Марша Кенъм
Кръв от рози (9)

8

Дейдре О’Шеа никога не си признаваше, че е суеверна, но всеки път, щом черна котка й пресечеше пътя, тя се прекръстваше и плюеше през рамо, а когато вятърът ревеше страховито, мърмореше древни келтски молитви. Тя беше ирландка и това й беше в кръвта. И тази сутрин я полазиха студени тръпки, когато видя в камината две наполовина изгорели цепеници, които сякаш се бяха слели като внезапно изненадана от смъртта любовна двойка.

Страхът й обаче отлетя много бързо, тъй като Катрин излезе от гардеробната и внимателно разпростря върху леглото великолепна сатенена роба.

— О, мистрес, това е невъзможно… аз не бива…

— Глупости! Разбира се, че можеш. Аз искам ти да носиш тази рокля. При моята прибързана сватба тя щеше да изглежда смешно, но за твоята е тъкмо на място.

След два дни, в които Розууд Хол беше напълно замрял, тази сутрин пристигна авангардът на бунтовническата армия. Алекс ги покани от името на Катрин — за да я защити обаче, обяви на всеослушание, че войниците са се настанили принудително в имението, което изглеждаше напълно достоверно, тъй като всички други местни благородници получиха заповед да подслонят войската.

На 4 декември Чарлс Стюарт влезе в Дерби, но само някои от жителите на града бяха излезли по улиците да го посрещнат. Повечето бяха последвали призива на лорд Кавендиш и бяха избягали. Принцът се настани в къщата, принадлежала на лорд Ексетър, което беше облекчение за Катрин. Все пак тя посрещна другите шотландци със съвършена учтивост в салона на дома си и им сервира изискани напитки. Срещата й с Доналд, могъщия глава на клана Камерън, мина много по-непринудено, отколкото се беше опасявала — той я прегърна видимо зарадван. Другият й девер, д-р Арчибалд Камерън, я вдигна високо във въздуха и я завъртя в кръг със същия устрем, с който въртеше и съпругата си Джени.

Алуин веднага отиде при Дейдре и доведе плахата камериерка в салона, за да я представи на Лохиел.

— Аха, значи това е младата дама, която е откраднала сърцето ти — ухили се Доналд, когато двамата застанаха пред него с лудо биещи сърца, очаквайки той да одобри брака им. — Е, Макайл, виждам, че най-после си обикнал истински, но какво ще кажеш ти, момиче? Наистина ли не можеш да си представиш друг момък, с когото искаш да прекараш дните и нощите до края на живота си?

Дейдре погледна с копнеж своя Алуин.

— Не, милорд, няма друг човек на земята, който би могъл да ме направи толкова щастлива.

— Тогава имате благословията ми — заяви тържествено Доналд Камерън и добави с весело намигване: — Благословията на църквата трябва да последва колкото може по-скоро, защото при съединяването на ирландска и шотландска кръв много бързо се появяват здрави наследници!

Никой не възрази срещу предложението на Александър веднага да повикат свещеник. Затова сега Дейдре чакаше нервно в спалнята на господарката си, която енергично й заповяда да свали скучната черна рокля и да се окъпе в парфюмирана вода.

Докато Дейдре се миеше старателно, Катрин нажежи машата и накъдри кестенявата й коса на ситни масурчета, които обкръжиха сърцевидното лице и го направиха още по-миловидно. Беше време булката да се облече. Катрин й помогна да се премени в тънки бели чорапи, копринена риза и корсет, три колосани поли — най-горната, която щеше да се подава изпод разтворената рокля, беше богато избродирана, — и накрая в сребърно блещукащата сатенена роба.

— Господи… — Дейдре се огледа смаяно в голямото огледало. Дори не смеех да мечтая, че…

— Сватбеният ден трябва да бъде незабравим за всяка жена — заяви весело Катрин. Самата тя бе лишена от това щастие и сега искаше вярната й камериерка да има всичко необходимо. Момичето го заслужаваше. Само преди половин година тя никога не би извършила такава великодушна постъпка, но тогава още нямаше бунтовници, които чакаха в салона й…

Не й остана време да се замисли за тази промяна, защото някой почука на вратата и познат мъжки глас извика нетърпеливо:

— Мога ли да вляза?

Без да изчака отговора й, той застана на прага — привързаност, която често я беше дразнила, — но сърцето не й позволи да го укори. Както в Ахнакари, където за първи път го бе видяла в празничната шотландска носия, така и днес видът му й отне дар слово.

Дългите черни коси бяха стегнати на тила с тясна черна панделка. Бяло дантелено жабо подчертаваше обрулената от слънцето кожа, пурпурночервената сатенена жилетка и тъмнозеленият кадифен жакет правеха мускулестите рамене да изпъкват още по-силно. Към късата, поличка на черни и червени карета Алекс носеше тъмночервени чорапи до коленете и кожени обувки със сребърни токи. На широкия кожен колан със златен и сребърен обков висяха шпоранът — малка кожена чантичка, и сабята, а небрежно преметнатата през рамото наметка беше закрепена за жакета с огромна топазена брошка.

Като видя жена си само по корсет и чорапи, Алекс се ухили безсрамно.

— Прекрасна си, но непременно ли искаш всички гости да изпоприпадат?

— Негодник! — засмя се Катрин. — Не гледай мен!

— Откога ми позволяваш да поглеждам към други жени?

— Откакто мистрес О’Шеа е напълно облечена. — Катрин посочи Дейдре, която се изчерви от смущение. Алекс отиде при нея и внимателно я улови за брадичката, за да вдигне лицето й.

— Нищо чудно, че в последно време Алуин пишеше само любовни стихове — проговори с усмивка той. — Вие сте прекрасна мила, и моят приятел със сигурност е много щастлив.

— Благодаря, милорд — прошепна Дейдре. — Заслугата е изцяло на мистрес Катрин.

— Идете при него — посъветва я Алекс. — Бедният човечец ходи по коридорите като тигър в клетка.

— О, не! — възрази сърдито Катрин. — Тя ще остане в зимната градина, докато дойде свещеникът. Иначе пламенният жених ще й развали хубавата прическа и целият ми труд ще отиде на вятъра! Марш в зимната градина, Дейдре! Ще дойда да те взема само след няколко минути.

— Да, милейди. — Дейдре кимна послушно и излезе от стаята.

— Побързай, моля те. — Алекс целуна голото рамо на жена си. — Мъже, които седмици наред са живели само от солена овесена каша и сухи питки, страдат ужасно, когато усетят миризмата на топло ядене. Арчибалд вече се опита да завземе кухнята с щурм, но бе прогонен с големия сатър. Ако обаче получи подкрепление, не мога да гарантирам за живота на готвачката ти. — Горещите му устни се плъзнаха по тила й. — От друга страна обаче… могат да потърпят още малко, няма да им навреди… — Без да се бави, той измъкна фуркетите от косата на Катрин и развали изкусната й фризура.

— Алекс, не прави това! Трябва да се облека!

— Така ми харесваш повече. — Той я обърна към себе си и я зацелува, докато не й остана дъх. Пръстите му разрошиха копринените й къдрици. Той я отдалечи малко от себе си и огледа доволно разрушителното си дело. — Колко съм сръчен! Сега отново приличаш на дивата изкусителка, на която имах честта да правя компания през последните дни. Алуин няма да бъде единственият, на когото ще завиждат.

— Ти си непоправим — засмя се задъхано Катрин.

— Вече съм чувал тези думи стотици пъти. — Той поиска отново да я прегърне, но тя избяга на сигурно място.

— Няма да изпуснеш сватбата на най-добрия си приятел, нали?

Усмивката му подсказваше, че не би имал нищо против, и тя побърза да смени темата.

— Трябваше да попитам колко гости е поканил Доналд. Дано яденето стигне за всички.

— Доколкото можах да видя иззад рамото на Арчи, в кухнята има достатъчно храна за цялата армия в продължение на месец.

— Наскоро ти казах, че имаме чудесна готвачка.

— Да, каза ми…

Тъмните му очи бяха неотстъпно устремени към нея и я караха да се изчервява. Всъщност любовният им глад би трябвало да се е уталожил след два дни и две нощи, но ставаше точно обратното. Една усмивка или едно бегло докосване бяха достатъчни да ги възбудят, може би и поради знанието, че много скоро отново щяха да се разделят за седмици или дори за месеци.

Алекс прочете всичко това и още много в теменуженосините й очи и с болка осъзна, че ще помни тези очи до последния си дъх. Но не само очите, а и устните, ръцете, цялото й тяло…

Той си заповяда енергично да се вразуми, да устои на изкушението да я грабне и хвърли на леглото.

— Ще отговоря на въпроса ти — Доналд е поканил всички офицери от капитан нагоре. Самият той се е настанил като у дома си в библиотеката на баща ти, а брендито на сър Алфред среща всеобщо одобрение. Що се отнася до избата с вино, страхът му от опустошение се оказа напълно основателен. Принцът е възхитен от…

— Какво? Чарлс Стюарт е тук?

— Естествено. Би било връх на неучтивостта да не го поканим.

— Господи! Роклята ми… косите ми… виж ме на какво приличам!

— Велики боже, нима сега ще изпаднеш в паника заради един папистки претендент за трона, когото само преди няколко седмици презираше? — подразни я Алекс.

Катрин го удостои с мрачен поглед и избяга в гардеробната. Синята копринена рокля, която бе избрала за случая, бе твърде скромна за среща с кралска особа — все едно дали Стюарт имаше право да носи тази титла или не. Червеният брокат би бил твърде очебиещ, муселин не се носеше в такива случаи, а пък розовият сатен беше за плаха девица! Оставаше й да избере между наситено синьо копринено кадифе и златен брокат.

— Кадифе или брокат? — извика нерешително тя.

— Кадифе — предложи Алекс и най-спокойно запали пурата си от близкия свещник.

За да го ядоса, Катрин избра красиво избродираната брокатена роба, ала само след няколко минути установи в огледалото, че разпуснатите й коси развалят цялото въздействие на тоалета. За съжаление нямаше време да ги вдигне отново.

— Не ти ли предложих кадифе? — попита с тънка усмивка Алекс. Негодникът много добре знаеше как непоправимо бе увредил фризурата й. Вбесена, Катрин смъкна брокатената рокля и извади от гардероба си кадифената. Стискайки зъби, за да не се разсмее, Алекс й помогна да се облече, стегна връзките на корсажа и свърза прилежно всички панделки. Още преди да се е погледнала отново в огледаното, очите му й издадоха, че изглеждаше достойна за възхищение, а след като укроти буйната си грива с два сребърни гребена, тя въздъхна облекчено.

— Ето, негоднико, готова съм!

— Почти! — Алекс хвърли в огъня наполовина изпушената пура, извади от джоба на жакета си кадифена кутийка и й я връчи с тържествен поклон.

Тя я отвори любопитно и в първия момент загуби ума и дума. Овална аметистова брошка, подходяща за пръстена, който винаги носеше на ръката си. Изкусно шлифованият камък беше заобиколен от искрящи диаманти, които напълно можеха да се мерят с кралските.

— О, Алекс… невероятна е…

— Малко обезщетение за писмата, които не успях да напиша. — Той й сложи брошката и тя му благодари с нежна целувка.

— Няма да я изпускам от очи — обеща тя. — А щом свърши тази проклета война, ще те вържа за себе си с най-дебелото въже.

— Ще ти напомня това обещание… Но сега трябва да вървим, иначе не мога да гарантирам за нищо.

Катрин гордо го улови под ръка и двамата слязоха по широката стълба към салона. Когато двойката влезе, разговорите между присъстващите заглъхнаха. Тя позна някои от водачите на кланове и им се усмихна дружелюбно, но Алекс я поведе право към мястото, където стоеше Чарлс Стюарт, за да я представи на самопровъзгласилия се регент на Шотландия, Ирландия, Англия и Уелс.

Принцът изобщо не отговаряше на представата за безогледно дързък и нагъл претендент за трона. Той беше двадесет и четири годишен, но изглеждаше доста по-млад. Замечтани кафяви очи, блед тен и светлоруси коси го правеха да изглежда като красив, но още малко тромав хлапак.

Когато Катрин направи реверанс пред него, той дори се изчерви.

— Много се радвам да се запозная с вас, лейди Катрин. Вашият съпруг е един от най-добрите ни воини, но сега напълно разбирам защо толкова бързаше да отведе армията ни на юг.

Д-р Арчибалд Камерън не беше особен привърженик на етикета. Той грабна снахичката си и отново я завъртя в кръг.

— Господи, Катрин, ти си радост за окото! От мен да го знаеш, момиче: радвай се на тънката си талия, докато още можеш! Доколкото познавам скъпия си брат, през последните дни непременно се е грижил за потомството си. Много скоро ще се наложи да разшириш хубавата си рокля!

Доналд се постара да премахне впечатлението от недискретната забележка на брат си, като сърдечно прегърна Катрин и я целуна по бузата.

— Не се сърди на Арчи. Откакто напуснахме Единбърг, не му позволяваме да се доближи до бъчва и днес си е наваксал.

— Отказаха да повярват, че с чаша в ръка съм в състояние да правя много по-фини шевове! — оплака се Арчи.

— Може и да си прав — промърмори Лохиел, — но в Престън искаше да зашиеш ухото на Ангъс, макар че беше ранен в крака!

— Ами! Всъщност къде се е дянал младоженецът? Бог да му е на помощ, ако не изпразни по една чаша с нас преди венчавката! Последната глътка като свободен човек!

Алуин се усмихна извинително на Катрин, после се чукна с другите мъже и изпразни чашата си на един дъх. За щастие точно в този момент пристигна свещеникът и Катрин хукна към зимната градина, за да доведе нервната булка в залата.

Церемонията се извърши на английски и галски. Дейдре засия от щастие, когато Алуин сложи на пръста й тесен златен пръстен. След като ги обяви за мъж и жена, свещеникът се обърна към Алекс:

— Готова ли е втората двойка?

Катрин се обърна смаяно към мъжа си, който галантно поднесе ръката й към устните си.

— Помня, че първия път не бяхме много щастливи от церемонията. Надявам се, че нямаш нищо против да повторим клетвите?

— Да имам нещо против? — попита с треперещ глас тя. — О, Алекс… не знам какво да кажа…

— Това е най-хубавото в цялата церемония — трябва да кажеш само „да“!