Стивън Кинг
Капан за сънища (25)

Послание от автора

Никога не съм бил толкова благодарен заради писателската си дарба, както по време на работата си върху „Капан за сънища“ (м. ноември 1999 — [???]мл май 2000 г.). през тези шест и половина месеца изтърпях голямо физическо страдание, а книгата донякъде ме разсейваше. Читателят ще забележи, че тук-там физическата болка се е промъкнала в историята, но най-ясно помня неизказаното облекчение, подобно на онова, което изпитваме след ярките сънища.

Мнозина ми помогнаха. Например съпругата ми Табита, която твърдо отказа да нарича романа с първоначалното му заглавие „Злокачествен тумор“. Смяташе, че хем е грозно, хем дърпа дявола за опашката. В крайна сметка приех доводите й и тя престана да нарича ръкописа „онази книга“ или „онази за говнестулките“.

Задължен съм и на Бил Пюла, който ме откара с автомобил до водохранилището Куобин, както и на неговите сътрудници Питър Болдрачи, Тери Камбъл и Джо Макгин. Други хора, които вероятно предпочитат да останат анонимни, ме закараха зад базата на Националната противовъздушна отбрана с военен джип „Хъмър“ и най-безразсъдно ми позволиха да го управлявам, като ме уверяваха, че е изключено да затъне в калта. Не успях наистина, но ми се размина с една бройка. Върнах се изкалян, но доволен. Настояваха да ви кажа, че тези джипове са по-добри за придвижване по размекната почва отколкото по снега, но аз поизмених техническите характеристики, за да ги пригодя към фаулата.

Дължа благодарност на Сюзан Молдоу и Нан Греъм от „Скрибнър“, на Чък Верил, който редактира ръкописа, и на Артър Грийн, който е моят литературен агент. Не бива да пропускам и Ралф Вичинанца — литературният ми агент за чужбина — който ми предложи поне шест варианта на фразата „Тук няма зараза“ на френски език.

Една последна забележка: тази книга е написана с най-съвършения текстови редактор на света — автоматична писалка „Уотърман“. Писането на ръка на първата чернова на такава дълга книга ми върна онзи пряк досег с езика, какъвто не съм имал от години. Една нощ дори се наложи да работя на свещ — спряха тока. През двайсет и първи век рядко се разкриват подобни възможности, затова трябва да им се наслаждаваме докрай.

А на всички онези, които ме придружиха дотук, благодаря, че прочетоха моята творба.