Лоис Макмастър Бюджолд
Хоризонти (23)

23.

Даг се събуди доволно отпуснат, както обикновено след изтощителна битка. „Да, това съм го преживявал.“ Не беше чак толкова изморен, че да не опипа Фаун и да се увери, че е при него — жива, топла и сънена. Замисли се за всички възможности, за които си бе забранил да мисли снощи, и остана изумен колко малко желание има да спасява света, ако съпругата му не е жива.

Също Бери и Уит и останалите от семейство Блуфийлд. И приятелите му, и роднините, без които не можеха, и така нататък до безкрайност и после пак обратно. Не беше нужно да обича целия свят — Граус недоволстваше за нещо в другия край на сечището, — май един човек му беше напълно достатъчен. Даг се вгледа през листата на дърветата към небето. Денят се очертаваше ясен и топъл, след като мъглата се вдигнеше.

Фаун се размърда и се надигна, удивително свежа след преживяното. Помогна му да докуцука до гората, за да се погрижи за сутрешните си нужди, и после да се настани отново на одеялото, протегнал лилавия си крак, така че никой не смееше да го моли за нищо. Не го правеше нарочно, просто не можеше да стане. Беше му приятно да си лежи и да наблюдава как другите се лутат насам-натам през целия ден.

Двама откъснали се от другарите си мулетари бяха пристигнали през нощта, на сутринта се появиха още няколко, повели част от мулетата. Върху едното бяха преметнали труп. В лагера се бяха приютили и трима ловци, пленени от злината, докато отнасяли кожите си към Мътън Хаш, както и семейство от пет пораснали деца и майка им, отвлечени, докато пътували на север, където имали намерение да се установят. Заровиха мъртвия в общия гроб и на Фаун й стана тъжно.

Даг се зарадва, когато Нийта пристигна в сечището с половин патрул от Лоръл Гап — идваха, за да свалят Пако от планината. Нийта бързо се заслони, за да прикрие огромната си изненада, че вижда Фаун. Още по-изненадана беше, когато видя Даг.

— Мислех, че си все още горе с Аркади! Доведох още хора, за да пренесат и тебе!

— Слязох сам. Копърхед ми помогна. — „Ще се оправя с теб, но по-късно.“ В момента не можеше да направи нищо, не и толкова скоро след вчера; беше изтощен и нямаше доверие на себе си. Искаше Сумак да е тук, и то ако не за друго, за да не му позволява да си изпусне нервите. Чу се рев, когато десетината Езерняци с Нийта най-сетне разбраха кой е свалил страховитото летящо чудовище, разпръснало три от патрулите им в горната част на долината, и как е било отклонено вниманието на злината.

На Даг не му се наложи да каже и дума. Двайсет и петима свидетели плюс Фаун, Бери и Уит се допълваха на всяка дума. Показаха на Езерняците разкъсаните крила, дадоха им да пипнат орехите и споделящата стрела, която Бери беше прибрала и увила в една кърпа, а след това ги поведоха, за да им покажат откъде се е прицелил и стрелял Уит. Даг куцукаше след всички и не можеше да повярва, че Езерняци и фермери разговарят. А още по-важното — че се изслушват.

Лечителката, тръгнала с патрула, седна при Даг на одеялото и започна да го разпитва за щитовете. На Даг никак не му се искаше да й показва как става, но младата лечителна слушаше с изключително внимание и обеща да повтори наученото дословно веднага щом се прибере в лагера при останалите лечители и създатели на ножове. Беше във възторг, че фермерите могат да бъдат отомайвани. Даг се опита да й покаже и същевременно да понамали една от тревогите си, като я накара да направи общо подсилване на рамото на Фаун, но Езернячката беше толкова открита за героинята на деня, че не му се наложи да я отомайва. Замисли се дали да не помоли Нийта да покаже, но бързо се отказа.

— Да, добре ще е да предадеш новината на останалите лечители и създатели — рече той на младата жена. — Всеки, който иска да се научи как да отомайва или да създава подобни щитове, може да ни намери с лечител Уотърбърч в дома на Бери Блуфийлд край Клиъркрийк на река Грейс. Ще приемем всички. Все още не сме запознати с тънкостите на работата със същността, но колкото повече хора мислят над проблема, толкова по-добре.

По обед патрулните от Лоръл Гап поеха отново, като често се обръщаха назад. Час по-късно спътниците на Даг се събраха, за да отидат при каруците. Даг се качи на Копърхед и гушна Аулет пред себе си, а Фаун беше отзад, въпреки че след известно време слезе, за да се качи Плъм, която досега беше на раменете на Аш. Откриха Индиго да пази непокътнатия им багаж. Младежът беше събрал дърва и правеше чай в компанията на няколко мулета и коне.

Уит и две от момчетата взеха мулета, за да отидат да докарат Рейз и Бар от скривалището. Когато се върнаха, сложиха Бар на одеялото до Даг. Веднага стана ясно, че счупеният крак на Бар е в много по-добро състояние от изкълчения глезен на Даг. Възрастният патрулен подсвирна от възхищение, когато видя как се е справил Аркади.

Още не бяха довършили вечерята, когато патрулът от Лоръл Гап слезе от планината. Шестима мъже носеха Пако на твърда носилка, а Аркади не се отделяше от пациента. Кала се затича със сълзи и смях към Сейдж и брат си и тримата се прегърнаха. Тавия крачеше след нея. Умората й личеше.

Стъмни се и всички започнаха да усещат влагата. Езерняците си направиха лагер до фермерите и всички започнаха отново да разказват и преповтарят преживяното. Аркади се оказа великолепен наставник. Даг се сети за тенджерите и тиганите, които фермерите бяха нахлупили по горното течение на Грейс, и си каза, че сега ще му се понесе славата на човек, който може да съживява мъртвите. Беше сигурен, че следващите разказвачи ще изкривят истината, но поне отначало хората щяха да научат как точно се е случило.

Аркади искаше да наглежда Пако още известно време, затова на следващия ден патрулните от Лоръл Гап с удоволствие останаха да си починат, тъй като и те бяха изморени. Напрегнатите разкази за битката, която бяха водили в северния край на долината, след като бяха разбрали, че рутинната им обиколка се превръща в спешен случай, а после и в катастрофа, звучеше на Даг прекалено познато. Кала и Фаун помагаха на Аркади в грижите за Пако, а патрулните помогнаха на фермерите да съберат животните, така че до вечерта добитъкът вече не скиташе на свобода.

Денят се оказа радостен, защото на следващата сутрин, докато Аркади, капитанът на патрула и патрулният лечител все още обсъждаха дали е по-добре носилката да се носи на ръка, или да я закрепят между два коня, се върнаха Сумак и Ремо. Бяха яхнали чужди коне и ги придружаваха двама непознати патрулни.

Сумак и Аркади се хвърлиха един към друг и онези, които познаваха Аркади като строг и намръщен човек, извиха вежди учудено. Даг се ухили. Един от младите патрулни се оказа синът на Пако.

— След като злината ни разпръсна, двамата с Ремо успяхме да изминем пеша едва петнайсетина мили — обясни Сумак. — Бяхме полудели от тревоги и ни боляха краката. Тъкмо бяхме излезли на пътека на патрул край следващия хребет на запад, когато се натъкнахме на подкреплението, което изпращаха от Лоръл Гап. Разказахме им какво е станало, въпреки че не знаехме всичко. Заедно с тях се спуснахме в долината. След това дойде и патрулът, тръгнал на север, и ни съобщи, че злината е повалена, но ние се бяхме сетили, защото наоколо беше пълно с мъртви глинени прилепи. Синът на Пако беше в първия патрул и много разстроен, че баща му е бил отнесен от глинен, също като теб, Даг. След това пристигна Нийта и научихме новината, че баща му е открит ранен. Затова предложихме да го доведем, ако ни даде коне, за да пътуваме по-бързо.

С Аркади не можеха да откъснат очи един от друг. „Чудесно“, каза си Даг.

Ремо яздеше коня на Пако, който останалите патрулни бяха намерили. Споделящият му нож беше все още в дисагите, но синът му довери на Даг, че нямало да му го даде, преди майка му да одобри. Даг и лечителката — и Пако също — изслушаха внимателно инструкциите на Аркади за разкъсаните нерви. Даг беше почти сигурен, че човекът ще проходи отново. Искаше му се Пако да е здрав, когато се родят внуците му.

Започнаха да разказват преживяното на новодошлите и неусетно мина пладне. Патрулът от Лоръл Гап тръгна; яздеха бавно и предпазливо, за да пренесат Пако невредим. Лагерът на фермерите изведнъж утихна и всеки се замисли за делата си. Даг броеше колко дни са се забавили и се учуди, че са толкова малко. Имаше чувството, че е прекарал в тази долина поне няколко месеца.

Тавия беше останала без кон. Тъй като Бар щеше да пътува в една от каруците, й предложи своя, който беше на Аркади, при условие че тръгне с тях на север. След като стрелна Даг с поглед, Нийта отново започна да убеждава Ремо да замине с нея на юг. Младежът се изненада от неочаквано топлото й отношение и Даг прецени, че е дошло време да се заеме със задачата, от която изпитваше ужас. Съмненията все още спираха гнева му. „Значи е време да разбера каква е истината.“ Дори да беше грозна като избиването на глинени, налагаше се.

 

 

Избра място сравнително далече от лагера, за да не ги виждат и чуват спътниците им. Седна на един камък и започна да рови пръстта с тоягата си, а Сумак се облегна на една бреза и кръстоса ръце. Присъствието й щеше да му помогне да преодолее неудобството от разговора с Нийта. Ремо, Тавия и Нийта се бяха настанили с кръстосани крака на земята. Финч и Аш също бяха повикани и не криеха, че се чувстват неловко.

— Какво става, Даг? — попита Ремо. — Каза, че било нещо свързано с патрула.

Даг вдигна ръка, за да спести неудобството на фермерите. Предпочиташе да избере Сейдж да даде показания, тъй като той беше най-уравновесен от момчетата от Алигаторска шапка, но след като злината беше убита, младежът не бе могъл да си намери място от тревога, тъй като не знаеше нищо за съдбата на съпругата си.

— Няма да ви задържам. Онзи следобед, в който Уит простреля злината, кажете какво правехте всички, когато дойде Нийта. Обаче съвсем точно.

— Ами… — Финч прокара ръка през косата си. — Отначало настана смут. Бери едва успя да ни обясни какво е станало, на останалите де. Много се разтревожихме за тях двамата с Уит. Бо погледна горката Фаун и каза, че е мъртва. Ход и Хоторн се разплакаха. Беше ясно, че няма да останем дълго на това място, повечето от нас мислеха, че и ти си мъртъв. Когато разказахме на мулетарите как глиненият те е отнесъл, те изкопаха гроб и за нея.

— Беше нещо като за благодарност — потвърди Аш.

— Нийта препускаше по пътя, видя ни и спря.

— Преди или след погребението?

— А, преди. Бяхме положили четиримата мулетари и Фаун на одеяла, споглеждахме се и не знаехме какво да кажем. Нийта каза, че била изпратена да открие местните Езерняци и да повика помощ за ранен патрулен. Била видяла Тавия, докато водела Аркади, за да ви спаси и двамата — ти също си бил ранен, но нямала представа колко тежко.

— Не звучеше много обнадеждаващо — продължи Аш. — Разбрахме, че някой е със счупен гръбнак, но така и не разбрахме кой.

— Казахме й, че Уит е прострелял злината, но тя май не ни повярва. Въпреки това отиде и огледа крилата. Така и не слезе от коня. Препусна, преди Вайо да успее да я попита за Аулет.

Нийта понечи да каже нещо, но Даг вдигна ръка, за да я спре. Тя присви очи. Дали разбираше какво следва? Даг беше сигурен, че е наясно.

— Тя разбра ли, че ще погребете Фаун? — попита той.

— Разбира се — отвърна Финч. — Не обсъждахме с нея, но тя видя положените на земята трупове и изкопаните гробове. Няма как да не е видяла.

Аш мигна и отвори уста, за да каже нещо, но Даг го прекъсна:

— Благодаря ви, момчета. Това е всичко.

Двамата тръгнаха към каруците, като се обръщаха любопитно през рамо.

Даг се намръщи на Нийта.

Тя вирна брадичка.

— Стори ми се мъртва! Реших, че й е изтръгната същността. Как да разбера, след като щитовете ти объркват всичко? Освен това се бях заслонила, за да не ми подействат остатъците от злината.

— Твърдиш, че си се била заслонила, и никой не може да го оспори — отвърна бавно Даг. — Аз поне не мога да го докажа. Ти също не можеш да докажеш, че казваш истината. Можеш ли, Нийта?

По бузите й избиха алени петна. Дали беше от възмущение, или от страх?

— Може да се открие сега — предложи Ремо.

Даг и Нийта не откъсваха погледи. Сърцето му биеше до пръсване. Странно. Странно наистина, не беше предполагал, че ще се вбеси чак толкова, че светът да се замъгли пред очите му.

— По-добре да не го прави — отвърна той. — Ако не е заслонена, ще я убия с мисъл. Точно както направих с Крейн. По-добре да я убия с мълчание.

Тавия и Ремо потръпнаха от ужас, Сумак трепна, но и тримата мълчаха. Никой не смееше да проговори.

Нийта сведе поглед. На Даг този отговор му беше достатъчен. „А ти, патрулен, мислеше, че това е твой дълг?“ Прокара лице по лицето си, за да се съсредоточи.

— Върви си, Нийта. Прибери се. Остани в тамошния патрул. Задължена си на Ню Мун, че са те отгледали, а на Лутлия, че са те обучили. Чакат те дълги години, докато изплатиш дълга си. На края на живота си сподели смъртта си, ако искаш. Само не се връщай на север. Северът не се нуждае от теб.

Ремо я гледаше, изпълнен със съмнения.

— Не е честно… — започна тя, но млъкна. Точно така. Най-добрият съвет към човек, озовал се на дъното, е да престане да копае. Сигурен беше, че тя не е глупачка.

— Ами аз? — попита Тавия. Беше пребледняла и гледаше партньорката си невярващо.

— Ще те препоръчам на Феърболт Кроу на езерото Хикори, ако искаш размяна на север — каза Сумак. — Думата ми тежи. Ще говоря и за Рейз. Той ще се възстанови, докато стигнем. Опитът му със злините ще го направи много търсен. И теб също.

Тавия сведе очи, стрелна Нийта с поглед и приятелката й се размърда от неудобство.

— Първо трябва да докладвам вкъщи — каза Тавия. — Искам всичко да бъде разказано, както си е. Трябва да се сбогувам с хората. Но ще се възползвам от предложението ти, стига все още да е валидно.

— Ще бъде.

— Кажи на Рейз, че през есента ще дойда.

Сумак кимна.

„Рейз ли?“, помисли Даг. Дотук с надеждите на горкия Бар. Но пък момчето беше издръжливо. Ремо отново му се стори нещастен. „Мътните го взели, това момче все няма късмет. Но пък и двамата са още много млади.“

— Ами ти, Ремо? Накъде тръгваш утре? — попита Сумак.

Ремо въздъхна тежко. Повече не погледна Нийта.

— На север.

Никой не проговори до лагера.

 

 

На сутринта, след като изтеглиха каруците на Северния път, двама смълчани ездачи се отправиха на юг. Аркади беше дал на Тавия дълъг списък с негови вещи, които да му донесе, когато се върне. Даг нямаше представа какво е казала Сумак на Аркади предишната вечер, но на раздяла той се държа студено с Нийта. Тавия се обърна на няколко пъти, за да помаха, и Рейз всеки път отвръщаше. Нийта беше изпънала гръб и не се обърна нито веднъж.

 

 

За радост на Фаун, в Блекуотър Милс имаше хотел, не по-лош от онзи в Гласфордж, макар и по-малък. Най-хубавото беше, че имаше чисто нова баня. Тя с радост бръкна в кесията си, за да плати стаята. Аркади направи същото веднага щом видя банята. Сигурно двамата със Сумак щяха да ползват една стая, за да спестят пари. Фаун нямаше търпение няколко дни да се храни с гозбите, приготвени от друг, и да не й люти от дима на огнището. През четирите дни, откакто пътуваха, кракът на Даг спадна, макар че цветът стана още по-страшен. И на двамата щеше да им се отрази добре да се отпуснат в истинско легло. И да останат сами.

Градът им донесе и тъга, защото тук предстоеше раздялата. Къщите бяха разположени покрай приток на река Грейс, но по-важното беше, че тук Северният път пресичаше стария път към Пърл Рифъл, където беше Езерняшкият сал. Сейдж, Кала и Индиго щяха да поемат на изток по Северния път, останалите тръгваха на север, а по пътя щяха да се отклонят към Клиъркрийк.

Вайо се заинати и заяви, че й е дошло до гуша и няма да направи нито една крачка напред. На Граус нямаше да му е трудно да си намери работа в оживения град, още повече че се беше възстановил напълно след треската. Фаун беше убедена, че животът на семейството тук ще е по-хубав, отколкото на юг. Щяха да продадат каруцата и две от мулетата и да имат пари на първо време. Ухили се, когато чу Граус да казва „нашите Езерняци“, докато разказваше за приключенията им на конярите в хотела.

Плъм щеше да й липсва. Незнайно защо момиченцето не се отделяше от нея. Беше сигурна, че Аулет ще липсва на Даг. Той много се забавляваше с мърлявото си „малко братче“, което беше открил по време на приключението с глинените прилепи. Детето много го обичаше. Фаун подозираше, че Даг е използвал същността си по измамен начин, освен ако не се окажеше, че малкият си пада по куката или по катарами. „Като му родя аз едно-две негови си дечица, ще види той.“ Щеше ли да има нещо против, ако използваше същността си в тяхна полза?

Най-важното, което се случи, когато спряха в Блекуотър Милс, истинско удоволствие, поне според Фаун, беше пристигането на патрул от съседен на Лоръл Гап лагер. Били пратени да помагат на Езерняците от Лоръл, но за съжаление пристигнали след края на битката. Бяха се отклонили на много мили от пътя си, за да настигнат Даг и Аркади и да чуят всичко лично от тях. Останаха учудени, че всъщност Фаун, Уит и Бери са направили и изстреляли споделящата стрела. Капитанът на патрула, както всеки капитан, не разполагаше с достатъчно хора, затова се заинтересува много, когато научи, че е имало фермери, които не са били поробени от злината, още повече че беше сигурен, че фермерите не стават за друго, освен да пазят конете. Даг се опита да изясни, че орехите-щитове все още не са изкусурени, но въпреки това капитанът си тръгна с блеснали очи, като преди това разпита подробно къде ще се установят Даг и Аркади.

 

 

По-късно вечерта Фаун се претърколи върху чистите чаршафи и пухения дюшек и се сгуши до Даг. Лампата до леглото хвърляше меки отблясъци в тихата стая. Пролетен дъждец барабанеше по стъклените прозорци, открехнати колкото ветрецът да издува пердетата. Беше истинско удоволствие да са на сушина, докато вън вали. Тя протегна пръсти и докосна извитите вежди на Даг, после ги прокара през косата му.

— Това достатъчно ли е? — прошепна. — Патрулните тази вечер? Май ни изслушаха най-внимателно от всички Езерняци досега. Да не би да се окаже, че това е поредният камък в морето?

Даг се усмихна.

— Светът е огромно море. Пътувахме много, а видяхме една незначителна част. Достатъчно ли? Все още не. Поне е някакво начало обаче. А този път камъните, които хвърлихме, вдигнаха вълни. — Надигна се и целуна ръката й. — Най-хубавото е, че не се налага да ходя от човек на човек и да ги убеждавам да се държат мило едни с други, защото това щеше да е като да хвърлям в морето пясък.

Взе изхабения орех и го завъртя в ръка.

— Щитовете ще привлекат хората към нас. Всеки ще си има своя причина. Ако в патрулите се включат достатъчно фермери, ще научат всичко за Езерняците и ще разкажат истината вкъщи.

— Всичко ще е наред, стига Езерняците да не се опитват да им пробутват патрулния си хумор.

Той се усмихна.

— Всеки, който е слушал историите на Бо, ще преглътне и Езерняшкия хумор. Е, може и да не стане още от първия ден.

Фаун се изкиска.

— Онези момчета от реката ще се справят добре в патрула. И двете страни има какво да научат.

— Разчитам на това. — Той присви очи към ореха. — Спомням си обаче какво казаха Уит и Бо на рождения ти ден, когато за пръв път показах това… Че ще дойде ден, когато някой ще измисли как да се възползва от него за лоши неща.

— За съжаление е точно така — въздъхна Фаун. — Има обаче достатъчно хора… Бандитите, на които се натъкнахме, бяха ужасни, но пък повечето моряци са свестни хора. На реката й се носи лоша слава, но никой не е спрял да пътува по нея и да се възползва от всичко, което предлага. Ако колелата са добре смазани, малко мръсотия няма да ги спре да се въртят.

— Права си, Искрице. — Той остави ореха и я погали по рамото. Тя веднага настръхна. — Има време, ще разберем.

Главата й беше на възглавницата, когато топлата му длан се плъзна по корема й. Фаун се надигна и погледна надолу, за да проследи пътя на пръстите му. След шест месеца сигурно щеше да се чуди защо е била толкова нетърпелива коремът й да порасне.

— Нати-Мари добре ли е?

— Засега ми се струва доволна и щастлива, въпреки че с мама преживяха големи приключения.

Говореше тихо, но в гласа му прозвуча ужас, породен от спомена.

Тя си пое дъх и се замисли какво да каже.

— Сватбеното ни пътешествие беше наистина невероятно. Повечето мъже обещават на любимите си целия свят. Ти наистина ми го показа.

С тези думи си спечели целувки от слепоочието до брадичката. Бяха божествени, но тя все още не можеше да си позволи да се разсейва. Стисна ръката му, преди да се плъзне надолу и да я остави без думи.

— Не мисли, че се оплаквам, но може ли известно време да си поостанем вкъщи?

Той се разсмя.

— Май времето ти на патрулен изтече. Сега е мой ред да стана фермер. — Стана сериозен, но не задълго. — Всичко ще е наред. Като си останем вкъщи, ще науча много нови неща. Досега не съм се задържал на едно място.

— Няма да прекалявам с вълненията.

Целувките с усмивка й се сториха още по-приятни. Устните му се спуснаха към врата, насочиха се надолу и двамата забравиха за разговорите.

 

 

След няколко дни почивка в Блекуотър Милс Аркади заяви, че Бар може да язди отново, стига да е с шина и да не препуска. Уит му даде кротка кобила. Даг си спомни счупената си миналата година ръка и си каза, че Бар все още много го боли, което се потвърди от немощната усмивка на младежа и от това, че не се възпротиви на ограниченията. Но пък укротеният Бар се оказа приятен спътник.

Въпреки че яздеха бавно, правият път на север скоро ги отведе до следващата раздяла. Бар, Ремо и Рейз трябваше да се отправят към Пърл Рифъл. Там Рейз щеше да остане като гост, да опознае лагера със сала и да потвърди разказа на патрулните за убийството на злините на Северния път. Малко по-късно там щеше да го потърси Сумак.

Финч и Аш също имаха намерение да пресекат Грейс със сала на Пърл Рифъл. Носеха дебели писма с дълги обяснения до Уест Блу — те щяха да им осигурят подслон и храна за известно време, както и много съвети къде да вдигнат нов дом.

Сумак беше решила да придружи Аркади до Клиъркрийк, уж да е сигурна, че се е настанил добре, но като виждаше как блести същността й, Даг беше готов да се обзаложи, че има лични причини да прекара с тях следващите дни. Сумак така и не каза ясно дали ще остави Аркади в дома на Бери и дали смята да се върне, след като представи Рейз и съобщи, че напуска патрула, или ще го отведе веднага, за да го представи на родителите си също като ловец, който се връща със забележителен улов. Опитваше се да не се подсмива и да не я поощрява да се обвърже още сега, като помоли чичо си да свърже брачните върви и да даде благословията си. Просто искаше да е сигурен, че тя е представила съпруга си на роднините, без той да се намесва в решението й.

Ремо се мръщеше.

— Близките ти ще се зарадват, когато те видят — увери го Даг. — Сигурно още преди месеци са разбрали колко много си помогнал, за да бъдат разбити бандитите, а пък патрулите вече са разнесли новината за злините по Северния път. Възползвай се от прошката, докато всички са още развълнувани, и нещата ще се оправят.

Фаун, възседнала Сврачка, изви вежди.

— От опит ли говориш, Даг?

Той докосна слепоочието си с пръст в знак на потвърждение.

— Просто не се възползвай прекалено често от номера със завърналия се блуден син, защото след известно време няма да има кой да му обръща внимание.

Бар отпусна юздите на коня и отбеляза:

— Като ми гледаш крака, всеки от нас може да твърди, че е отвел другия вкъщи. Уверявам те, че ще куцам и ще стена, докато им проглуша ушите. Ще стане.

— Лагерът няма да ти се стори същият, уверявам те. — „И на двамата“, помисли си Даг.

— Нито пък лицето ми, като се гледам в огледалото, докато се бръсна — измърмори Бар. Май не болката в крака го беше направила толкова сериозен. Обърна се към Даг. — Научих много от онази нощ в дъжда, когато се качих за пръв път на „Завръщане“ побеснял, мокър и премръзнал. Благодаря ти.

Даг вдигна изненадано глава.

Не го призна, но благодарността на момчето му достави удоволствие.

— Да, Даг ги умее тези неща — обади се Уит. — Ще ви кажа, че ме учи на нови неща още от първата вечер, когато сестра ми го въведе в кухнята на Уест Блу. Май съм забравил да ти кажа „браво“, сестричке.

— То си беше късмет — отвърна Фаун. — Но пък аз го сграбчих с две ръце.

„А някои своя с една.“ Даг подръпна юздите на Копърхед. Сумак вече познаваше мрачните настроения на Ремо, така че слушаше развеселена.

— Всичко ще е наред, Ремо. Ако ли не, Феърболт винаги търси млади патрулни. Ще му трябват поне двама, с които да ме смени. Ако се наложи, ще кажа няколко добри думи за теб.

Ремо се поуспокои, че има изход, ако завръщането му не мине добре. Според Даг такава опасност нямаше. Бар дръпна юздите на коня и пое, а приятелят му го последва. Финч и Аш се провикнаха за довиждане и тръгнаха след тях.

Даг изчака да се отдалечат и се обърна към Сумак.

— Наистина ли имаш намерение да изпратиш тези двамата на Феърболт?

— Феърболт няма нищо общо. Обещах на момичетата от семейство Кроу да им доведа хубави мъже, когато се върна. Рейз вече е зает, така че трябва да се реванширам.

Даг си представи чернокосите внучки на Феърболт и Масапе, прелестни момичета, но наистина малко много на брой.

— Те са толкова много, че поне една ще хареса вечно намръщения, а друга ще се увлече по бъбривеца — продължи весело Сумак. — Ще ги дадем на семейство Кроу.

— Ужасна съдба — измърмори Даг.

— Момичетата няма да ги изпуснат — обади се Фаун.

— Аз пък имам пълно доверие на Масапе — заяви Сумак.

 

 

Бери нямаше търпение да стигнат в Клиъркрийк, затова пришпориха конете.

— Дано къщата да си е на мястото — рече тя и подкара коня си между Копърхед и Сврачка. — Татко оставя — оставяше де — две свои братовчедки да се грижат за нея. Едната е вдовица, а другата никога не е била омъжена. Вдовицата има син, който минава по два пъти в седмицата, за да помага с тежката работа.

Фаун си представи, че момчето от семейство Клиъркрийк прилича на Аш Танър, и кимна одобрително.

— Написах две писма — Уит ми помогна, — едното след сблъсъка с бандитите, а другото, след като се оженихме в Греймаут, и ги пратих на север по приятели лодкари. Имаше и лоши, и добри новини. Дано да са пристигнали. — След малко добави: — В реда, в който трябва.

— Ако Клиъркрийк е истински речен град, както казваш, тогава новините за речните бандити са стигнали там отдавна — изтъкна Фаун. — Вече минаха месеци и те са се отърсили от лошите новини. Ако добрите пристигнат с вас, тогава всичко е наред.

Бери кимна и дръпна юздите, когато Фаун се оплака, че ако продължат да яздят в тръс, или тя, или Нати-Мари ще започнат да хълцат.

Клиъркрийк се разкри пред погледите им следващия следобед, след като два часа преди залез превалиха гориста стръмнина. Долината се ширна в цялата си златистозелена прелест, засенчена от западните хълмове. От лявата страна блестеше широката Грейс. Селото беше спретнато. Къщите бяха пръснати в цялата долина, вечерните огньове изпускаха позлатени нишки дим. Фаун се изправи на стремената, за да огледа важните места от детството на Бери, които младата жена й сочеше. Дори Сумак и Аркади, които яздеха зад тях и нямаха очи за нищо освен един за друг, се приближиха, за да слушат.

Яздеха покрай ниски дървени огради около тесни пасища, очертани от гористи хълмове.

— Ето го езерото! — въздъхна очарованата Фаун. Видя и кротка крава, няколко кози и пилета. Заобиколиха няколко кестена, излязоха на къса алея покрай нова дървена ограда — и ето че къщата беше пред тях.

Не беше боядисана и изглеждаше така, сякаш цял куп дърводелци са работили по нея години наред. Вместо етажите да бяха спретнато вдигнати, както в Уест Блу, човек оставаше с впечатлението, че някой е запокитил на хълма щайги и по някаква случайност те са се заклещили една за друга. По покрива стърчаха шест комина. Сигурно преди поколения тук бе живяло по-голямо семейство и по всичко личеше, че в бъдеще също ще е така. „Какво прекрасно място да прекараш детството си.“ Колкото и странна да изглеждаше, къщата си имаше хубава веранда с парапет и покрив, много подобна на палубата на лодка.

Хоторн се провикна радостно и препусна напред. Ход се държеше близо до Бо, срамежлив и изпълнен с надежда. Фаун си каза, че писмата на Бери са пристигнали, защото две яки жени изскочиха на верандата, и двете много развълнувани, но не и изненадани, и започнаха да махат енергично с ръце. Хоторн скочи от коня и хукна към стълбите. Едната жена побърза да изтрие ръце в престилката си и го прегърна. Направи жест, за да покаже, че е впечатлена колко е пораснал.

Другата засенчи очи; Бери се ухили и посочи многозначително Уит. „Това е съпругът ми!“

Лелята с престилката се хвана за главата, а след това направи похотлив жест, който накара Уит да се изчерви. Но когато приближиха достатъчно, тя направи фуния с ръце и се провикна:

— Добре дошли у дома!

Фаун погледна Даг, който не криеше, че му е хем забавно, хем е малко предпазлив — типичното поведение на Езерняк, попаднал сред странните фермери. „Добре дошли у дома в къща, която никога не сме виждали!“ Ако тук бе домът, значи в него се пазеха спомени, тук щяха да прекарат и бъдещето. Тя протегна ръка към съпруга си и Даг я стисна лекичко.

— Защо не? — промълви тя.

На светлината на залеза златните му очи блестяха като огън.

— Защо не, Искрице.