По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Мери, Мери
Автор	Джеймс Патерсън
Първо издание	октомври 2006 г.
Оригинален език	английски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

87

— Хей! Тръскот! Спри! Веднага спри! Спри, ти казах!

Изскочих от колата веднага щом зърнах журналиста и неговия фотограф да се приближават към къщата на Мери Уагнър. Какво, по дяволите, търсеха те тук?

Ние бяхме приблизително на същото разстояние от къщата като тях, когато Тръскот внезапно се втурна да тича.

Веднага хукнах след него, бях доста по-бърз от журналиста или може би по-бърз, отколкото той допускаше. Не ми остави никакъв друг избор, затова се хвърлих яростно върху него малко преди да успее да се добере до предната врата. Ударих го отзад в гърба и Тръскот се строполи на земята, стенейки от болка.

Дотук беше хубавата част — това, че успях да го поваля. Ала сетне настъпи невъобразима суматоха. Сигурно Мери Уагнър ни бе чула и след секунди щеше да излезе и провери какво става, при което естествено щеше да ни разкрие. Единственото, което можех да сторя, бе да предприема отстъпление.

Дръпнах журналиста за крака, за да не бъдем забелязани от наемателката на къщата. За щастие успях да го направя, без да вдигам излишен шум.

— Имам пълното право да бъда тук. Ще те осъдя за всичко, което ми причиняваш, Крос.

— Чудесно, съди ме.

Тръскот започна да крещи в лицето ми, а неговият фотограф трескаво правеше снимка след снимка. Това обаче не ми попречи да извия ръката му зад гърба и така да го изведа чак до края улицата.

— Не можеш да ми причиняваш това! Нямаш право!

— Махнете го оттук! Вземете му фотоапарата! — извиках на другите агенти, които притичаха отзад.

— Ще ти скъсам задника от съдене! Ще осъдя и теб, и Бюрото заради тази средновековна инквизиция, Крос! — продължаваше да крещи Тръскот, когато аз и още двама агенти най-после го изведохме зад първия уличен ъгъл. Тогава нахлузих белезниците на Джеймс Тръскот, закопчах ги и го натиках в един от нашите седани.

— Махнете го по-далече оттук! — наредих на един агент. — Също и фотографа му.

Хвърлих един последен поглед към задната седалка, преди Тръскот да бъде откаран.

— Можеш да съдиш и мен, и ФБР. Но ще останеш в ареста заради възпрепятстване на разследването. Махнете този лунатик по-далече от очите ми!

След няколко минути тясната уличка отново потъна в тишина. Слава богу.

Честно казано останах удивен, дори озадачен, че Мери Уагнър, тази, която подозирахме, че е толкова умна и предпазлива убийца, изглежда, дори не ни забеляза.

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Патерсън Мери, Мери (87)

Метаданни

Данни

Мери, Мери

Информация

История

Сваляне / Връзки

Статия

87

Джеймс Патерсън
Мери, Мери (87)