Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mary, Mary, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 39гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън. Мери, Мери
Издателска къща „Хермес“, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Мария Владова
Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов
ISBN 954–26–0462–9
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Мери, Мери | |
| Автор | Джеймс Патерсън |
|---|---|
| Първо издание | октомври 2006 г. |
| Оригинален език | английски език |
„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Серия убийства в Холивуд, САЩ.
Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.
Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.
81
До: agriner@latimes.com
От: Мери Смит
За: Тази, която ще бъде следващата
Вече сме се срещали ние двете, ти и аз, така че какво ще кажеш за това?
Помниш ли ме? Защото аз не съм те забравила.
Онзи ден ми даде автограф. Изглеждаше толкова достъпна, толкова земна, тъй закачлива и очарователна. Не ми се иска да уточнявам къде точно се видяхме, но ти и без това няма да можеш да си спомниш за мен. Казах ти тогава колко харесвам филмите ти, а ти ми се усмихна, сякаш въобще нищо не бях казала. Това за пореден път ми напомни колко незабележима съм в очите на другите.
Не беше за пръв път впрочем да гледаш през мен като през стъкло. Не ме забеляза както при поредната ни среща вчера, така и днес в салона за фитнес. Не че всъщност съм очаквала да ме забележиш.
Получава се така, че се разминаваме във всяко едно отношение. Дали пък не е именно това, което толкова много ме дразни?
Всички знаят коя си, но никой не знае коя съм аз. Не съм прочута, нито съм филмова звезда красавица, не притежавам нищо, което имаш ти. Нямам безупречна кожа, нито ослепителна усмивка, достойна за рекламата на някоя търговска марка. Според всички източници ти си много по-добра майка, отколкото беше Патриша Бенет, по-добра актриса от Антония Шифман, по-достойна жена и съпруга от Марти Лоуенщайн-Бел и със сигурност по-известна от онази кариеристка Сузи Картоулис.
Ти си точно това, което всички имат предвид, когато казват за теб: „Тя има всичко, което може да се пожелае“. И ти го знаеш, мога да се обзаложа за това, макар че понякога е възможно да го забравяш.
Обаче съществува нещо, само едно нещо, което аз притежавам, а ти — не. Аз знам нещо. Знам, че като броим два дни отсега, към пладне ти ще бъдеш мъртва. Ще имаш куршум в мозъка и лице, което никой няма да може да разпознае, дори и твоите мили деца, а даже и обожаващата те публика, която се реди на опашки за твоите филми.
Но не ти го казах, когато се срещнахме.
Само се усмихнах, почти с поклон, за да ти благодаря, че си такава, каквато си. После се отдалечих, знаейки, че следващия път, когато ме погледнеш, ще бъде по съвсем различен начин.
Защото следващия път няма да остана невидима за теб. Обещавам ти го.
А аз винаги спазвам обещанията си. Ако обаче се съмняваш, то можеш да попиташ Арнолд Гринър.