Карл Май
Блудния син (15)

Глава 15
Науман и Борвалд

Беше по същия час на една усамотена улица в столицата. Остър вятър шибаше с плющене поройния дъжд по прозорците на къщите. Светлината на газовите фенери беше изгубила своята сила, така че дори хора, които се разминаваха наблизо, не можеха да се разпознаят.

Малко бяха пешеходците, осмелили се да се движат по улиците в този час. Който не беше принуден да излезе в това лошо време, предпочиташе да си седи вкъщи край топлата печка.

Един мъж се изкачваше откъм реката по една от тесните улички. Беше наметнал някакво старо палто и вървеше ниско приведен, за да изглежда възможно по-дребна неговата висока и плещеста фигура. Държеше се колкото може по-настрана от фенерите. Така достигна необезпокоявано една полусрутена къща — от даваните под наем — и почука три пъти на вратата през определени интервали. Заради вятъра, който поглъщаше почти всякакъв шум, трябваше да повтори тропането.

Най-после резето беше изтеглено и вратата се отвори, но само до малка пролука.

— Кой е? — попита женски глас.

— Хардер вкъщи ли е? — отговори с въпрос непознатият. — Непременно трябва да говоря с него.

— По какъв въпрос? — гласеше отговорът.

— По дяволите! — изруга той нетърпеливо. — Това не е твоя работа, глупава жено!

— Охо! — отговори жената. — Тук не всеки може да влезе. Кой сте вие?

— Това ще кажа лично на него. Искам да сляза в зимника!

Придаде на последните думи доловимо натъртване, което веднага въздейства.

— Е, добре! — каза тя. — Елате!

Едва сега отвори напълно вратата, така че той можеше да влезе. Запази приведената стойка. Както можеше сега ясно да се види, „палтото“ му се състоеше от два грубо съшити чула. Единия край държеше пред лицето си. И тъй като периферията на старата шапка, която носеше, бе спусната ниско към челото, от чертите му нищо не можеше да се различи. Жената вдигна лампата да го освети в лицето, ала той й се тросна:

— Разкарай се с тая лампа! По-добре извикай дъртия да излезе, не мога вечно да кисна тук!

— Слезте по стълбите към избата! — промърмори жената недоволно. — Мъжът ми е долу.

Непознатият се спусна мълчаливо по стълбите. Вратата на избата беше само притворена, така че можеше да влезе.

Стопанинът на къщата Хардер работеше в едно едва осветено помещение. Непознатият беше отметнал „балтона“ и държеше шапката в ръка. Хардер вдигна свещта, при което брадатото лице на непознатия можеше добре да се различи.

— Всички добри духове! — изплъзна се от устата му — Борвалд! Акробатът Борвалд! Какво търсите тук? Науман е заловен! Освен това полицията ви издирва, понеже сте били обрали директора на вашия цирк.

— Е, и? — Борвалд направи пренебрежително движение. — Имах проклетия късмет да се набия на очи. Но сега да поговорим за по-важни работи. Можете ли да осъществите връзка с хората на Краля на контрабандистите?

Хардер сви рамене и отвърна колебливо:

— Това сега е опасно!

— Глупости! Това винаги си е било опасно! — ревна Борвалд сурово. — Известна ли ви е сегашната местосбирка на Наумановите мъже?

Хардер замълча със спотаена злоба. Исполинският акробат сложи ръка на рамото му и заплаши:

— Искам да ми дадете отговор! Не го ли направите, това ще е само във ваша вреда. Ще се настаня тук на квартира, докато не ми кажете това, което искам да знам. Намерят ли ме, знаете какво ще последва!

Подейства. Хардер запелтечи изплашено:

— Това е невъзможно! Не мога да ви приема в дома си. Ако ви намерят при мен, изгубен съм. Но аз познавам един, който може да ви даде информация за бандата на Науман. Ще ви изпратя при него.

— И през ум не ми минава — ухили се Борвалд с решително изражение. — Аз оставам тук, а вие ще отидете да го доведете! Ще се разположа спокойничко във всекидневната при жена ви и няма да си тръгна, преди да съм говорил с човека. Това е последната ми дума по този въпрос. Така че вървете!

Отправи се към вратата да напусне избата. Хардер го улови за ръката и заговори с тревожен тон:

— Вярно било значи! Подаде ли човек пръст на Дявола, той скоро ще му поиска цялата ръка. За в бъдеще ще се пазя от подобни истории. Но сега трябва да ви помогна. Така че тръгвам.

— Хубаво — ухили се Борвалд, — ама побързайте, за да не се налага да ви чакам цяла вечност!

— Ще го уредя колкото може по-бързо.

Хардер извади ключа за зимника от джоба и поиска да тръгне, но акробатът го задържа и каза:

— Стой, куме! Каква е тая работа с ключа?

Хардер се направи на предпазлив.

— Трябва да ви заключа!

— Глупости! — откликна ядосано Борвалд. — Не съм такъв загубеняк, че да се оставя да ме затворят. Тогава ще бъда подхвърлен на всички възможни опасности. Не, дайте ключа на мен. Ще заключа отвътре. Баста!

Издърпа ключа от ръката му и го избута през вратата. Хардер предупреди отвън:

— Само да не се налочите с ракията ми!

— Не се безпокойте! Нямам желание да се самоубивам с отровата ви!

Едва Хардер беше излязъл, Борвалд заключи вратата и седна на пода малко да си почине. Беше много уморен и скоро изпадна в дрямка, така че напълно изгуби представа за времето. Внезапно беше събуден от стъпки.

На вратата се почука.

— Кой е? — попита Борвалд.

— Аз, Хардер! Водя го! — прозвуча отвън.

Борвалд отвори. Вън стоеше очакваният с един друг. Мъжът каза на Хардер:

— Качете се горе и застанете на пост! Това, което имаме тук да си говорим, е предназначено само за нас двамата!

Влезе в зимника, заключи вратата отвътре и измери с поглед исполина, който стоеше пред него с вдигната лампа. Новодошлият беше мъж към петдесетте, с пронизващи очи и черна цялостна брада; добре, но небиещо на очи облечен. Акробатът никога не беше го виждал.

— Не ви познавам — каза той.

— Толкова по-добре — отговори онзи остро. — Вие сте оказали на Краля на контрабандистите няколко незначителни услуги, ала въпреки това не се числите като мен към най-доверените му хора. Знаете ли къде се намира той сега?

— Хмм! — изсумтя Борвалд. — Това знае всяко дете. В една килия на тукашния пандиз.

— Съвсем вярно — потвърди другият. — Борвалд, вие сте силен мъж. Вече сте го доказали по-рано, когато сте ни помагали в нашите акции. Такива дивотии, както сега в цирка, разбира се, няма да можете да вършите. И за какво пък ви трябваше да ограбвате директора? Нима не получавахте достатъчно пари от Науман? Но както и да е, наемате ли се да освободите Краля на контрабандистите?

Акробатът направи изненадана физиономия. После се почеса по почти оголения череп.

— Хмм! Това е тъпо! Всеки си има своята нива, която най-добре си обработва. Един обича да прилага хитрост, друг разчита на физическите си дадености. За освобождаването на един затворник се иска хитрост. Това не е по моята специалност. Аз предпочитам да работя с юмруци.

— Това и ще правите — пресече рязко приказките му другият.

— Да не би да трябва да разбия с юмрук стените на дранголника, за да измъкна Науман?

— Не. Ще кажа само, че не се изисква и най-малката хитрост. Аз успях да набавя главния ключ от тукашния затвор. Ако проникнете там през нощта и прегледате списъка на килиите, лесно ще можете да стигнете до тази на Краля на контрабандистите. Но се иска предпазливост, той сигурно е строго охраняван!

— Нямайте грижа — отвърна Борвалд. — Един малък удар с убиеца често върши чудеса.

Другият кимна.

— Виждам, Борвалд, че мога да разчитам на вас. Часът да бъде освободен Науман, още не е дошъл, наистина. Ние ще ви дадем знак, когато се стигне дотам. Това ще стане в рамките на три дни. Тогава ще получите и ключа. Но преди това още един въпрос. Имате ли някой познат в столицата, при когото да сте в безопасност?

— Хмм! — помисли Борвалд. — Освен Хардер само още един, но той не е напълно сигурен. Няма да ме издаде, иначе лошо му се пише. Работили сме заедно. Представя се за търговец на платове, но за истинската му дейност по-добре да не говорим.

— Как се казва?

— Золбриг. Живее на „Ноймаркт“ номер 12. Мога да се подслоня при него.

— Добре — съгласи се довереникът на Краля на контрабандистите. — Когато настъпи времето, ще ви осведомя и ще ви донеса главния ключ. Той не отключва, разбира се, вратите на отделните килии, но за мъж с вашата физика това няма да представлява мъчнотия. Ето ви петдесет гулдена като предплата.

Подхвърли му една кесия, която Борвалд алчно прибра.

— Още нещо — прибави мъжът. — Ако освободите Науман, ще излезете за известно време заедно с него в чужбина. За тази цел обаче са необходими пари за път повече, отколкото ние можем да ви снабдим. Ето защо Краля на контрабандистите ни заповяда от затвора чрез куриер да ви издирим. Една щастлива случайност ви доведе право при Хардер. След освобождаването си Краля на контрабандистите иска да отидете заедно веднага до хотел „Юнион“.

Борвалд не разбра.

— Не мисля, че ще бъдем добре дошли там — каза накрая.

— Ама че идиотщина! — извика другият. — Вие няма да отсядате там, а ще „работите“! В хотела понастоящем живее световноизвестната американска певица сопрано мис Елън Стартън. Бижутата й стрували милиони… а безгрижната лейди обикновено ги съхранява в стаята си! Разбирате ли?

Борвалд направи с ръка красноречив жест.

— Разбирам напълно — каза той, зарадван от перспективата да се сдобие отново с пари.

— В такъв случай сега да си вървим.

Напуснаха избата. Горе при външната врата Хардер добросъвестно бе стоял на пост. Довереникът на Науман му даде една монета и излезе с Борвалд на улицата, където стихията беснееше сега кажи-речи по-злостно отпреди.

— Е, адио — каза приятелят на Краля на контрабандистите. — Ще се срещнем при Золбриг. Впрочем аз се казвам Рудолф, фамилното име е без значение.

С това двамата „достопочтени“ господа се разделиха и бързо се отдалечиха в различни посоки.

Акробатът Борвалд пое към „Ноймаркт“, но малко преди да го е достигнал, зави с една странична уличка и хлътна там в една порта. Това беше задната страна на къщата „Ноймаркт“ 12.

Той се промъкна от градината в двора и огледа горе редицата осветени прозорци. После събра няколко камъчета и ги хвърли по един от тях. Бушуващата буря заглуши лекия шум от изчаткалите по стъклото камъчета, така че Борвалд трябваше няколко пъти да повтори опита. Най-после горе се отвори едното крило на прозореца и се появи главата на мъж. Борвалд плесна три пъти с ръце по особен начин и главата веднага се дръпна. Само след кратко време задната врата се отвори и човекът дойде в двора, хвана го за ръката и го помъкна към една барака за дърва и въглища.

— Борвалд, ти ли си? — попита той.

— Да. Че кой иначе? Знае ли някой друг тези сигнали?

Золбриг поклати глава.

— Не. Но, човече, ти много рискуваш! Навсякъде те търсят. Какво търсиш в столицата?

— Подслон при теб! — отвърна Борвалд лаконично.

Търговецът на платове отскочи стреснато назад.

— За теб аз място нямам. Не можеш да очакваш, че заради теб ще се подхвърля на толкова голяма опасност.

— Тази опасност сега е много малка — увери Борвалд, поклащайки глава. — Кой ще ме види у дома ти? Твоята жена, прислужницата ти и никой друг! Аз съм ти просто един стар приятел, дошъл да ти погостува няколко дни. Защо да не мине номерът?

Золбриг остана смълчан. Тогава акробатът сложи ръка върху неговата и попита:

— Значи не искаш, Золбриг? Макар че сме толкова добри приятели?

— Това време мина! — отбеляза Золбриг. — Сега не можем да си позволим да се познаваме.

Борвалд се ухили.

— Струва ми се, драги, че ние въобще не се познаваме, поне ти мен още не, иначе нямаше да ме пъдиш! Ако не ме приемеш, ще отида на предната врата и ще звъня, докато жена ти ми отвори. Тогава ще й кажа по какъв начин си ми задължен и откъде се познаваме. Как стоят сега нещата, искаш, или не?

Золбриг се почувства притиснат натясно, знаеше, че не може да излезе насреща на акробата. Ето защо попита, изскърцвайки със зъби:

— Колко дълго се каниш да останеш?

— Най-много три дни — отвърна Борвалд, приемайки че дотогава довереникът на Науман ще го потърси. И прибави: — Окъсан съм, трябва да ми набавиш нови дрехи. Ще ти дам пари. Първата нощ мога да спя и тук.

— Добре — съгласи се Золбриг, радостен, че поне временно има сигурно скривалище за опасния гост. — Ще те оставя засега тук, за да не те спипат. От какви неща се нуждаеш?

Борвалд помисли.

— Пардесю, шапка, панталон и ботуши.

— Значи ще трябва да нагризя киселата ябълка. Ще те представя на жена ми като стар познат, когото случайно съм срещнал.

Акробатът кимна.

— Добре! Ще си измисля някакво друго име. Сега изчезвай! Копнея за сън. Стой, още едно! Утре или вдругиден един мъж ще пита за мен, така че ще ми го доведеш.

— Дявол! — изруга Золбриг. — Вече се знае, че си при мен?

— Само един-единствен го знае — успокои го Борвалд, — а от него няма защо да се страхуваш. Може би още утре ще те напусна.

Наполовина успокоен, Золбриг си тръгна.

* * *

Беше събота предиобед след описаните събития. Акробатът Борвалд, представен като стар познат пред фрау Золбриг, още спеше в квартирата си, когато бе събуден от своя „хазяин“.

— Мъжът те чака.

Борвалд скочи от леглото, облече се бързо и последва Золбриг във всекидневната. Там стоеше довереникът на Краля на контрабандистите.

— Добър ден — поздрави той и подаде ръка на Борвалд. — Можем ли за миг да поговорим на четири очи?

По знак на Борвалд Золбриг се отдалечи. После съучастникът на Науман предаде очакваната новина:

— Работата ще стане днес, точно в полунощ. Краля на контрабандистите е осведомен. Ето — той извади връзка ключове и една карта и ги подаде на Борвалд, — генералните ключове и един план на затвора. А сега си свършете работата добре и следвайте после стриктно указанията на Науман.

С тези думи се сбогува. Едва си беше тръгнал, Борвалд извика крайно доволен „приятеля“ Золбриг.

— Чуй, драги мой, ти с такава голяма радост ми каза „добре дошъл“, че наистина ми е безкрайно мъчно, дето ще мога да се насладя на гостоприемството ти само и тази вечер. Аз изчезвам.

— Тръгни си с ведра песен от мен и хич не се вясвай след този ден! — римува Золбриг с кисела физиономия.

— Негоднико, ама ти направо се пръскаш от нежност! — запази жизнерадостния си тон акробатът. — Надявам се, съзнаваш колко ми е трудно да се разделя с теб. Ама съдбата явно го е решила, така че трябва да се примирим и да не проливаме потоци сълзи, които само ще ни развалят доброто настроение. Аз не съм привърженик на безполезните вълнения. Така че да ги зарежем. Точно в полунощ съм изчезнал.

Борвалд остана целия ден и вечерта сам. Ядене и питие получи в своята стая, иначе никой не се заинтересува от него.

Следобед започна отново да вали. Когато вечерта се спусна, дъждът се лееше на потоци, а към полунощ се разбесня буря и стоварваше пороя с такава мощ по улиците, че човек едва можеше да се държи на краката си. Точно това бе времето, от което Борвалд се нуждаеше. Сега по улиците сигурно не се мяркаше човек, освен по крайна необходимост.

Точно в дванайсет Золбриг дойде при акробата.

— Ее, готов ли си? — попита. — Излизането ти май наистина трябва да е много наложително! При това ужасно време никой не би тръгнал по улиците. А сега си обирай крушите и повече кракът ти да не е стъпил тук!

— Ще избягвам! — ухили се Борвалд. — Почакай малко! Нямаш ли някой чук?

— Не един, а няколко — отвърна Золбриг озадачен. — Какво се каниш да правиш с него?

Золбриг познаваше този тон. За да се отърве час по-скоро от бившия си съучастник, той му изпълни желанието, после го изпрати до вратата и каза:

— Сега си върви, но не забравяй: Никога не си бил тук!

— Така ли трябва да звучи сбогуването на един приятел? — отвърна присмехулно Борвалд. — Е, все едно. Много ти здраве и се пази от панделата. Съдиите обичат да натикват там фалшификатори на пари.

И Борвалд излезе в дъждовното време. Бурята сграбчи неговата исполинска фигура с такава сила, че с мъка се задържа изправен. Буквално се облягаше на напора. Не срещаше никакъв човек. Дори нощните пазачи се бяха спотаили във входовете за коли, та поне донякъде да бъдат защитени. Беше наистина време за мошеници. Светлината на фенерите осветяваше улицата само на няколко крачки, бурята правеше видимостта по-нататък невъзможна. Борвалд се добра до зданието на затвора. Промъкна се около него да види дали не е пазено отвън, но не забеляза човешко същество.

Акробатът нямаше нужда от главния вход, а потърси една задна порта, която водеше до двора на затвора. Измъкна получените вчера от „Рудолф“ главни ключове и започна да ги пробва. Един стана и портата се отвори.

Той я заключи след себе си и се запромъква тихо покрай стената до страничния вход на сградата. Тук също отвори и заключи след себе си. Озова се в един оскъдно осветен коридор. Вляво една врата водеше към стаите за разпити и канцелариите, а друга вдясно — към същинския затвор. Той я отвори и пристъпи в едно преддверие, от което се изкачваше нагоре стълбище. Тук си събу ботушите и ги скри под стълбите. Тръгна нагоре безшумно, по чорапи. Бурята вилнееше с такава ярост, че дори един висок шум не би се чул тук във вътрешността.

В горната част на стълбището стигна до една врата и предпазливо я отвори. Влезе, но този път не я заключи, а само я затвори. Пред него се простираше дълъг, ярко осветен коридор с килии. На първата врата можеше да се прочете „Надзирател“. Другите врати бяха отбелязани с поредни номера. Той пристъпи до първата и се заслуша напрегнато. По време на едно затишие на вятъра му се стори, че долавя хъркащи звуци. Отвори съвсем тихо и погледна през процепа в малкото помещение. Затворническият надзирател спеше изпънат на кревата. В ръката си държеше връзка ключове. На стената висяха вериги и разни пранги. На масата лежеше една разтворена книга — регистърът на килиите.

Акробатът придърпа вратата след себе си и пристъпи тихо до леглото. Без с мигла да трепне, измъкна чука, замахна и го стовари върху ключаря. Удареният само се изпъна и не издаде звук.

— Дотук добре — промърмори Борвалд. — Да се надяваме, че нищо непредвидено няма да се случи.

Взе връзката ключове на надзирателя и приближи до масата.

— Номер осем, етаж първи: Волф Науман, дясно крило — прочете той. — Съвпада, точно както е отбелязано в плана на разположението. Значи напред!

Напусна стаята на надзирателя и заключи зад себе си. Беше си прибрал чука. На една закачалка в коридора висяха куртката и фуражката на ключаря. Борвалд си сложи фуражката и облече куртката. Беше му твърде тясна и къса, но стигаше да заблуди за кратко време евентуалните постове.

Сега Борвалд отиде до крана за светилния газ и го завъртя. Светлината в коридора почти угасна. Тръгна по коридора до мястото, където една врата водеше към дясното крило. Там се ослуша. Когато бурята си пое отново дъх, подслушвачът чу твърди, отмерени крачки.

— По дяволите! Военен пост — изруга той. — Така си и мислех. Е, не ме е страх!

Отвори с връзката ключове на надзирателя подчертано силно вратата. Постът чу, обърна се и попита:

— Кой е там?

— Смяната. Елате, моля!

Войникът съгледа лъскавите копчета на куртката и цветната фуражка. Не изпита подозрение.

— Какво има? — попита той, приближавайки. Борвалд стоеше при входа, едва-едва осветен от мъждивата газова светлина.

— Нищо ли не чухте? — попита.

— Какво да съм чул?

По време на тези думи мъжът съвсем бе приближил, така че Борвалд можеше да го докосне с ръка.

— Някакво рязане с трион и пилене.

— Къде? — запита нищо неподозиращият войник.

— Там отзад.

Борвалд посочи навътре в коридора на крилото. Войникът се обърна неволно и проследи с очи показаната посока. В същия миг исполински силният мъж го стегна с лявата ръка за гърлото и го души до изпадане в безсъзнание. После бързо се прокрадна до килия номер осем. С връзката ключове на надзирателя в ръка започна да пробва кой ще стане. Скоро вратата беше отворена.

— Хер Науман! — прошепна Борвалд дрезгаво.

Краля на контрабандистите скочи от нара, където беше чакал неспокойно.

— Борвалд! Най-после! — възкликна полугласно.

— Да. Сега ще ви отключа железата!

След като напразно бе пробвал два ключа, третият стана на ръчните окови.

— Къде е постът? — попита Науман.

— В безсъзнание — успокои го Борвалд. — Тъмничарят също е обезвреден.

— Вие сте дързък тип! Но сега бързо да се махаме.

Напуснаха килията, която Борвалд отново заключи. Когато минаха край войника, той се раздвижи. Следователно не беше мъртъв. Без да му обръщат внимание, двамата престъпници продължиха бързо, докато стигнаха задната порта на затвора. Там акробатът спря.

— Облечете куртката на ключаря и сложете фуражката, които съм навлякъл аз. В тия дрехи от зебло всеки веднага ще разпознае един избягал пандизчия.

Науман се отзова на подканата. После напуснаха затвора по същия път, от който Борвалд вече се беше възползвал. Когато се озоваха на улицата, той попита:

— Сега накъде?

— Към жилището на моя довереник — отвърна Науман. — Трябва да взема оттам някои неща.

Започнаха да се борят с бурята по безлюдните улици и улички на столицата. В една малка пряка близо до Алтмаркт Науман спря, нареди на акробата да го чака и се отдалечи бързо в тъмнината. Мина почти час, който се стори на Борвалд безкрайно дълъг. Най-сетне чу приближаващи стъпки. Един мъж в елегантна мушама за дъжд пристъпи към него.

— Борвалд? — попита той тихо.

— Кой е? — трепна исполинският акробат. — А, вие ли сте, хер Науман? Много добре, така предрешен няма кой да ви разпознае. А сега да се мушнем бързо в църковния вход, където ще можем да говорим на сухо.

Побързаха нататък.

Останал без дъх, акробатът изпъхтя:

— Толкова дълго се забавихте, близо цял час.

— Не стана по-бързо — извини се Науман. — Нося един пътен куфар с паспорти и пари.

— Куфар? — попита слисано Борвалд. — Да не би да се каните да пътувате с железницата?

— Не — ухили се Науман. — Призори един файтон ще ни вземе от хотел „Юнион“.

— Хотел „Юнион“? А, да, разбирам! Искате да пипнете милионите на сопраното?

— Така е — потвърди Науман. — Ако искаме да се разкараме в чужбина, ще се нуждаем от повече пари. Тази американска певица има пари в брой и брилянти на стойност няколко милиона и каквато е безгрижна, ги съхранява в стаята си. Цялата работа е внимателно проучена от един мой приятел. Сега ще взема един файтон и ще поискам да ме закара до хотела. „Рудолф“ ми е резервирал стая и е казал, че ще отида едва след полунощ. Ще бъда в номер 107. И което е още по-добре — извади от джоба един ключ и го показа на Борвалд, — имам шперц, който става на всички врати на хотел „Юнион“. За нас това ще бъде една приятна разходка. И така, ще участвате ли в играта?

Борвалд кимна.

— Естествено, ако делим!

— Това се разбира изцяло от само себе си — успокои го Краля на контрабандистите. — Вие ще трябва да вървите пеша, за да не ни видят заедно. И така, да тръгваме! След един час в хотел „Юнион“! Ще кажа на портиера, че ви очаквам. Ще дойдете в стая 107.

В този миг две фигури минаха край църквата. Бурята ревна насреща им и ги замери с плющяща водна завеса.

— Чумата да го отнесе! — изпръхтя единият. — Няма ли да се подслоним за миг там?

— Да. Достатъчно дълго вървяхме в дъжда — съгласи се другият.

Бяха спрели и сега закрачиха бързо към портала.

— Там идват двама! — изплаши се акробатът.

— Да. Бързо да изчезваме, Борвалд! — отговори Краля на контрабандистите.

Не побягнаха, а излязоха от портала, сякаш искаха да се придвижат до следващата спирка, след като са потърсили за кратко закрила срещу дъжда. Двамата новодошли спряха. Вятърът духаше насреща им и ето как до ушите им стигнаха последните думи на Науман, който трябваше да говори високо, за да бъде разбран във воя на бурята.

— Чухте ли, хер Арнд — попита единият. — Не каза ли мъжът: „Да изчезваме, Борвалд!“?

— Да — изръмжа Арнд. — Акробатът Борвалд? Той не е ли търсен за тежка кражба? Напред, хер асесор, да проследим двамата! Макар цялата нощ напразно да чакахме Шарфенберг, може би сега ще направим друг улов.

Тръгнаха надолу!

Детективът и младият асесор поеха бързо надолу по улицата. Акробатът вече се бе разделил с Краля на контрабандистите и беше завил в една съседна улица. Преследвачите следователно видяха само Науман пред себе си, който бе принуден да върви бавно, понеже вятърът духаше срещу него. Във вилнеещата буря не можеше да чуе стъпките на двамата следващи го мъже, не се и обръщаше и не забеляза, че е под наблюдение.

— Само единият! — каза задъхано фон Ансбах.

— Да, по-дребният! — отговори Арнд, почти крещейки. — Едрият трябва да е потънал в някоя пряка. Но няма значение! Който се движи с Борвалд, е достатъчно подозрителен. Трябва да разберем къде отива. Може би ще открием нещо, което е в наш интерес.

Оттук нататък между тях повече не беше разменена дума. Неуморно следваха неясно видимия в бурното време силует на Науман. След приблизително половин час забелязаха с учудване, че преследваният се насочва към гарата. Там горяха повече фенери, така че Арнд и асесорът сега можеха по-добре да видят фигурата на беглеца. Ансбах тъкмо поиска да направи няколко крачки, когато Арнд го сграбчи за ръката и го задържа.

— Стой! — каза той. — Тук е доста по-светло, а той не бива да забележи, че сме го следвали. Я гледай, качва се на един файтон! Странно! В такъв порой човек не търчи до гарата, за да вземе файтон. В „Тиволи“ имаше концерт, на „Ноймаркт“ чакаха достатъчно файтони. Не, с този господин нещо не е наред! Бързо!

Втурнаха се към следващия от стоящите пред гарата файтони. Арнд заповяда на файтонджията:

— Карайте след тях!

Качиха се и последваха файтона.

За съжаление прозорците на купето бяха замъглени от шибащия ги със сила дъжд и двамата мъже не можеха да виждат накъде пътуват.

Пред хотел „Юнион“, една от най-представителните сгради край площада, другият файтон спря и непознатият слезе. Хотелът беше още отворен. Арнд и Ансбах платиха бързо на кочияша и напуснаха своето купе. През стъклената врата на входа видяха как непознатият тъкмо получи ключ за стая и се раздели набързо с нощния портиер, за да поеме по широкото хотелско стълбище. Арнд даде на асесора кратък знак и двамата се вмъкнаха безшумно в хотела. Портиерът беше отишъл до една от служебните стаи отзад, така че успяха да изтичат незабелязано по стълбите. Със стигането си на първия етаж станаха свидетели как непознатият отвори стая 107 и бързо заключи след себе си.

— А сега? — попита асесорът шепнешком.

Арнд сви рамене.

— Да почакаме и да видим какво ще се случи. Ако този човек наистина възнамерява нещо, ще изчака, докато светлината в коридора на хотела бъде намалена. Тъкмо удари два, значи търпение!

Те се спотаиха в един тъмен ъгъл. Няколко минути по-късно светлините в коридора угаснаха. Сега горяха само две малки дежурни лампи в дъното.

Двамата мъже чакаха търпеливо събитията, които трябваше да настъпят. Арнд беше сложил ухо на дупката на ключалката и слушаше почти всеки шум в стая 107. Внезапно от другия край на коридора се чуха шумни стъпки. Арнд бе хванат за ръкава от Ансбах и завлечен в един тъмен ъгъл.

Една исполинска фигура се появи иззад ъгъла и почука тихо на врата 107. Беше Борвалд.

След броени мигове бе издърпан от Науман в стаята.

— Хей, никакъв шум! — предупреди този. — Аз угасих светлината, за да си помислят съседите отсреща, че тук всичко живо спи. Но сега ще ни трябва малко осветление!

Запали една свещ. Когато видя сега застаналия пред него Борвалд, не можа да потисне смеха си.

— Човече, как само изглеждате! — възкликна толкова тихо, че единствено Борвалд и някой подслушвач при вратата можеше да го разбере. — Час по плуване ли сте имали?

— Чудно ли е? — изруга Борвалд. — Толкова дълго време да търча през целия град в тоя дъжд. Нямате ли нещо топло за пиене?

— Съжалявам — отби пренебрежително Краля на контрабандистите, — имах по-важни неща за вършене. Гледайте тук! Това е планът на „сюитата“ на мис Стартън, изготвен от моя приятел. Американката заема три помещения — вестибюл, всекидневна и спалня. Тези три стаи са свързани с междинни врати, а от всяко помещение води врата към коридора. Следователно има общо пет врати. Може би Стартън не е тикнала резетата.

— Хмм! — изръмжа Борвалд замислено. — А ако и трите врати са зарезени? Това ще бъде фатално!

— О, не! — отвърна Науман с превъзходство. — Аз ще почукам така, че само певицата да чуе. Ще си преправя гласа, все едно съм камериерката и имам да й съобщя нещо важно. Като отвори, получава едно шляпване и се усмирява. Сега почакайте един миг! Жената спи в стая 180, точно в срещуположната страна на хотела. Нека видим все пак дали е угасила светлините!

Подслушвачите при вратата чуха как бяха отворени предпазливо крилата на прозореца и след малко отново затворени. После отново доловиха гласа на Науман:

— Добре! Угасила е. Изчакваме още няколко минути и тръгваме. Най-добре сега и аз да изгася нашата светлина!

Поиска да духне свещта, но му бе попречено от Борвалд.

— Стой! — каза акробатът. — Не толкова бързо! Кога и къде ще делим?

Науман, изглежда, помисли няколко мига, после предложи:

— Ако номерът успее, вие се измъквате най-спокойно от хотела. Аз ще ви последвам скоро, още преди зазоряване. Само внимавайте портиерът да не ви открие! Ще отворим входната врата с шперца.

— Защо да сме разделени? — попита Борвалд недоверчиво. — Не, не, само заедно! И накъде всъщност ще се насочим?

— Най-напред ще отидем в една изоставена постройка в предградието, бивша леярна — отговори спокойно Науман. — Там ще оценим приблизителната стойност на предметите, делим и се разделяме после за кратко време.

Борвалд, който много добре знаеше, че другият иска да се отърве от него, възрази толкова темпераментно, че Науман в крайна сметка се съгласи заедно да напуснат хотела. Но тайно в себе си си каза:

„Магаре! С теб да деля? Какво си въобразяваш! Даже и да те допусна със съкровището в леярната, ще получиш куршум в главата. В тая бурна нощ никой няма да чуе изстрела, а после аз ще съм единственият господар на цялото състояние. В последното писмо, което «Рудолф» ми изпрати в кокошарника, пишеше, че той също не вярва на Борвалд. Не, не, той трябва да бъде очистен, а после изчезвам в чужбина!“

А акробатът си помисли:

„Тоя наистина смята, че му имам доверие! Аз ще извадя кестените от огъня, а после той ще ме застреля като едното нищо. Милиони тоя тип с мен няма да дели. Веднъж само да се убедя, че дрънкулките са в стаята, певицата ще получи един зашеметяващ удар, а после ще цапардосам Науман с чука по кратуната.“

Докато двамата престъпници следваха в стая 107 коварните си мисли, отвън Арнд се уговаряше шепнешком с асесора:

— Някаква певица ще бъде ограбена, която живее в стая 180? Трябва да попречим! Изтичайте бързо долу, хер асесор! Наредете на портиера да доведе служители от най-близкия полицейски участък!

— А вие? — попита асесорът.

— Аз ли? — засмя се тихо Арнд. — Може би ще съумея да се оправя сам с нехранимайковците. За краен случай имам това.

Измъкна един револвер.

След няколко минути чакане в стаята Науман пошепна на акробата:

— Сега да опитаме!

С тези думи извади една свещ от пътната си чанта, запали я, отвори предпазливо вратата и погледна проучващо навън. Никой не се виждаше. Даде знак на Борвалд. Престъпниците напуснаха стаята и тръгнаха бързо по коридора, отправяйки се към срещуположната част на хотела. Когато стигнаха при стая 180, Науман извади шперца си и опита да отвори вратите. Първият и вторият опит бяха неуспешни. Но при третия успя. Вратата се отвори и мъжете влязоха.

— Светнете! — заповяда Науман шепнешком.

Акробатът се подчини. На светлината на свещта видяха мебелировката, вратата към всекидневната стоеше отворена. Борвалд и Науман минаха бързо през нея. Осветиха и във всекидневната, но след един бегъл поглед Науман поклати глава.

— Скъпоценностите най-вероятно са в спалнята й. Давай, Борвалд! Ако закрещи, ще я обезвредим!

Двамата мъже се запромъкваха на пръсти към свързващата врата, водеща към спалнята. Тя беше притворена. Тъкмо се канеха да влязат, когато един суров глас извика:

— Стой! Не мърдайте!

Те се обърнаха стреснато.

Арнд стоеше по средата на стаята с насочен към двамата престъпници револвер. Борвалд беше за миг като парализиран. После се впусна към Арнд като хищно животно и му изтръгна оръжието. Силният като мечка мъж замахваше като побеснял към тайния полицай, който полагаше всички усилия да се предпази. Известно време се биеха почти беззвучно. В един момент вратата на спалнята се разтвори. Мис Стартън излезе и видя крайно уплашена ожесточената битка. Появата й отклони за миг вниманието на акробата. Бърз като светкавица, Арнд му нанесе един убийствен удар по слепоочието. Исполинът рухна на земята и остана да лежи в безсъзнание.

— Дяволски тип! — изруга Арнд, бършейки потта от челото си. — Дължа ви голяма благодарност, мис Стартън, и едно обяснение. Този човек нахълта тук със съучастника си, за да ви отмъкне бижутата…

Внезапно прекъсна.

— О, съвсем забравих за другия! Той се е измъкнал!

Изтича към предната стая. Беше заключена.

— Бързо, мис Стартън, ключа!

Тя притича и Арнд отключи вратата. Прозорецът отстрани зееше отворен. Арнд погледна навън. Едни ловък катерач несъмнено можеше да се спусне по перваза на прозореца до двора на хотела и оттам да офейка навън. Арнд се върна веднага при певицата и я завари в присъствието на няколко мъже. Асесорът беше уведомил портиера и той беше довел неколцина жандарми. Акробатът Борвалд беше вързан и откаран за разпит. Елън Стартън използва случая да благодари излиятелно на Арнд. Тя произхождаше от скромна среда, но необичайните й гласови данни бяха рано открити в родината й. Беше насърчена и подпомогната да се развие. След големи успехи в концертната зала и на сцената бе поканена да направи едно турне из Европа. Оттогава тя и тук беше само Стартън, прочутата сопрано певица, която величаеха не само заради великолепния глас, но и заради нейния скромен, обичлив характер. Арнд едва успя да се откъсне от нея и след известно време напусна хотела, все още под въздействието на вълнуващото събитие.

Прокурор Унтерберг бе осведомен за залавянето на Борвалд в хотел „Онион“. Той се облече и се отправи към Съдебната палата, където веднага започна с помощта на Арнд да разпитва междувременно върналия се в съзнание Борвалд. Но акробатът мълчеше и не отговаряше на въпросите на прокурора. Накрая Унтерберг бе принуден да преустанови разпита и разпореди да отведат закоравелия престъпник.

После се обърна към Арнд:

— Откровено признавам, някои неща още не са ми съвсем ясни. Вие сте чули името Борвалд и сте решили да последвате двамата престъпници. Можете ли да ми опишете съучастника на Борвалд?

Арнд поклати глава.

— При този дъжд и мрак не беше възможно да се различи нещо повече от неговата фигура. Беше по-дребен от Борвалд, носеше елегантна мушама за дъжд и пътен куфар. Ние впрочем го намерихме в наетата от него стая в хотел „Юнион“. В него имаше паспорти за двама души и пари. Паспортите очевидно са фалшиви.

Прокурорът тихо подсвирна.

— Значи е несъмнен факт — проговори той след продължителна пауза, — че е възнамерявал да се измъкне в чужбина заедно с Борвалд. Защо?

Вместо отговор Арнд сви рамене.

Унтерберг нареди на жандармите, които бяха докарали Борвалд от хотел „Юнион“.

— Я покажете какво съдържаха джобовете на Борвалд!

Жандармите показаха предметите. Това бяха кесия златни монети, един стар часовник, нож, един чук и две връзки ключове. Прокурорът прегледа с голямо внимание вещите и се обърна после към Арнд:

— Какво мислите за това тук?

Посочи чука и ключовете. Арнд огледа предметите грижливо, после каза:

— Трябва да се е случило нещо ужасно. По чука е полепнала кръв, а един от ключовете би могъл да стане на някоя обществена сграда. Другите обаче са несъмнено за оковите за ръце и крака, каквито носят затворниците.

Прокурорът скочи, грабна палтото си от закачалката и подкани напрегнато:

— Бързо в затвора! Имам ужасно предчувствие!

Арнд кимна.

— Аз също, не бива да губим време!

Двамата мъже напуснаха Съдебната палата и се отправиха забързано към затвора. Когато стигнаха главната порта, прокурорът позвъни с необичайна трескавост. Едва след доста време портата бе отворена от един вахмистър със сънлив вид, който беше много учуден да види прокурора в този ранен час.

— Кой е на нощна стража? — попита Унтерберг след кратък поздрав.

— Надзирателят Лайстнер — отговори вахмистърът крайно учуден.

Бързо последва следващият въпрос:

— Смяната точно навреме ли бе извършена?

— В дванайсет часа дойде втората стража, след това аз отидох да спя. В четири трябва да дойде третата смяна.

— Водете ни веднага в стаята на надзирателя! — заповяда прокурорът кратко.

Вахмистърът се подчини и поведе двамата господа нагоре по стълбището. Когато понечи да отвори горе вратата, установи слисано с един поглед върху закачалката:

— Тук в дванайсет висяха куртката и фуражката на надзирателя. Някъде другаде ли е оставил нещата си? Странно!

— Ще видим — рече прокурорът — Човекът би трябвало да ни е чул, дори и да е бил заспал. Говорим достатъчно високо!

Вахмистърът отвори и тримата мъже влязоха в стаята на тъмничаря. Той лежеше неподвижно на нара. Арнд го обърна и откри дълбока рана на тила.

— Боже Господи! — извика той. — Мъртъв ли е, или само в безсъзнание?

Започна да преглежда грижливо ключаря. Накрая се изправи и каза:

— Бързо повикайте лекар! Слава Богу! Изпаднал е само в дълбоко безсъзнание!

Унтерберг даде на вахмистъра съответната заповед. Междувременно Арнд извади една кърпа, в която беше увил намерения при Борвалд чук, и го приближи до раната. Прокурорът беше пристъпил към него и наблюдаваше с голямо напрежение.

— Няма съмнение! — потвърди той. — Надзирателят е бил ударен с този чук. Значи Борвалд е искал да освободи някой затворник.

Арнд се изправи.

— Хер прокурор, ние знаем кого! — каза неспокойно. — В коя килия се намира Краля на контрабандистите Науман?

Унтерберг проучи плана на килиите и отговори:

— В килия осем. Аз веднага ще… — поиска да вземе ключовете от стената, където обикновено висяха. — Небеса, ключовете вече не са тук! Изчезнали са!

— Помислих си го — кимна Арнд. — Нека вземем тогава тези!

Арнд извади една от връзките, които бяха намерени у Борвалд.

След това побърза с прокурора по коридора. Отвори междинната врата към дясното крило и видя постовия войник да лежи неподвижно. Беше в безсъзнание, както установи след кратък преглед. Един поглед в килия осем потвърди онова, от което се бяха опасявали. Килията беше празна.

— Избягал! — извика ожесточено прокурорът. — Боже Господи! Тоя Борвалд си се разхожда просто ей така из затвора, пребива двама души, освобождава Краля на контрабандистите и офейква заедно с него. Пътем се отбиват за малко „пари за из път“ в хотел „Юнион“ и щяха да са вече изчезнали, ако не бяхте се появили вие, хер Арнд!

— Да — потвърди този, — вие имахте щастие в нещастието. Науман действително ни се изплъзна, но трябваше да зареже куфара с парите и паспортите. Сега той се намира в много затруднено положение. Хер прокурор, не губете и минута! Раздвижете телеграфа, разпратете кавалерийски патрули. С настъпването на деня местната противопожарна част да претърси околността за следи. Трябва да направим всичко възможно да го заловим. Аз ще опитам да поема от хотел „Юнион“ по следата.

Двамата се сбогуваха. Малко след това дойде съдебният лекар. Най-напред прегледа ранения надзирател, превърза го и даде надежда за оздравяването му. При военния пост констатира след кратък преглед тежък случай на душене, но войникът щеше да се възстанови.

Прокурорът разпореди Борвалд да бъде докаран в затвора, да му бъдат оковани ръцете и краката и стражата да се удвои. След това даде заповедите си за преследването на избягалия Науман. Щяха ли да успеят да заловят Краля на контрабандистите?