Джеймс Ролинс
Последният оракул (26)

Авторова бележка към читателите:
Истина или художествена измислица

Също като д-р Арчибалд Полк и аз започнах този роман, запленен от човешката интуиция. Съществува ли тя? Откъде идва? И както обикновено, реших да завърша това приключение, като изложа накратко откъде водят началото си много от идеите и фактите в книгата. И пак както обикновено, реших да ги разделя по теми.

 

Делфийският оракул — На легендите и историческите факти около оракула се спрях накратко в пролога. Дали пророчиците наистина са провиждали в бъдещето, може да се спори, но със сигурност знаем, че пророчествата им са изиграли своята роля в историята на западната цивилизация. Колкото до подробностите — като загадката на главната буква епсилон и странните халюциногенни газове — те са съвсем реални. На всеки, който се интересува по-подборно от този въпрос, препоръчвам страхотната книга на Уилям Дж. Броуд „Оракулът — изгубените тайни и скритото послание на древния Делфи“.

 

Язоновците — Тази организация на учени, която работи в сътрудничество с Министерството на отбраната, е съвсем истинска и продължава да съществува. Ако искате да научите нещо повече за историята и постиженията им, направете го с „Язоновците — тайната история на следвоенния научен елит“ от Ан Финкбайнър.

 

Проект „Старгейт“ — Това е била реална програма, проведена от Станфордския изследователски институт по поръчка на ЦРУ. Резултатите в проучването на дистанционното наблюдение са факт.

 

Манипулиране на мозъка — В книгата често говоря за пластичността на мозъка, за транскраниалната магнитна стимулация като метод за подсилване на някои от функциите му и за това, че хората са „родени по естествен начин киборги“. Колко от това е вярно? Всичко. Ако искате да разберете повече за загадките на човешкия мозък, препоръчвам ви книгата на д-р Норман Дойдж „Мозъкът, който променя себе си“. Колкото до изкуствено предизвиканата амнезия на Монк, в наши дни съществуват химически методи, чрез които могат да се изтрият избрани спомени, най-вече с помощта на пропранолол.

 

Можем ли да виждаме в бъдещето? — Според някои нобелови лауреати — да. Експериментите с комарджии и войници, описани в книгата, са истински и са повтаряни нееднократно в различни университети по света. Според учените ние изглежда наистина сме в състояние да виждаме три секунди напред в бъдещето. Как е възможно това? На този въпрос все още няма отговор. Колкото до историите за удивителните саванти в Индия — като индийското момче, което завели в Оксфорд, и жената, с която се срещнал Айнщайн — те отново се базират на факти. Повече за тези неща можете да прочетете в книгата на Ошо „Интуицията — познание отвъд логиката“.

 

Индия и циганите — Историята на ромите и техните корени в района на Пенджаб са реални факти. Именно този им произход е причината колелото на чакрите да заема централно място върху ромския флаг. Колкото до кастовата система в Индия, гоненията срещу „недосегаемите“ са били жестоки и продължават в някаква степен и до ден днешен. Всъщност според някои историци именно търканията и непоносимостта между кастите са станали причина предците на ромите да напуснат Индия. В юнското издание на „Нашънъл Джиографик“ от 2003 г. има интересна и задълбочена статия по този въпрос, озаглавена „Недосегаемите на Индия“. О, а ако ви се случи да посетите Тадж Махал, на покрива на хотел „Деедар-е-Тадж“ наистина има въртящ се ресторант. Менюто им е богато, но аз ви препоръчвам „пани пани“ или „голгупа“.

 

Радиоактивното наследство на Русия — Описанието на Припят и планираното запечатване на стария саркофаг под гигантска арка от дванайсетметрова стомана също са реални. Подробностите за останалите от съветско време плутониеви фабрики в планината Урал също не са плод на моето въображение, колкото и невероятно да звучат. Там наистина има подземни градчета, където са били прехвърляни затворници, за да работят в урановите мини. Повечето миньори умирали, преди да изработят свободата си. А дори и днес районът на Челябинск остава едно от най-замърсените места на планетата. Езерото Карачей съществува наистина и според вашингтонската комисия за защита на природните ресурси радиацията по бреговете му е толкова висока, че само за час престой там човек би получил смъртоносна доза облъчване. Така че, както отбеляза Константин, мястото не е подходящо за пикник. И което е още по-лошо, радиоактивните води на езерото се просмукват в съседното мочурище Асанов. Под езерото наистина минават разломни линии. Всяко по-силно земетресение би могло да доведе по естествен път до онова, което Савина Мартова планираше да направи с помощта на взривове. Подобна катастрофа би унищожила живота в Арктическия океан и би засегнала сериозно цяла северна Европа.

 

Странните оръжия — В тази книга споменавам за звукови ракети, радиочувствителни отрови, бич-мечове, пушки, които стрелят с тазерни патрони, дори за мобилен телефон, който се превръща в пистолет. Както сигурно се досещате, всичко това отговаря на истината.

 

Аутизмът и синдромът на аутистичния савант — Макар точната причина за аутизма да остава неизвестна, последното проучване, проведено от Проекта за аутистичния геном в сътрудничество с Националния здравен институт, показва, че някои гени, съчетани с фактори от околната среда, спомагат за появата на това разстройство. Ако искате да научите повече за тези уникални по своя характер умове, горещо ви препоръчвам книгата на д-р Темпъл Грандин „Да мислиш в картини — моят живот с аутизма“. Друга книга, от която научих много за аутизма и синдрома на саванта, бяха мемоарите на Даниел Тамет — „Роден в син понеделник“.

 

Истината е, че идеята за този роман дойде от един цитат на д-р Темпъл Грандин, която бе така добра да ми позволи да го използвам. „Ако по някакъв начин аутизмът е бил заличен от човешкия генотип, хората още щяха да се събират около лагерен огън пред входа на пещерата“. За мен тези думи са в съзвучие с цитата в началото на този роман. Цитатът от Сократ за Делфийския оракул: „Най-великите проникновения на човечеството се раждат от лудост, която е божествен дар“. Думи, които те карат да се запиташ дали историята на човечеството не е била направлявана от хора с такива уникални умове.

За да отговорим на този въпрос, ще завърша с непълен списък на известни исторически фигури, за които се смята, че са страдали от различна степен на аутизъм.

 

Ханс Кристиан Андерсен

Лудвиг ван Бетовен

Томас Едисън

Хенри Форд

Франц Кафка

Волфганг Амадеус Моцарт

Фридрих Ницше

Никола Тесла

Алън Тюринг

Джейн Остин

Емили Дикинсън

Алберт Айнщайн

Томас Джеферсън

Микеланджело

Исак Нютон

Марк Твен

Хенри Торо

Нострадамус

 

Преценете сами.