Джеймс Патерсън
Мери, Мери (66)

66

Несъмнено събитието бе мащабно. Дори и Джеймс Тръскот бе налице. Пресконференцията, посветена на синия пикап, бе посетена от представители на десетки медии. Всички желаеха първи да отразят новината, изтълкувана от тях като драматичен поврат в разследването на убийствата в Ел Ей. Надяваха се, че скоро синият пикап ще бъде открит, а след това ще бъде заловена и Мери Смит. Независимо дали ще се окаже мъж или жена.

Аз обаче не се присъединих към малобройната група начело с детектив Джийн Галета, застанала с лице към камерите и фотоапаратите. Тръгнах към нея веднага след края на пресконференцията. Тя бе наобиколена от напористите репортерки, но като ме видя, разкъса обръча им и се отправи към мен.

— Благодаря ти за помощта. Твоят съвет се оказа мъдър — призна тя. — Е, какво ще кажеш? Приличах ли на нещастна миеща се мечка?

— Не, не приличаше. Е, добре, приличаше, щом толкова настояваш. — Усмихнах й се. — Хм, доколкото си спомням, преди време ми спомена, че дори аз понякога трябва да се храня, така ли беше? Е, още ли проявяваш интерес?

Тревогата се върна внезапно върху лицето й.

— Ох, Алекс, нека да не е тази вечер. — Сетне ми смигна и се усмихна. — Хвана се, а? Да, предполагам, че можем да хапнем. За каква храна имаш настроение? Всъщност вече огладнях. Какво ще кажеш за италианска кухня?

— Звучи ми добре.

Апартаментът на Джийн се намираше по пътя към ресторанта и тя настоя да се отбием там за малко.

— Трябва да си оправя лицето, да се погледна в огледалото, и то на светлината, на която имам доверие и с която съм свикнала — обясни ми тя. — Ще ни отнеме само пет минути, е, може би най-много десет. Ела. Няма да се нахвърля върху теб. Обещавам. — Засмях се и я последвах в червената тухлена сграда някъде в Санта Моника. — А може би пък ще ти се нахвърля — каза тя, докато се изкачвахме по стълбите към нейния апартамент.

И точно това се случи веднага след като вратата се затвори след нас. Завъртя ме рязко, сграбчи ме, целуна ме страстно, после отново ме пусна.

— Хм. Толкова е хубаво. Но те изпоцапах с червилото си, докторе. А сега ми дай само десет минути, както ти бях обещала.

Джийн се втурна по коридора към спалнята, за да си осигури светлината, на която се доверяваше. Никога не я бях виждал толкова освободена и оживена. Като че ли бе съвсем друга личност в сравнение с онази, която познавах от службата.

Всъщност тоалетът й отне малко повече от десет минути, но пък чакането си струваше. Наистина се появи удивително преобразена. Винаги ме поразяваше външността й, но по време на работа тя имаше изключително сериозен вид, продиктуван от характера на професията й. А ето че сега, в копринената си блузка, опънатите джинси и елегантните сандали, след набързо взетия душ, детектив Джийн Галета изглеждаше някак омекнала, искам да кажа много по-нежна и женствена. Сякаш бе разкрила другото си лице, досега напълно непознато за мен.

— Да, знам, знам, че изглеждам като плашило — промърмори тя, само че и двамата бяхме наясно, че в действителност бе точно обратното. Внезапно се плесна с дланта си по челото. — Ох, забравих да ти предложа нещо за пиене. Господи, какво ми става? — Имахме само пет минути — припомних й аз.

— Правилно. Добре че ми го напомни. Да вървим тогава. Нощта ни очаква.

Работата бе там, че аз все още усещах топлината на тялото й, допира на устните й, уханието на парфюма й. Освен това вече бях свободен, нали? Наистина ли бе така? Честно казано, все по-малко се притеснявах. Но тя вече ме бе избутала през вратата, навън в коридора — и тогава Джийн отново се извъртя към мен. Този път бях готов за нея и я стиснах в прегръдките си. Отново се целунахме, но този път по-продължително и още по-страстно от първия път. Ухаеше страхотно, харесвах да усещам тялото й, а кафявите й очи изглеждаха още по-красиви така близо до моите.

Джийн пое ръката ми и започна да ме тегли обратно към нейния апартамент.

Спрях я.

— Току-що се преоблече за излизане.

Тя поклати глава.

— Не, преоблякох се заради теб.

Но тогава успях да се окопитя, потиснах чувствата си и рекох:

— Да излезем да вечеряме, Джийн.

Усмихна ми се и кимна:

— Добре, Алекс, хайде да излезем и да вечеряме.