Дан Браун
Изгубеният символ (125)

123.

Колин Галауей усети странна промяна във въздуха на Националната катедрала. Не беше сигурен защо, но сякаш изчезваше призрачна сянка… сякаш се вдигаше огромна тежест… далечна и все пак присъстваща.

Сам на бюрото си, той бе потънал в дълбок размисъл. Не знаеше колко минути са изтекли, когато телефонът му иззвъня. Обаждаше се Уорън Белами.

— Питър е жив — каза неговият масонски брат. — Току-що научих. Знаех, че ще искаш да ти съобщя веднага. Той ще се оправи.

— Слава богу — въздъхна деканът. — Къде е?

Архитектът му разказа невероятната история за случилото се, след като бяха напуснали Катидръл Колидж.

— Всички сте добре, нали?

— Възстановяваме се, да — отвърна Белами. — Обаче има един проблеми — Той замълча.

— Да?

— Масонската пирамида… Струва ми се, че Лангдън е разчел символите.

Галауей не можеше да не се усмихне. Това, кой знае защо, не го изненадваше.

— Кажи ми, Лангдън откри ли дали пирамидата изпълнява своето обещание? Дали разкрива онова, което се твърди в легендата?

— Още не знам.

„Ще го разкрие“ — помисли духовникът.

— Трябва да си почиваш.

— Ти също.

„Не, аз трябва да се моля“.