Карл Май
Вкаменената молитва (13)

Към Алабастровия шатър

Вървях напред. Следвахте ме вие без колебание, защото равна бе пътеката и добре известна.

Когато наставлявах, беше все едно брътвение за далечна някаква и приказна източна страна.

Към дружините ваши угрижено често поглеждах, познавах аз времето и своето поколение.

Твърде много слаби бяха, сред вас които виждах, а само за силни бе Шатъра на разположение.

Тази далечна цел да премълча се налагаше, защото далеч и високо бе на моя Устад къщата, а ако знаехте, че да се изкачвате трябваше, никога нямаше да мога от Басра да ви изведа.

Дълбоко в низината лежи на живота блатото, от което да се спаси човекът е рядко искал.

Предупреждението на мъдреца е за него напусто; той безгрижно го зад себе си захвърля и става… силл!