Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mary, Mary, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 39гласа)

Информация

Сканиране и корекция
ultimat(2009)
Разпознаване и начална корекция
Ti6anko(2009)

Издание:

Джеймс Патерсън. Мери, Мери

Издателска къща „Хермес“, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Мария Владова

Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов

ISBN 954–26–0462–9

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Мери, Мери
АвторДжеймс Патерсън
Първо изданиеоктомври 2006 г.
Оригинален езиканглийски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

84

Неусетно настана време за обяд. Мери остана ужасно разочарована, когато установи, че в портмонето й са останали само дванадесет долара и някакви дребни. По една малка пица и нещо безалкохолно за пиене — това бе всичко, което можеха да си позволят тя и децата й.

— Има от онова, зеленото — рече Ашли, когато Мери остави скромния обяд на масата пред тях.

— То не пречи да е вкусно — отвърна тя, но побърза да избърше с кърпата си парченцата от орегано. — Ето, готово. Всичкото зелено се махна, вече нищо не остана.

— Ама то го има и под сиренето. Не го искам, мамо. А пък иначе съм гладна, ужасно гладна!

— Скъпа, ето го обяда. Няма да има нищо друго за ядене, преди да се приберем у дома.

— Не ми пука.

— Ашли!

— Не!

Мери пое дълбоко въздух и преброи до пет. Опита се да се овладее, наистина се опита.

— Ето, виж брат си. На него му харесва. Толкова е вкусно.

Брендан се ухили и отхапа още от своята пица. Послушно дете. Докато Ашли само виреше брадичка и упорито избягваше да погледне майка си в очите.

Мери усети как напрежението все повече се насъбираше в раменете и врата й.

— Аш, скъпа, трябва да хапнеш поне малко от пицата. Ашли! Опитай се де! И когато говориш с мен, гледай ме в очите.

Мери знаеше, с цялото си сърце го знаеше, че не бива да й обръща внимание. Щом не искаше да яде, не биваше да я насилва. Проблемът бе на Ашли, а не неин.

— А знаеш ли колко струва всичко това? — попита тя, въпреки че не й се искаше да се стига дотам. — Знаеш ли колко скъпо струва всичко тук, в тази приказна земя!

Брендан се опита да се намеси.

— Мамо, недей. Мамо, мамо…

— Не ме интересува — отново просъска Ашли. Малка кучка. Ужасно момиче.

Напрежението още повече се усили и обхвана всичко от раменете към ръцете й, спускайки се надолу чак до краката й. Мери усети острите спазми в мускулите си, но после изведнъж всичко се размина. Отпусна я.

Ашли не иска да вкуси храната? Ами добре тогава. Даже много добре.

Ръцете й чевръсто се пресегнаха през масата.

— Мамо! — изкрещя Брендан.

Картонените чинийки и парчетата пица се разлетяха по бетонния под на заведението. Една бутилка от сода се прекатури и пенливото й съдържание се изля върху разпънатото сгъваемо столче на Адам. Детето изпищя. Писъкът му се сля с този на Мери.

— Виждаш ли какво направи? Видя ли?

Но Мери не го чу. Собственият й глас долиташе странно приглушен до слуха й, сякаш идваше нейде отвъд вратата. А пък вратата беше затворена, дори заключена.

О, не биваше да става така. За бога, та тя и децата бяха в Дисниленд. Това беше лошо, толкова лошо. Всичко, за което се бе старала толкова много, бе отишло по дяволите. Това беше някакъв кошмар. Какво ли още трябваше да се случи, та всичко да се развали окончателно?