и послушен.

Той докосна края на витрината и прозрачният капак се плъзна на мястото си.

— Умна играчка, нали? Ще ви покажа още някои работи.

— Как действа?

Вер Дорко се усмихна:

— Съумяхме да поляризираме сплав от най-твърдите елементи така, че да съществува само в определени възприемащи матрици. В останалите плоскости се чупи. Това означава, че, ако не броим зрителното възприятие, тя е недостъпна за останалите рецепторни органи. Няма маса, няма тегло — при тази сплав всичко е потенциално съществуващо. Може да бъде пренесена на всеки кораб, отправящ се в хиперстатиса и да се остави до приборите. Два или три грама от нея извеждат от строя всички системи на кораба. Това е главното й предназначение. Ето защо достатъчно е само да попадне на борда на кораб на завоевателите и спокойно можем да забравим за него, сякаш никога не е съществувал. Останалото е просто за развлечение. Неочаквана способност на поляризираната сплав да запомня формите.

Преминаха в следващата стая.

— Структурата на всеки предмет може да бъде закодирана на молекулярно равнище. В поляризирано състояние всяка молекула на веществото се движи свободно. Дайте тласък — и тя ще заеме необходимото положение, образувайки нова структура. — Баронът се обърна и посочи наредените шкафове: — Там е истинското оръжие — около три хиляди структури, в които може да се превърне това парче метал… Оръжието представлява знание за това, което може да се направи. При ръкопашна схватка една свръхздрава ванадиева тел може да се окаже смъртоносно оръжие. Ако бързо я вкарате в окото под ъгъл, така че да засегнете предния мозък и след това я извадите — настъпва общ паралич. Ако я вкарате по-дълбоко и достигнете малкия мозък — смърт. Същата тази тел може да блокира комуникационен прибор тип 27-QX, който завоевателите използват най-често.

Ридра почувства, че мускулите на лицето й се напрегнаха. Отвращението, подтискано досега, изскочи навън.

— Това помещение е предназначено за Борджия — баронът се засмя и поясни: — Така наричам отделът по токсикология. Тук има ужасни неща. — Той взе от стилажа плътно запушен стъклен съд. — Чист токсин^[1] на дифтерита^[2]. Има достатъчно, за да отровим град с прилични размери.

— Но стандартната процедура на ваксиниране… — започна Ридра.

— Токсин на дифтерита, скъпа моя. Токсин! В миналото, когато инфекциозните болести са били проблем, когато от дифтерит са умирали стотици хора, огледът на труповете не е давал нищо, освен няколко хиляди микроба, загнездени в гърлото на жертвата. Нищо повече. Всеки един от тези микроби би могъл да предизвика най-много кашлица. Необходими са били години, за да се обясни какво става всъщност. Крехките бацили произвеждат още по-мизерен продукт — най-смъртоносното органично вещество, което ни е известно. Количеството, необходимо, за да се умъртви един човек — дори бих казал тридесет или четиридесет човека — е практически неопределимо. Дори и сега, въпреки развитието на науката, токсин може да се получи по един-единствен начин — като го синтезират микробите. Борджия промени това. — Той посочи друг съд: — Цианид, старият боен кон! Чувствате ли миризмата на бадеми? Може би сте гладна? Ще изпратя да ни донесат коктейлите веднага, щом пожелаете.

Тя бързо и рязко поклати глава.

— А ето и деликатесите. Катализатори — той посочи следващите стъкленици. — Далтонизъм, пълна слепота, частична глухота, пълна глухота, атаксия^[3], амнезия^[4] и така нататък. Всичко е под контрол. Вижте, целият проблем е в това тези вещества да се употребят в достатъчно големи количества и след съответната стимулация. Сега бихте могли да изпиете цяла чаша от което и да е от тях. — Той повдигна последният съд и натисна бутона на дъното му. — Засега това е само безобиден ароматичен стероид^[5].

— Но той активизира отровите, които предизвикват тези… ефекти?

— Точно така — усмихна се баронът. — Катализаторът се прибавя в толкова малки дози, колкото и токсинът на дифтерита. Съдържанието на синята стъкленица ще ви причини болки в стомаха и леко неразположение за половин час. Нищо повече. Зеленото шише — обща церебрална атрофия^[6] за една седмица, после през останалият си живот жертвата представлява растение. Лилавият съд — смърт. — Той вдигна ръцете си с дланите нагоре и се засмя. — Огладнях. Не искате ли да се върнем в трапезарията?

Попитай го какво има в следващата стая, каза си тя, но тази мисъл прозвуча на езика на баските — съобщение от невидимите пазачи.

— Когато бях дете, бароне — тя се придвижи към следващата врата, — скоро след като се завърнах на Земята, ме заведоха на цирк. Дори след завършване на представлението не исках да тръгвам, защото за първи път виждах нещо толкова удивително. Какво криете в тази стая?

За миг на лицето му се изписа удивление.

Ридра се усмихна:

— Покажете ми.

Баронът наклони глава, изразявайки полуофициално съгласие.

— Съвременната война се води на различни равнища — продължи да обяснява той, сякаш не бе прекъсвал. — Някои са печелили войни, изготвяйки достатъчно количество мускети и брадви като тези, които видяхте в първата стая. Или действайки правилно с ванадиевата тел в комуникационния прибор 27-QX. Оръжие, снаряжение, подготовка, жилище и храна — двегодишната дейност на един астронавт струва три хиляди кредита. Цената на гарнизон от хиляда и петстотин човека е четири милиона и петстотин хиляди. Този гарнизон действа на три бойни крайцера, всеки един от които струва по милион и половина. Общата сума е около девет милиона кредита. Похарчихме над един милион за подготовката на един-единствен шпионин или саботьор. Това е много повече от обичайната. А ванадиевата тел струва една трета от кредита! Войната ни излиза скъпо. Въпреки че за това потрябва време, все пак щаба на Администрацията на Съюза започна да разбира необходимостта от тези огромни разходи. Оттук, мис… Капитан Вонг.

Отново попаднаха стая, в която имаше само една витрина, този път висока над два метра.

Статуя, помисли си Ридра. Не, истинска плът, с всички тънкости на мускулите и сухожилията. Не, все пак е статуя — мъртво човешко тяло, или поне с преустановен живот. Живите не могат да изглеждат така.

— Надявам се разбирате, че съвършеният шпионин просто е необходим. — Макар че вратата се отваряше автоматично, баронът я придържаше със старомодна вежливост. — Това е един от най-скъпоструващите модели. Похарчехме за него близо един милион кредита и той е любимецът ми, макар и да не е лишен от недостатъци. След някои малки изменения може да стане неизменна част от арсенала ни.

— Модел на шпионин? — попита Ридра. — Нов тип робот или андроид?

— Нито едното, нито другото — той се приближи до витрината. — Направихме половин дузина ТВ-55. Наложи се да проведем много сложни генетични изследвания. Медицината е постигнала такива успехи, че сега оставят всички умствено непълноценни да живеят и да имат потомство. Преди петдесет години те просто не биха оцелели. Щателно подбираме родителите, след което чрез изкуствено осеменяване получаваме шест зиготи^[7] — три мъжки и три женски. Поставяме ги в контролируема хранителна среда, ускоряваме растежа им с помощта на хормони и други такива средства. Външната им красота е резултат на експериментален подбор. Великолепни, здрави създания. Не можете да си представите колко много се грижим за тях.

— Веднъж прекарах лятото в скотовъдна ферма — кратко изкоментира Ридра.

Баронът рязко кимна.

— И по-рано сме използвали експериментална настройка на мозъка, затова знаехме какво ще получим. Но никога не ни се е налагало да възпроизвеждаме живота на един, да речем, шестнадесетгодишен индивид. Шестнадесет години е биологическата възраст, до която ги довеждаме за шест месеца. Погледнете. Какъв великолепен екземпляр! Рефлексите му са с петдесет процента по-бързи от тези на обикновен човек на неговата възраст. Мускулатурата е необикновено развита — след тридневно гладуване е способен да вдигне хиляда и петстотинкилограмова тежест. Това тяло е почти съвършено от гледна точка на биологията. То използва над деветдесет процента от възможностите на организма.

— При интензивността, която практикуваме — повече от седемдесет и пет процента — той може да се усмихва, докато наблюдава непостижимите гримаси на някое животно. Но ние произвеждаме оръжие, мадам! Ако ТВ-55 може да функционира двадесет и пет години при пределна интензивност, това ще надвиши с пет години средният срок на експлоатация на боен кораб! Прибавете и наистина феноменалните му възможности. Да се търси сред обикновените хора някой, който би могъл да стане шпионин или който иска да бъде такъв, това означава да търсите човек, който е на границата на нервното разстройство! И макар че подобно отклонение би могло да означава, че има способности в определена сфера, то ще дава отражение и в други насоки. Ако не действа в своята тясна сфера, шпионинът ще бъде неефективен, дори опасен. Завоевателите също боравят с психоиндекси и веднага ще разпознаят диверсанта, независимо къде го изпратим. А един пленен добър шпионин е десет пъти по-опасен от калпавия. Постхипнотичното внушение в съчетание с наркотиците ще изкопчи от него цялата информация. Това е много разточително. ТВ-55 не дава отклонения от психологичен характер. Той умее да води разговор, запознат е с последните романи, с политическата ситуация, разбира от музика и изкуство. Струва ми се, че е програмиран два пъти на вечер да споменава вашето име — само вие, мис Вонг, и Роналд Куар сте удостоени с тази чест. Има си хоби, за което може да ви говори с часове — групирането на гантоглобина^[8] при марсупиалите^[9].

Облечете го както подобава и той ще се чувства като у дома си на всеки дипломатически прием или на чашка кафе на правителствена конференция. Но също така той е и изкусен убиец, специалист по всички видове оръжия, които видяхте досега. В ТВ-55 са заложени познания за различни диалекти и жаргони, владее множество акценти. Знае практически всички арготизми^[10], касаещи половите взаимоотношения, хазартните игри и спорта. Може да ви разказва светски и мръсни вицове. Измачкайте му куртката, намажете му лицето с масло, облечете му гащеризон — и той спокойно ще мине за механик на който и да е от стотиците Звездни Центрове. Може да извади от строя каквото му кажете — машина, двигател, комуникационна или оповестителна система, радарна мрежа — всичко, което са използвали или използват завоевателите от двадесет години насам, и то като използва само…

— Ванадиева тел?

Баронът се усмихна.

— Може по желание да промени отпечатъците на пръстите си или рисунъка на очните дъна. Една малка хирургическа намеса увеличава подвижността на лицевите му мускули и това му позволява рязко да изменя външността си. Чрез хормонални инжекции може лесно да си смени цвета на косата, а ако се наложи — напълно да се лиши от нея и за няколко минути да се сдобие с нова прическа. Добре познава психологията, особено тази на насилието.

— Изтезания?

— Ако така ви харесва — да. Изцяло се подчинява на хората, които са го създали. Готов е да унищожи всичко, което те му заповядат. В тази прекрасна глава няма нищо, което би го навело на мисълта за собственото „аз“.

— Той е… — Ридра се удиви на думите си — прекрасен!

Струваше й се, че тъмните дълги мигли ей сега ще затрептят. Тежките мускулести ръце висяха до голите бедра, пръстите бяха леко присвити. Слабото осветление в стаята позволяваше да се разгледа чистата, загоряла кожа.

— Казвате, че това не е модел. Наистина ли е жив?

— До известна степен — да. По-скоро е в състояние на транс, като йога. Или като гущер през зимата. Бих могъл да го активизирам заради вас, но вече е седем без десет. Нека не караме гостите да ни чакат.

Тя премести погледа си от фигурата във витрината върху матовата, пергаментова кожа на лицето на барона. Долната й челюст неволно направи няколко преживни движения.

— Като в цирка — каза Ридра. — Но сега съм пораснала. Да вървим.

Напрегна волята си, за да приеме протегната ръка на Вер Дорко. Беше като суха хартия и толкова лека, че Ридра едва не отдръпна своята.