По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Мери, Мери
Автор	Джеймс Патерсън
Първо издание	октомври 2006 г.
Оригинален език	английски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

57

Докато пътуваха с колата, не разговаряха много. Сега той имаше ясно съзнание каква сериозна грешка бе допуснал и се питаше дали не бе направил и други издънки. Може би още по-големи, от онези, които накрая щяха да го вкарат в капана. Като онова премеждие в Ню Йорк. Стрелбата в киното.

— Знаеш ли, напоследък бях подложен на ужасно напрежение — заговори накрая той.

— Разбира се — промърмори тя. — Вече ми каза.

Боже, караше го да се чувства като някакъв параноик, като някаква откачалка. Все пак бяха приятели от толкова години.

— На колко е сега твоето дете?

— Ами вече е на четири и половина. Чудесно момче. Стивън се казва.

Сега тя наистина започна да го плаши. Сега какво? Какво, по дяволите, трябваше да прави? Това не бе сцена от романа „Мери Смит“. Трейси дори не беше част от сюжета. Лоша работа.

Внезапно отби взетото под наем волво към крайпътната канавка. Сега какво?

— Какво има? — попита тя. — Какво ти става?

— По-добре да слезеш тук, Трейси. Не се шегувам. Слизай! Ще извървиш пеша останалата част от пътя!

— Да вървя пеша? Да не си откачил? За какво въобще ми говориш?

— Махай се от колата! Веднага. Махай се оттук, преди да съм те изхвърлил!

Това вече я накара да се размърда. Отвори вратата и се изхлузи навън, псувайки като шофьор на камион. Заради студа обви ръце около гърдите си. А после започна да крещи:

— Ти си луд. Знаеш ли? А пък аз си мислех, че сме приятели.

Закрачи напред по тъмната уличка, намираща се някъде между хотел „Мариот“ и нейния дом.

Разказвача изскочи от колата и се втурна след нея.

— Трейси, почакай! Хей, Трейси!

Лесно я настигна.

— Чакай, чакай. Съжалявам, че те изплаших, бейби. Наистина съжалявам. Хей, добре ли си? — И тогава той я застреля в гърлото, а след като тя се свлече на тротоара, изстреля още един куршум в главата й.

Само че този път изобщо не се чувстваше добре.

Този път всичко се разви лошо и дяволски го изплаши.

Защото историята бе взела връх, историята бе започнала сама да се пише и след тази промяна вече хич и не се вълнуваше кой може да пострада.

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Патерсън Мери, Мери (57)

Метаданни

Данни

Мери, Мери

Информация

История

Сваляне / Връзки

Статия

57

Джеймс Патерсън
Мери, Мери (57)