Джеймс Патерсън
Мери, Мери (80)

80

Следващия следобед, когато отново се върнах на Западното крайбрежие, заварих екипът на Бюрото в Ел Ей да работи трескаво по последния случай на Мери Смит, което, меко казано, не беше особено добра новина.

Изглежда, се носеше слух, че двамата с Мадъкс Фийлдинг не се погаждаме добре, особено след като той бе заел мястото на детектив Джийн Галета. Отношенията между полицията в Лос Анджелис и ФБР винаги са били доста обтегнати, но все пак при много от случаите ние сме си сътрудничели положително. Ала сега работите определено не вървяха на добре.

От слуховете, които успях да чуя, разбрах, че се говори как агент Крос се е натресъл, без да има какво да губи, след което е прецакал нещата с ЛАПУ.

Оставих това да ме терзае около пет минути, след което се захванах с работа.

Мери Смит, известна още като Холивудския преследвач или като Гадната Мери, се превръщаше в героиня на едно от най-тежките и най-бързо развиващите се разследвания на серийни убийци. Всичко около този случай се променяше с невероятна бързина. Всеки, който бе запознат с извършените от Мери убийства, можеше да потвърди това. Дори и най-опитните следователи говореха само за нея. Особено сега, когато дори и най-незначителният спор по този случай можеше да прерасне в страхотен скандал.

Тази сутрин, докато пътувах към града, беше пристигнал още един имейл от Мери Смит. Още не го бях видял, но вече бе плъзнал слух, че този път бил по-различен от предишните. От ЛАПУ вече бързали да вземат някакво решение. Този път Мери Смит изпратила предупреждение и нейното съобщение било възприето съвсем на сериозно.

Събрахме се в конферентната зала на четиринадесетия етаж, избрана преди толкова много седмици за седалище на умните глави от Бюрото, занимаващи се е разследването по случая „Мери Смит“. Стените бяха облепени с фотографии, изрезки от вестници и доклади от лабораториите. Върху огромната маса, ширнала се из залата, бе монтирана телефонна централа.

Срещата трябваше да се ръководи от Фред ван Алсбург, който нахлу вътре десетина минути след като всички бяхме по местата си. Кой знае защо, закъснението му ме накара да си спомня д-р Кейла Коулс и за това колко точна бе тя при всичките си визитации. Кейла вярваше, че хората, които имат навика да закъсняват за срещите си, не уважават достатъчно останалите или поне не се сещат да си погледнат часовниците.

Фред ван Алсбург отдавна си бе спечелил прякора „Знака Стоп“. Датираше от края на осемдесетте, защото тогава бе спрял трафика с хероин по контрабандния канал между Централна Америка и САЩ. От това, което ми бе известно за него, можеше да се направи изводът, че оттогава досега той не бе постигнал нищо особено, освен да се катери нагоре по стъпалата на служебната йерархия. Сега бях принуден да работя с него, но това не означаваше, че щях да го уважавам повече само защото беше с по-висок ранг от мен.

Мисля, че и той знаеше това, защото ме свари неподготвен, като откри срещата по начин, с който бе свикнал.

— Искам само да уточня нещо, преди да сме започнали сериозните разисквания — каза той. — Както всички вече знаете, ние сме оставени сами на себе си, поне що се отнася до ЛАПУ. Мадъкс Фийлдинг, изглежда, възнамерява също да действа самостоятелно, доколкото му е възможно, надминавайки себе си в ролята си на трън в задника. Съгласен ли си, Алекс?

Из залата се разнесе многозначителен кикот. Десетки глави се обърнаха към мен.

— Хм. Без коментар — заявих аз, с което смехът в залата още повече се усили.

Фред ван Алсбург повиши тон, за да принуди останалите да запазят тишина.

— Вече се разпоредих да се поддържат активни всички наши комуникационни канали, което означава изцяло и своевременно да споделяме с ЛАПУ всяко нещо, до което се доберем. Затова, ако науча, че някой от вас се е опитал да покрие нещо, дори и най-незначителното, при следващия случай той ще се занимава със снемането на отпечатъци. Фийлдинг се старае да доведе усилията на своя екип до успешен край по неговия начин, който очевидно той предпочита, обаче аз не съм склонен на никакви компромиси с нашия професионализъм. Ясно ли е на всички?

Останах приятно изненадан от реакцията на Ван Алсбург спрямо ситуацията. Очевидно той проявяваше професионална лоялност, дори това да означаваше, че се съобразява с мен.

Продължихме с обсъждането на последния имейл на Мери Смит. Фред ван Алсбург използва прожекционната система, монтирана в залата, за да покаже текста на съобщението на голям екран, така че всички да могат да го прочетат.

Докато изчитах имейла на Мери Смит, останах поразен не толкова от написаното, а по-скоро от това, което тя като че ли се опитваше да ни каже. Беше същото, което бях забелязал и преди, в предишните й съобщения, само че сега бе още по-недвусмислено, като настойчив барабанен тътен, все по-отчетлив с напредването на времето.

Хайде, ела и ме хвани, казваше ни тя.

Ето ме. Просто ела и ме хвани. Какво се мотаеш толкова?

Освен това бе изпратила имейл до покойния Арнолд Гринър. Или с други думи: до умрял писмо.