Карл Май
Блудния син (6)

Глава 6
Разследвания

След бързото сбогуване на офицерите фройлайн Мелита изпрати едно от момичетата да доведе най-близкия лекар. Той живееше през три преки и въпреки късния час изяви готовност да отиде. Момичето отведе бързо младия лекар в салона, който другите междувременно бяха напуснали. Слугата лежеше на един диван, а Мелита седеше при него.

— Докторът беше така любезен…

— Много добре, много добре! — прекъсна Мелита момичето. — Имам си големи тревоги.

— Доктор Рапф, асистент в една от местните частни клиники — представи се младият мъж.

— Моля, раненият лежи тук!

Лекарят хвърли поглед на пода. Видя стъклените отломъци и направи угрижена физиономия.

— Ударът е бил необикновено силен. Ще видим.

Приближи до слугата и взе ръцете му. Лицето му стана сериозно. Разкопча сакото, жилетката и ризата и сложи ръка върху сърцето на ранения.

— Едно огледало, моля! — поиска лекарят.

Беше му донесено. Той го приближи до устата и носа на слугата.

Пред отворената врата вън се събраха разтревожените момичета, които само до неотдавна бяха толкова весели. В полумрака уплашените им лица приличаха на маски.

Младият медик махна огледалото и се обърна към фройлайн Мелита.

— Слава Богу! — каза той. — Само е в безсъзнание. Но черепът изглежда увреден, мъжът трябва веднага да бъде отведен в най-близката клиника. Повикайте файтон!

Едно от момичетата се отзова веднага на разпореждането, а доктор Рапф се обърна към фройлайн Мелита:

— Познавате ли извършителя?

— Известно ми е само името му — отговори Мелита смутено.

— Трябва веднага да направите донесение, докато все още може мъжът да бъде заловен. Знаете ли в каква посока е избягал злосторникът?

Мелита поклати глава.

— Не. Той просто напусна къщата.

— Може би все още се намира в града! — каза сериозно младият лекар. — И така, идете бързо в полицията. Аз ще остана засега при ранения.

Мелита прояви объркване и закрачи напред-назад из салона. От страх не бе в състояние да се залови за една правилна мисъл.

— Двамата сигурно са се скарали? — попита доктор Рапф.

— Да — заяви тя. — Аз не присъствах в началото, а дойдох едва по-късно. Не успях да изгладя кавгата. Какво ще произлезе сега от цялата тая работа?

— Има ли свидетели?

Тя се поколеба известно време, после каза:

— Не знам. Сега изобщо не съм способна да мисля за тези неща.

Лекарят прояви готовност да направи вместо нея първите стъпки. Когато файтонът пристигна, придружи тежко ранения слуга до болницата и уведоми полицията. Скоро един вахмистър се яви в къщата на Мелита, за да снеме показанията на домакинята за протокола. Тя не пропусна естествено да покаже нахълтването на Петерман във вилата й в най-неблагоприятна светлина. Според нейните думи Петерман се промъкнал, оскърбил слугата и в разпрата го ранил. Вахмистърът я изслуша внимателно и накрая обяви:

— Един действително ясен случай! Ще пуснем в Роленбург заповед за издирването на тоя Петерман. Но по-напред трябва да информирам хер прокурора, тъй като подобни случаи са от неговата компетентност.

С тези думи си тръгна и остави възбудената Мелита в салона.

* * *

Непосредствено след пристигането си в Роленбург прокурорът Унтерберг, младият асесор Фон Ансбах и комисарят Андерс се отправиха към къщата на Мелита, където се срещнаха с Арнд — действително доста време след разигралите се там събития. Сега се съветваха на известно разстояние от вилата как по-нататък да постъпят. Прокурорът Унтерберг каза на Арнд, че едно претърсване на къщата засега не е възможно поради липса на неопровержими доказателства. Комисар Андре пък гореше от желание да разпердушини „разбойническото свърталище“. Още бяха заети в усърден разговор, когато Арнд ненадейно се обърна. Беше забелязал един млад човек, който се навърташе край къщата и я наблюдаваше с очебиен интерес. Служителите видяха учудено как детективът тръгна внезапно към мъжа и му разтърси ръката. Няколко мига по-късно Арнд се върна с него при господата и комисар Андре разпозна в негово лице Виктор Хайлман. След кратко официално представяне Хайлман разказа за срещата си с Магда Вебер и съмнителния Уланд, както и за усилията си да намери „къщата на Мелита“. Разказът предизвика голям интерес сред събраните служители и сега вече решиха да претърсят къщата.

Но в този момент наблюдателите станаха свидетели на пристигането на един файтон и видяха как бе откаран един очевидно ранен човек. Прокурорът и асесор Фон Ансбах си размениха угрижени погледи. След това пристигна един вахмистър. А когато малко по-късно излезе бързо от вилата, Унтерберг се осведоми от него как стоят вътре нещата.

Не след дълго прокурорът и неговите сътрудници си осигуриха достъп до вилата. Мелита и нейните момичета бяха подложени на разпит, а комисар Андерс нареди грижливо да бъде претърсена цялата къща. Само след броени минути той се върна в антрето с една млада дама, в която Хайлман веднага позна Магда Вебер. Краткият разказ на Магда доказа на служителите, че тук действително са попаднали на дирите на много опасна банда търговци на момичета. Протестното кряскане на Мелита не помогна нищо — беше взета под полицейски конвой и отведена. А комисар Андерс получи заповед веднага да се заеме с издирването на Уланд.

В края на този богат на събития ден прокурорът Унтерберг и тайният полицай Арнд поседяха още няколко минути в салона на Мелита.

— Наредих на един от моите сътрудници да потърси във всички страноприемници на близката околност този хер Петерман и дъщеря му, за които Мелита бе принудена да ни разкаже — подхвана разговора прокурорът. — Магда Вебер, която е пристигнала едва преди два дни, заяви, че в къщата на Мелита имало най-малко още едно момиче, което се намирало тук против волята си. Дали това е била дъщерята на този Петерман? Във всеки случай не вярвам нито дума на Мелита, дето разправя, че Петерман насила бил замъкнал момичето й и при това ранил слугата с опасност за живота. Вие какво мислите?

— На съвсем същото мнение съм — каза Арнд. — Смятам, че трябва да се видим веднъж на спокойствие с този Петерман. Вилхелм Хайлман ми разказа за някакъв Петерман, който уж лежал невинен в затвора за злоупотреба, а дъщеря му работела като икономка в столицата при прословутата Гро. Ако това е същият Петерман…

Не можа да довърши изречението, тъй като в този момент в стаята влезе един сътрудник и им съобщи, че в странноприемницата „Мечката“, съвсем наблизо, преди половин час действително е отседнал мъж на име Петерман с дъщеря си.

— Тази нощ няма да ги безпокоя — размисли Арнд, — но утре ще искам да чуя какво има да ни каже Петерман. Той би могъл да бъде за нас важен свидетел.

— При всички случаи — съгласи се прокурорът. — Дръжте ме, моля, в течение на нещата. Да се надяваме, че комисар Андерс ще успее да залови безукорния хер Уланд!

* * *

На следващото утро Франц Арнд отиде още рано-рано в странноприемницата „Мечката“ и се осведоми за стаята на Петерман. Там завари бившия затворник в усърден разговор с дъщеря си. Арнд се представи и веднага заговори по целта на своето посещение.

— Вчера сте били в къщата на фройлайн Мелита, нали? — попита дружелюбно.

— Да — отговори учудено Петерман.

— Мога ли да попитам с каква цел?

Петерман бързо се овладя. Този Арнд, изглежда, беше достоен за доверие човек. Ето защо призна откровено:

— За да освободя дъщеря си, която държаха там като затворничка.

— Така си и помислих — произнесе доволно Арнд. — Ударили сте слугата?

— Не. Той зашлеви дъщеря ми, понеже отказа да жертва своята чест, и тогава аз я защитих, повече нищо.

— Разкажете ми, моля, как се случи всичко.

Петерман се отзова на поканата. Арнд го изслуша внимателно и после каза:

— Драги хер Петерман, няма от какво да се опасявате. Прокурорът Унтерберг и полицията вече претърсиха дома на Мелита. Удаде ни се да намерим доказателства за участието й в търговията с момичета. Мелита е арестувана и днес ще бъде отведена в столицата. Вашите показания и тези на дъщеря ви естествено, ще бъдат от особена важност. Но позволете само още един въпрос, хер Петерман. Вие съвсем наскоро сте освободен от затвора, нали?

Това дойде съвсем неочаквано. Вали нададе вик и сложи разплакана ръце на лицето. Баща й беше станал блед, много блед.

— Да — изрече Петерман с пресекващ глас. — Хер Арнд, аз…

— Тихо! — нареди Арнд и сложи ръка на рамото му. — Може би аз ще съумея да ви помогна. Един млад книговезец, Вилхелм Хайлман, заедно с когото сте били освободен, ми разказа за един „съкафезник“ на име Петерман, осъден невинен. Щастлива съдба ми помогна да докажа невинността на Хайлман. Ето защо позволете да попитам, без да го усуквам. Виновен ли бяхте, или невинен?

При тези думи прикова пронизващ поглед в Петерман. Той остана спокоен и невъзмутим и каза с тих глас:

— Не бях невинен.

Арнд го тупна по рамото и запита:

— Наистина ли искате да ме заблудите, хер Петерман?

Запитаният смутено замълча.

— Може пред съдия-следователя да сте дали показания по ваше усмотрение, може в съдебните преписки вината ви да е най-ясно доказана, но вие сте невинен!

— Хер Арнд! — извика високо Вали.

— Да, вие сте невинен! — продължи той. — Както преди, така и сега. Може би сте имали причина да поемете вината на друг мъж, но аз съм респектиран от вашето поведение и още повече ви уважавам, задето сте имали сили да поемете един незаслужен позор. Вашите очи и вашето лице не лъжат. Вие сте почтен човек! И аз ви обещавам: ще опитам да докажа вашата невинност. Но сега стига по този въпрос! Може би в някой тих час ще ми разкажете онова, което сега не иска да излезе на устните ви. Придружете ме, моля, до прокурора Унтерберг!

Петерман разказа на прокурора, който още веднъж се бе върнал в къщата на Мелита, цялото чудовищно събитие. Унтерберг го изслуша внимателно и нареди показанията да бъдат точно протоколирани. Вали също беше изслушана и накрая прокурорът поиска да му дадат имената на офицерите, доколкото, разбира се, им бяха известни. Те можеха да споменат само Рандау и оберлейтенант Фон Хагенау. Прокурорът искаше особено строго да разпита последния в столицата.

По обяд прокурорът и придружителите му, сред които младият асесор Фон Ансбах, отпътуваха обратно за столицата. Арнд пътуваше със същия влак, но седеше в отделно купе с Петерман и Вали и водеше дълъг и сериозен разговор с прекаралия толкова тежки изпитания мъж и неговата дъщеря. Вилхелм Хайлман бе поискал няколко дни отпуск, което с помощта на Арнд му беше лесно разрешено. На него се падна задачата да придружи Магда Вебер до нейния баща в Лангенщат.

В седмиците след събитията в къщата на Мелита полицията разви трескава дейност и действително успя да арестува не само хер Уланд, но и фрау Гро и „достопочтения“ Хайнц.

Заключителните разпити внесоха яснота в целия план на бандата. Къщата на Мелита е служела само като временно местопребиваване. Нищо неподозиращите момичета са били поетапно отвеждани в чужбина, където ги очаквала нелека съдба. За щастие на Арнд и неговите помощници навреме се бе удало да сложат кръст на този престъпен трафик.

В обществото тези акции бяха внимателно регистрирани и признати като голям успех на способния комисар Андерс, прокурора Унтерберг и особено на тайния полицай Арнд. Носеше се слух дори, че тези лица са предвидени за високо отличие от министъра на вътрешните работи, но Негово превъзходителство засега запазваше стриктно мълчание.