Питър Джеймс
Недостатъчно мъртъв (122)

122

Един подир друг старите броеве на „Аргъс“ се нижеха пред очите на Рой Грейс. Той седеше прегърбен пред четящото устройство за микрофишове в справочната библиотека на Брайтън и Хоув и превърташе филм с броевете от 1964 година, като само от време на време поспираше да свери датите. Април… юни… юли… август… септември.

Спря устройството, когато преполови страниците за 4 септември 1964 година, после започна да превърта бавно напред. После спря отново, когато стигна до първата страница на броя от 7 септември. Но там нямаше нищо важно. Той прочете внимателно всяка една от следващите страници и пак не намери нищо.

На 8 септември вниманието беше фокусирано върху местен градоустройствен скандал. След още две страници обаче изскочи една снимка.

Три мънички бебета, които спяха в стъклен кувьоз. В нея беше вградена снимка на малка потрошена кола. Заглавието отгоре гласеше: „Бебета чудо оцеляват след ужасна смъртоносна катастрофа“. И още една снимка на привлекателна тъмнокоса жена около трийсетте. Грейс препрочете два пъти всяка дума от статията. Погледът му се върна на снимката на бебетата в кувьоза, лицето на жената, колата, после отново прочете текста, като прескачаше сензационните прилагателни, съсредоточен само върху фактите.

Полицията разследвала защо колата, форд англия, поднесла в другото платно на А23 в проливен дъжд една вечер на 6 септември и се блъснала в камион… Елинор Джоунс, самотна майка, учителка по природни науки… предполагала, че носи близнаци… лекувала се от депресия… Била бременна на осем и половина месеца… сложили я на животоподдържащи системи в интензивното, докато изродят преждевременно бебетата с цезарово сечение… майката починала по време на операцията…

Той спря четеца, извади микрофиша, върна го в капсулата му и го връчи на библиотекаря. После тръгна почти на бегом към изхода.

* * *

Грейс едва сдържаше възбудата си, докато шофираше на връщане към Съсекс Хаус. Копнееше да види лицата на всички по време на оперативката тази вечер, но най-вече нямаше търпение да разкаже на Клео. Да й разкаже, че са пипнали когото трябва, със сигурност.

Преди това обаче искаше да поговори с услужливата консултантка по осиновителни въпроси Лорета Лебернайт и да й зададе един въпрос във вид на двойна проверка. Набираше номера й, когато телефонът му иззвъня.

Беше Роджър Поул, старшият следовател за покушението срещу Клео, който му благодареше за информацията, че е намерен наръчник за MG TF в гаража на Норман Джекс, и който му съобщи, че сега Джекс е техният първостепенен заподозрян.

— Няма да ви се наложи да разследвате повече — каза му Грейс, като спря колата. — Само се интересувам как е онзи нещастник, който се беше опитал да открадне колата?

— Все още е в интензивното на „Ийст Гринстед“ с 55 процента изгаряния, но очакват да оживее.

— Може би трябва да му изпратя цветя, че е спасил живота на Клео — каза Грейс.

— От онова, което чувам, ще ви е повече благодарен, ако му изпратите пакет хероин.

Грейс се ухили.

— А как е полицаят от отдела за автопрестъпления?

— Полицай Пакър ли? Добре е. Пуснали са го от болницата, но има доста сериозни изгаряния по лицето и ръцете.

Грейс му благодари за информацията, после се обади на Лорета Лебернайт. Когато й разказа какво се е случило, тя се разсмя съчувствено.

— Случвало ми се е и преди — каза тя.

— Има обаче едно нещо, което ме притеснява — каза Грейс. — Първите му две имена са Норман Джон. Когато разговаряхме първия път, ми казахте, че приемните родители променят имената или може би поставят рожденото име като презиме. В този случай всичките имена са му налице. Има ли някакво значение?

— Никакво — каза тя. — Повечето родители го правят, но някои — не. Понякога, ако не осиновят веднага детето, изпращат го в приемен дом… при приемни родители… и тогава може би им остават рождените имена.

* * *

Докато отиваше в офиса си, Грейс се сблъска с Глен Брансън.

— Защо изглеждаш толкова доволен, старче? — попита Брансън.

— Имам добри новини. Ама и ти си в доста слънчево настроение днес — каза Грейс.

— Ами да, и аз имам добри новини.

— Разкажи ми.

— Първо ти.

Грейс сви рамене.

— Помниш ли онази гадна социална работничка от услугите по осиновяване?

— Онази с розовата коса и яркозелените очила? И с физиономия като паве?

— Същата.

— Нагласил си среща с нея, така ли? Тази ще е във форма. Стига да й нахлузиш на главата хартиен плик, за да не се вижда.

— Да, имам среща с нея. И с началника й. В три следобед. Спомняш ли си, че й казах, че ако укрие информация, която може да ни е от помощ, ще й разкатая фамилията?

Брансън кимна.

— Да.

— Е, точно това ще направя. Ще разкатая фамилията на тази кучка.

— Не че си отмъстителен човек иначе.

— Аз ли? Отмъстителен? Не-е! — Грейс си погледна часовника.

— Току-що прекарах интересни моменти в кметството и в справочната библиотека. Страшно ще ти хареса. Мисля, че сме пипнали Норман Джекс без грешка. Искаш ли да обядваме на крак и да ти разкажа?

— Иска ми се… но бързам.

— Та какви са твоите добри новини?

Детектив сержантът разцъфна в усмивка.

— Всъщност знаеш ли, може би и за теб са добри новини.

— Напрежението ме убива.

С най-широката усмивка, която бе виждал на лицето на приятеля си от много месеци насам, Глен Брансън каза:

— Имам среща с един човек да обсъдим покупката на кон.