Жакмар — Сенекал
Престъплението в къщата на Грюн (5)

1

— Шефе! Намериха оръжието!

— В Ил, нали?

— В Ил. И знаете ли какво е то?

— Пушка с оптичен мерник.

— И таз добра! Как отгатнахте? Вие сте самият дявол, шефе!

— Не, Холц. Не аз. В тази история не аз съм дяволът.

— Все пак. Страшен сте! Ето я пушката. Носят ви я.

Наистина, влязоха двама полицаи, които оставиха оръжието на бюрото.

— Хубав механизъм — каза Дюлак. — Е, Холц? Това не ви ли подсказва нещо?

— Бога ми, шефе… Нямам вашите способности на ясновидец! Но все пак има нещо, което сигурно не сте предвидили!

— Друг театрален ефект? — попита Дюлак.

— И то какъв! Става дума за бележката. За прощалните думи, оставени от Дьони…

— Те не са от ръката му?

— Точно обратното, шефе. Графолозите са категорични, както впрочем и Грюнови. Само че химиците също са категорични.

— И какво казват те?

— Че бележката е най-малко от преди три години!

Дюлак не отговори нищо. Холц настоя:

— Все пак това малко обърква предположенията ви, нали?

— Не чак толкова, Холц.

— Очаквали сте подобно нещо?

— Опасявах се.

— Но давате ли си сметка какво означава това: Дьони Грюн не се е самоубил, шефе. Той е бил убит!

— Наистина, това е изводът, който се налага, Холц.

— Не разбирам едно: откъде се е взела тази бележка. Защото не може да има грешка, тя е написана от Дьони Грюн!

— Аз ще ви кажа откъде се е взела. Тази сутрин разговарях по телефона с Ноел Лоазо и му зададох няколко въпроса. Можете ли да си представите, че през нощта, когато е видял Диана да напуска презглава дома си, тя е била с чантата си.

— И какво от това?

— Когато откриха тялото, чантата беше изчезнала!

— Наистина, шефе. Но това е подробност. Течението може да я е отнесло.

— Не вярвам. Убиецът я е взел. И знаете ли какво е намерил в чантата?

— Не, шефе.

— Намерил е това прощално писмо, което Дьони написал на Диана преди три години, когато са били скарани. Прощалното писмо, за което ми говори Рьоне Блиц и което никога не е напускало чантата на Диана. И знаете ли, Холц, какво е пишел Дьони на Диана по онова време?

— Не, шефе.

— Писмото започвало с думите: „Диана, скъпа. Не мога повече. Сбогом. Моля за прошка.“

— По дяволите!

— Да, Холц. После писмото продължавало в същия тон. Убиецът е трябвало само да изреже интересуващите го думи, за да бъде пълна измамата: в очите на всички Дьони Грюн просто се е самоубил, оставяйки тази бележка, за да ни убеди в това.

— Да, но си е правил сметките без експертите — каза Холц. — Във всеки случай това е отвратително!

— Да — рече Дюлак. — Наистина е отвратително. Впрочем, Холц, не планирайте нищо за утре вечер. Имаме излизане.

— Двамата ли, шефе?

— Да. Утре е четвъртък. И сме поканени на кръжока на Вотан Грюн.