Джеймс Патерсън
Мери, Мери (29)

29

Напълно бях сигурен, че последната жертва ще се окаже поредната безупречна майка на няколко деца от Холивуд, но не можех да не се запитам дали методите на Мери Смит не продължават да се усъвършенстват. Ами имейлите до „Лос Анджелис Таймс“? От новините по телевизионните канали и от сайтовете в интернет можех да се запозная само с половината от известното по този случай.

Ако исках да узная нещо повече, трябваше да се обадя.

Не, напомних си аз. Никаква работа до понеделник. Никакви убийства повече. Никаква Мери Смит.

Апаратът отново изписука, след което прозвуча гласът на Рон Бърнс. Беше лаконичен и точен както винаги.

— Алекс, свързах се с Фред ван Алсбург в Ел Ей. Не се тревожи за него. Искам да ти задам няколко въпроса. Важно е. Добре дошъл във Вашингтон, добре дошъл у дома.

Последва още едно обаждане от Рон Бърнс. Гласът му си оставаше все така сдържан.

— Алекс, следващата седмица ще организираме телефонна конференция и не искам да дойдеш неподготвен. Ако прецениш, че е необходимо, можеш да ми се обадиш у дома през уикенда. Бих искал също да поговориш с детектив Джийн Галета в Ел Ей. Тя знае нещо, което трябва научиш. Ако нямаш нейния телефонен номер, Тони ще ти го продиктува.

Сега вече всичко ми се изясни. Рон Бърнс не ме молеше да се заема със случая. Той ми нареждаше. За бога, толкова бях уморен от всичко това — убийствата, ужасяващите инциденти, следващи един след друг. Според оценките на Бюрото понастоящем в Съединените щати действаха повече от триста серийни убийци. По дяволите, аз ли трябваше да ги заловя всичките?

За секунда натиснах бутона „Пауза“ на телефонния секретар, за да си изясня какво чувствам след всичко това. Мислите ми отново се устремиха към загадката „Мери Смит“. Отново й позволих да обсеби мислите ми. Тя успя да привлече вниманието ми, любопитството ми, а може би и да предизвика егото ми. Жена сериен убиец? Възможно ли бе да убива други жени? При това само майки?

Но защо? Може ли една жена да извърши подобно нещо? Не ми се струваше правдоподобно. Просто не можех да си го представя, което съвсем не означаваше, че бе невъзможно.

Чудех се също дали не е имало още един имейл до Арнолд Гринър. И въобще каква е ролята на този Гринър или на „Лос Анджелис Таймс“ в цялата тази бъркотия? Дали пък Мери Смит вече не бе набелязала следващата си жертва? И какви бяха нейните мотиви?

Тъкмо тази мисъл ме довърши. Съвсем скоро в Ел Ей ще бъде убита някоя нищо неподозираща жена. Ще остави съпруг и вероятно деца. Всичко това ме засягаше болезнено и мисля, че Бърнс го знаеше, когато ми се обади. Разбира се, че го знаеше.

Преди десетина години жена ми Мария бе убита при случайна стрелба на улицата. Издъхна буквално в ръцете ми. И все още никой не бе обвинен, нито арестуван. Най-голямото ми разследване, а аз се провалих. Всичко бе неописуемо безсмислено. А сега и тази ужасяваща поредица в Ел Ей. Не ми беше нужна диплома по психология, за да разбера, че Мери Смит беше предизвикателство — и лично, и професионално.

Може би само ще проверя какво се случва там, казах си аз. Освен това Бърнс беше прав. Не исках да излизам на сцената преди съвещанието в понеделник сутринта.

По дяволите, Алекс, размекваш се.

Но когато вдигнах телефона, чух гласа на Деймън да казва:

— Да, и ти ми липсваше. Мислех си за теб. През цялото време, кълна ти се.

После се чу смях на някакво младо момиче:

— Донесе ли ми нещо от Калифорния, Дей? Нови слушалки, от онези, които приличат на миши уши? Или нещо друго?

Заповядах си да затворя слушалката, при това много тихо.

Кое беше това момиче? И откога Деймън си имаше тайни? Бях успял да се убедя, че ако Деймън си има гадже, ще пожелае да сподели новината с мен. Внезапно това ми се стори доста глупава заблуда от моя страна. И аз съм бил на тринадесет. Защо се заблуждавах?

Още един тийнейджърски миг. Ще има още два милиона такива. Ще му дам още пет минути, а след това ще му кажа да затвори. Междувременно отново се заех с прослушването на телефонния секретар — чакаше ме още едно съобщение.

То вече наистина ме взриви.