Марша Кенъм
Кръв от рози (14)

13

Хамилтън Гарнър вървеше към стаята си по миришещите на плесен коридори на замъка. Лицето му беше силно зачервено — не само от многото наздравици за бъдещата победа, но и още повече от гордост, че херцогът му беше възложил да командва обучението на полковете. Колко умно беше постъпил, като бе привлякъл вниманието на Къмбърленд върху себе си! Накрая херцогът беше разговарял надълго и нашироко с полковник Гест и Гарнър беше сигурен, че беше станало дума за назначаването му в личния щаб на херцога.

Той блъсна вратата към стаята си с крак и зелените му очи засвяткаха доволно — както винаги, когато се прибираше в луксозното си убежище, което дължеше на смелостта и лоялността си.

Студените каменни стени бяха покрити с великолепни гоблени, огромният гардероб и скриновете бяха от черешово дърво. Широкото легло с балдахин стоеше върху подиум. То беше покрито с кадифе, а възглавниците и завивките бяха напълнени с гъши пух и покрити със сатенени калъфи. Подът беше покрит е персийски килими и когато ботушите му оставяха по тях мръсни следи, той трябваше само да заповяда на един от двамата си слуги незабавно да ги отстрани. Голямата камина беше от мрамор, многото свещи в сребърни свещници разпространяваха мека светлина, стаята ухаеше на скъпия екзотичен парфюм, особено предпочитан от прекрасното същество, което лежеше в леглото му.

Хамилтън затвори вратата с крак, отиде засмяно до леглото нави на пръстите си една дълга червена къдрица. Момичето даже не вдигна глава.

— Какво сърдечно посрещане! — проговори подигравателно мъжът. — Ще взема да си помисля, че не се радваш да ме видиш!

— О, напротив, направо не съм на себе си от радост — отговори нагло тя и посегна към кутията с бонбони на нощното шкафче.

Кутията излетя от ръката й и тя изпищя от болка, когато майорът грубо я сграбчи за косата и я издърпа, докато коленичи на леглото. Гарнър жадно завладя устата й и разкъса копринената й нощница. Тя забарабани с юмруци по коравия му гръден кош, но той само се изсмя и я хвана за ръцете, преди острите й нокти да са издрали лицето или шията му.

— Ах, сладката ми Маги, за мен е огромно удоволствие да те видя плаха и покорна!

— Пусни ме, копеле! — изфуча тя. — Вониш на пот и урина и не искам да имам нищо общо с теб!

Хамилтън отново се изсмя, изви ръцете й и притисна устни към голата й гръд. Както очакваше, зърното набъбна още при първото докосване на езика му и се превърна в напращяла пъпка.

Това също е част от предимствата на издигането в службата, каза си той. Свободен избор между всички жени в Единбърг — дами, уличници или слугини. Преди няколко седмици беше спечелил дивата котка в леглото си при игра на зарове с полковник Пътнъм. Загубилият беше много нещастен и направи няколко опита да я откупи от Гарнър — предложение, което само възбуди любопитството му и го накара веднага да изпробва изкуството й.

Той не съжаляваше, че я е задържал, макар че му излизаше доста скъпо и всяка сутрин трябваше да ходи да й купува подаръци. Ала тази Мага Макларън, местно момиче, което всеки път се преструваше, че се отдава принудително, проявяваше смайваща изобретателност, щом веднъж я „опитомеше“.

Ухилен, той я натисна върху матрака, разкопча панталона си и разтвори бедрата й. Когато членът му проникна в горещата, влажна и тясна утроба, от гърлото й се изтръгна протяжен сладостен стон. Естествено тя и този път се направи, че е била изнасилена, дърпаше се и го риташе, но много скоро престана да ругае, уви крака около хълбоците му, вкопчи се в раменете му и започна да го подканва да усили тласъците, докато се наслади докрай на екстаза си.

Изтощен до крайност, Гарнър падна на леглото до нея. Лицето му беше мокро от пот, елегантната му перука беше захвърлена незнайно къде.

— Слава на бога, че бунтовниците не са се сетили да те използват като оръжие! — изохка той. — Отдавна щяха да са спечелили въстанието си!

Маги оглеждаше със смръщено чело петната и драскотините по нежната си кожа, причинени от месинговите копчета и кожения колан. Пищните й гърди, неустоимо привлекателни за всеки мъж, бяха издраскани, а грубият му панталон беше оставил грозни следи по бедрата й. Ала тези дребни неприятности се компенсираха до голяма степен от задоволството, че беше изтощила любовника си до крайност. Англичанинът, когото тя винаги наричаше презрително „сасенах“, беше прекалено самоуверен, суетен и безмерно честолюбив.

Не можеше да отрече, че офицерът е много красив. Той тренираше всеки ден, за да поддържа мускулестото си тяло в добра форма. Използваше всеки повод да се дуелира и да докаже смелостта и майсторството си във фехтовката. След фиаското при Колте Бридж бе заповядал да разстрелят двама подофицери и да обесят двадесет войници за пример на останалите. А когато при Престънпанс драгуните му отново се уплашиха и се обърнаха в бягство, той беше готов отново да прибегне до тези драконски мерки. Осъдените запазиха живота си само благодарение на генерал Коуп, който се намеси в последния момент и заяви на Гарнър, че подобни масови екзекуции могат да бъдат в полза само на неприятеля.

Англичанинът беше толкова самодоволен, че се считаше за най-добрия любовник на света, докато шотландката го причисляваше по-скоро към средното ниво.

— Като гледам жалкото ти оръжие — тя хвърли пренебрежителен поглед към увисналия му член, който се подаваше в отвора на панталона, — още повече се убеждавам, че нямате никакъв шанс срещу моите сънародници!

Хамилтън бавно отвори очи.

— Този остър език един ден може да те отведе в затвора, скъпа моя!

— Не ми се вярва, защото той представлява само пикантна подправка към останалите ми предимства, не намираш ли и ти?

Хамилтън огледа пълните чувствени устни и с усмивка й даде право. Повечето жени му доскучаваха само след няколко минути, но Маги Макларън беше изключение. Комбинацията от лед и огън го възхищаваше — не на последно място и защото му напомняше Катрин Ашброк. Катрин… Теменуженосини очи, които искряха като аметисти, възбуждащо гъвкави движения, буен темперамент — и едновременно с това хладна дистанция, така че никога не беше сигурен дали тя го харесваше или не…

Богатата, културна, красива и разглезена Катрин Ашброк беше единствената жена, на която сериозно беше възнамерявал да предложи брак, но тя го изигра по най-грозния начин, подигравайки се с чувствата му и с кокетството си предизвика дуел. Унижението, че бе победен от обикновен търговец, продължаваше да го гризе, но още по-лошо беше предателството на Катрин: приютена от баща си тя се омъжи за Монтгомъри, тя се бе заклела на Хамилтън да избяга от черноокия негодник още в първата гостилница, но явно беше променила намерението си, защото след оздравяването си той напразно беше търсил двойката в половин Англия и беше станал за посмешище на другарите си…

— Хубава ли беше тя, сасенах?

— Какво? — промърмори стъписано той. — Коя?

— Жената, за която непрекъснато мислиш! Която изведнъж събуди члена ти за нов живот, като че го е ужилила пчела!

Гарнър се изчерви, седна в леглото и започна да разкопчава червения си мундир.

— Сигурно ти напомням за нея — отбеляза съчувствено Маги, докато му помагаше да се съблече. — Хубава ли беше?

— Тя беше мръсница — отговори с въздишка Гарнър. — Руса, синеока мръсница! Но с родословно дърво, което щеше да ми осигури безгрижен живот.

— Щеше? Значи не се е хванала в мрежата ти?

— Дуелът беше нечестен! — изкрещя Хамилтън и веднага беше готов да си отхапе езика. Вече беше доверил на шотландската уличница много повече, отколкото беше допустимо. Тя го наблюдаваше внимателно с кехлибарените си очи, докато разкопчаваше ризата му и нежните й пръсти се плъзгаха по грозния белег, който обезобразяваше малкия му гръден кош.

— Значи си се дуелирал заради нея и си загубил…

Той я сграбчи за раменете и я раздруса.

— Никой не ме е победил! Никой!

— Белегът доказва противното, сасенах.

— Дуелът беше на живот и смърт и аз почти го бях победил… Той сведе оръжието си, сякаш искаше да се предаде, и аз бях готов да го помилвам, когато страхливецът изненадващо ме нападна… Бях тежко ранен и когато след няколко дни дойдох в съзнание, копелето беше офейкало, а с него и тя! Беше ми се заклела, че ме обича, но сигурно още от самото начало е била в съюз с него!

Хамилтън пусна раменете на Маги и стисна ръце в юмруци.

— След като се възстанових, седмици наред претърсвах околностите, за да открия двойката и да си отмъстя за унижението, но те сякаш бяха потънали в земята. Никой не беше виждал стройна блондинка и чернокос и черноок мъжага!

Маги следеше израза на разкривеното му от гняв лице, ала когато той започна да описва изчезналата любовна двойка, очите се разшириха от изненада и тя задиша по-бързо. Той беше толкова погълнат от възбудата си, че изобщо не забеляза вълнението й.

— Накрая трябваше да се върна в полка си, защото Чарлз Стюарт събираше планинците, но не съм простил нито на него, нито на нея, а образът му ме преследва даже насън. Колко пъти съм си въобразявал, че го виждам — в кръчма или на улицата, а веднъж даже повярвах, че водеше неприятелски патрул, но се оказа зрителна измама. Сигурен съм, че Монтгомъри и онази мръсница са се скрили някъде в Лондон. А може и да са се прехвърлили във Франция и сега се смеят на подлия номер, който ми изиграха! Но знай, скъпа моя Катрин, че много се надявам един ден да се срещнем отново!

Едва сега му направи впечатление, че шотландката беше станала смъртнобледа.

— Какво ти стана, Маги? Да не си видяла призрак?

— „Катрин“ ли каза?

— Да, Катрин Ашброк Защо питаш?

— А мъжът се е казвал Монтгомъри?

— Да, Рефър Монтгомъри. Защо?

Маги опря брадичка на коленете си. Не можеше да бъде вярно!

— О, божичко! — прошепна разтърсено тя. — Естествено, че е вярно… Веднъж тя спомена, че годеникът й бил драгунски офицер…

Тя се разсмя истерично и Гарнър се намръщи още повече.

— Какви ги говориш, по дяволите? Коя е тази, дето ти е казала, че годеникът й е бил драгунски офицер?

— Катрин! — отговори през смях Маги. — Твоята сладка Катрин! Руса, синеока мръсница — сасенах! Появи се в Ахнакари преди седем или осем месеца, току-що омъжена за чернокосия дявол, за самия Камшройнайх Дуб!

Хамилтън я сграбчи за раменете и я раздруса като обезумял.

— Престани да се смееш и ми разкажи всичко отначало!

— Нали ти казах! Двамата пристигнаха в Ахнакари, двамата, които търсиш! Но мъжът не се казва Монтгомъри, а Камерън. Убедена съм, че водачът на патрула, когото си забелязал, е бил самият той. Аласдейр… Александър Камерън, братът на Доналд Камерън от Лохиел!

Гарнър шумно пое въздух.

— Откъде си сигурна? Как можеш да твърдиш, че това е същият мъж?

— Защото в целия свят няма втори човек, който да отговаря на твоето описание. — Маги изтри сълзите от смях от очите си. — Освен това ми е братовчед.

— Твой… твой братовчед?

— Ами да. — Кехлибарените очи засвяткаха иронично. — Аз съм братовчедка на скандално известния Камшройнайх Дуб, братовчедка на братята му Доналд и Арчибалд…

— Ти си роднина с главата на клана Камерън?

— Май те побиха студени тръпки, а?

Хамилтън навлажни пресъхналите си устни.

— И си съвсем сигурна, че Рефър Монтгомъри…

— Че той е Камшройнайх Дуб? Разбира се, че съм сигурна! Един път той спомена, че се е дуелирал заради русата сасенах с някакъв червен мундир, а от други съм чувала, че имал голям успех като търговец под името Рефър Монтгомъри.

Майорът не беше в състояние да разсъждава ясно. Значи се беше дуелирал с човека, който беше известен като най-добрия фехтовач на Европа — и за малко не беше победил Тъмния Камерън, за когото се носеха невероятни легенди!

— Къде е той сега? Знаеш ли къде да го намеря?

— Според мен е в обкръжението на принца.

— Маги, чуй ме добре…

— Лаурън — прекъсна го тя.

— Какво каза?

— Не се казвам Мага, а Лаурън — Лаурън Камерън. И не е нужно да ми мачкаш така ръцете!

Хамилтън разхлаби желязната си хватка.

— Какво знаеш за Катрин?

— Не много… Всички бяхме изумени, когато Аласдейр я доведе в Ахнакари… Тя се отнасяше с нас като със слуги…

— Той я е отвел в Шотландия? — попита невярващо Гарнър.

— Нали вече ти казах! Една сасенах в Ахнакари — старият сър Евън се е обърнал в гроба!

— Все още ли е там?

Очите на Лаурън се присвиха в тесни цепки. Ако му кажеше, че онази мръсница се е върнала в Англия, сигурно щеше веднага да тръгне да я търси, а тя не беше готова след Аласдейр да изгуби и този майор, който представляваше за нея добър източник на доходи, пак заради проклетата сасенах.

— Да — потвърди най-спокойно тя. — Той я остави в Ахнакари с другите жени.

— И къде се намира това Ахнакари? Как мога да стигна дотам?

— Никак! — изсмя се подигравателно тя. — Веднага се разбира, че ти просто нямаш понятие. Нито един неканен гост не може да влезе в Ахнакари. Даже да успееш да се промъкнеш през петдесетте мили непроходими гори с безброй скални клисури, ще се изправиш пред непристъпни крепостни стени, където въоръжени мъже ден и нощ наблюдават за англичани или за враговете от клана Кембъл. Даже крал Макбет се отказал от обсадата на Ахнакари само след един ден и избягал с подвита опашка. Ако не ми вярваш, питай приятеля си, херцог Арджил, за когото Ахнакари от години е трън в очите и който е готов да даде луди пари за залавянето на Аласдейр. Ако искаш да си отмъстиш на Камшройнайх Дуб ще трябва да се наредиш на опашка от около пет хиляди души.

Хамилтън скочи с проклятие на уста и се заразхожда нервно из стаята.

— Да не би да искаш да си възвърнеш онази мръсница? — попита сладко Лаурън. — След всичко, което ти е причинила?

— Искам само обяснение — изръмжа Гарнър. — Говори се, че Тъмният Камерън е извършил всевъзможни престъпления. Може би е принудил Катрин…

— Принудил? — Лаурън преметна дългите си крака през ръба на леглото и се протегна като котка. — Тя беше толкова луда по него, че даже не му даваше да се нахрани на спокойствие! Вдигаше го от масата и му смъкваше дрехите от гърба още преди да са стигнали до леглото! Хамилтън се озова с един скок до нея и й залепи оглушителна плесница. Лаурън падна на леглото и изпищя, когато той грубо я издърпа за косите.

— Жалка проститутка! Какво знаеш ти за това?

— Знам онова, което съм видяла със собствените си очи! — изфуча разярено тя. — Твоята сладка Катрин беше постоянно залепена за Аласдейр и любовните й стонове се чуваха по целия замък.

— Лъжкиня! — изрева той и отново я удари по лицето, но тя се нахвърли върху него, хапейки и драскайки. Двамата се приземиха на килима и Гарнър падна върху Лаурън, която заби нокти в раменете му и го изрита болезнено. Той задуши галските й проклятия, като притисна коравите си устни върху устата й и брутално проникна в нея. Дрезгав вик се изтръгна от гърлото й, тя престана да се отбранява и безмилостно го тласна към най-високи постижения.

Хамилтън Гарнър затвори очи, за да си внушава по-лесно, че тялото, което тръпнеше под неговото и уверено го водеше към оргазма, е на Катрин, а не на някаква си шотландска проститутка.

 

Лаурън бавно отвори очи. Лежеше напреки на леглото с разтворени крака и имаше чувството, че е била изнасилена поне от десетима мъже. Тя вдигна мъчително глава и видя майора да стои пред камината.

— Какво… какво се случи? Но не ми казвай, че съм припаднала!

— Е, добре, тогава ще си мълча.

Лаурън смръщи чело и устреми поглед в тавана. Естествено Гарнър само се хвалеше — нито един мъж досега не я беше довел до припадък, даже Струан Максорли, за когото се твърдеше, че за една нощ ощастливявал по десетина жени една след друга и всички обезумявали от страст.

Тя опипа предпазливо подутината на темето си, подутата си буза и напуканата устна. Ако наистина беше припаднала, то със сигурност не беше от любовно удоволствие, а от болки!

Когато английските войници я заловиха край Престънпанс, очакваше най-лошото. Отведоха я при полковник Пътнъм и я разпитаха, но само след няколко минути й стана ясно, че полковникът се интересуваше повече от пищните й форми, отколкото от информацията за бунтовническата армия. Тя се представи под името Маги Макларън, стана му любовница и много скоро вече разполагаше с целия лукс, за който беше мечтала: коприна и сатен, слугини, които й помагаха да се къпе и даже изрязаха ноктите на краката й, когато любовникът й се оплака, че му издраскала задника. Освен това кесията й се напълни със златни монети. Откакто попадна в ръцете на Гарнър, тя го изстискваше безмилостно. Вече имаше достатъчно спестени пари, за да си купи хубава къщичка в Единбърг, но искаше много повече…

Тя простена театрално, изправи се, за да огледа лицето си в огледалото, и отново простена.

— Ако си се отнасял с Катрин по същия начин, по който се отнасяш към мен, нищо чудно, че ти е избягала чак в Шотландия!

Иронията й не му подейства.

— Като си спомня на какво приличаше, когато хората на Пътнъм те доведоха в лагера, няколко сини петна изобщо не са проблем за теб.

— Нима си ме видял?

— Видях мръсно същество със сплъстени коси… — Ръката на Гарнър се плъзна към изкусителните гърди. — Затова и не бях особено въодушевен, когато те спечелих на зарове.

Лаурън вдигна едната си вежда.

— А сега?

— Сега? — Той се заигра с тъмното зърно. — Сега мога да разбера защо полковникът непременно искаше да те спечели обратно! Разправят, че претърсил всички бордеи на Единбърг, за да ти намери достойна заместничка. Страх ме е, че ако скоро не открие нещо подходящо, ще ме извика на дуел. — Той притисна устни към изваяното й рамо.

— Наистина ли си готов да се дуелираш заради мен?

— Което е мое, си е мое — отговори рязко Гарнър. — Пазя онова, което имам, и обикновено получавам, каквото искам, каквото и да ми струва… Постарай се да не го забравяш, скъпа моя!

— Аз не ти принадлежа, сасенах!

Майорът отстъпи крачка назад.

— Свободна си да си отидеш по всяко време, но помни какво казах: каквото е мое, си е мое! В кръг от сто мили няма да намериш дори един мъж, готов да те вземе и да те защитава от мен и никъде няма да намериш гнезденце, луксозно като това тук!

Лаурън отметна назад червените си коси.

— Ти няма да останеш вечно в Единбърг, сасенах! Мога да си позволя да изчакам сгодния случай.

— Естествено… През последните месеци полковник Пътнъм и аз потрошихме доста пари по теб. Във всеки случай щеше да постъпиш много по-умно, ако беше вложила честно заработената сума в банката, вместо да я тъпчеш в чорапа си.

Лаурън отвори широко очи, втурна се към скрина с дрехи и с ядни ругатни се зарови в бъркотията от бельо, чорапи, панделки и кърпи. Когато най-сетне откри празния червен чорап, лицето й изрази последователно невяра, гняв и отвращение.

Всичко е било напразно! Първо трябваше да търпи един импотентен стар развратник, после да спи с този арогантен английски майор — всичко е било напразно!

— Къде са парите ми? — изскърца със зъби тя.

— На сигурно място.

Лаурън се обърна като фурия.

— Искам да знам къде са парите ми, проклето копеле! Те ми принадлежат. Спечелила съм ги с честен труд.

— В това не се съмнявам. Обещавам ти, че ще си ги получиш обратно с лихвите — стига да изиграеш правилно картите си.

— Какво? Сега пък на карти ли ще играем? — изкрещя Лаурън.

Гарнър направи гримаса.

— Това беше само израз, скъпа моя. Вие шотландците приемате всичко буквално — нищо чудно, че между клановете вечно избухват кървави вражди. Исках само да кажа, че ще ти върна всички пари от чорапа ти, ако ми помогнеш… а ще получиш и допълнително възнаграждение, и то щедро.

— Какво възнаграждение? И какво трябва да направя, за да го получа?

— Ще живееш като царица, ще имаш кожи, скъпоценности, великолепни дрехи… вила в Испания, дворец във Франция… всичко е възможно, стига да попаднеш в подходящия приятелски кръг.

— Искаш да кажеш — в твоя приятелски кръг?

— Аз имам много връзки.

— А пък аз имам вече всичко, което искам, сасенах!

— Нима ти е достатъчно да си държанка, която мъжете печелят при игра на зарове?

Лаурън потисна гнева си и вдигна глава към него.

— Все още не си ми казал какво трябва да направя, за да заслужа богатото възнаграждение.

— Нещо, което ще ти достави същото удовлетворение като на мен… Във всеки случай преди малко останах с впечатлението, че с удоволствие би дала един малък урок на скъпия си братовчед Александър. Този човек има нужда от малко усмиряване, не смяташ ли и ти така?

— И кой ще го научи на смирение — ти ли? След като си се дуелирал с него, би трябвало да знаеш на какво е способен. Да не мислиш, че следващият дуел ще завърши благоприятно за теб?

Хамилтън почервеня от гняв.

— Подробно ти обясних, че той спечели с нечестен трик. Следващия път ще бъда подготвен за подобни номера.

— Да, разбира се… — Лаурън се изсмя злобно. — А аз ти обясних, че от петнадесет години насам хиляди Кембълови напразно се опитват да убият Аласдейр.

— С твоя помощ бих имал много по-благоприятна изходна позиция.

— И как си го представяш?

— Съвсем просто — ти ще се върнеш при рода си. Ще ги придружиш до Шотландия и щом ти се предложи сгоден случай, ще ме уведомиш кога и къде мога да се срещна със скандално известния Камерън.

Лаурън го зяпна, сякаш си беше загубил ума.

— Да се върна при клана си? Да ги придружа? Цели осем години си блъсках главата как да избягам от проклетата планина, а сега трябва да се върна доброволно в онази пустош?

Гарнър замислено потърка гладко избръснатата си брадичка.

— Ще ти трябва около седмица, докато ги настигнеш… не пеша, а с карета.

— Ти си полудял — засмя се Лаурън. — Не си на себе си. Никога няма да се върна! Даже ако пътят до планината е застлан със златни монети, пак няма да направя нито крачка!

— Не знаеш ли, че за залавянето на Александър Камерън е определена награда от двадесет хиляди фунта? — попита сърдито той.

Лаурън отново се изсмя.

— Знам, че досега никой не е успял да я вземе.

— Може би четиридесет хиляди ще изострят ума на някои хора…

— Четиридесет?

— Двайсет от Арджил, двайсет от мен. И допълнителна премия, ако в мрежата попадне и русата жена на Камерън.

Гарнър видя алчността, проблеснала в очите на червенокосата шотландка, и с мъка потисна триумфалната си усмивка. За пари тя беше готова да продаде не само тялото, но и душата си, при нужда дори на дявола.

— Значи трябва само да ти уредя среща е Аласдейр, нищо повече? Не искаш ли да ти доведа и принца, и армията му, за да бъдеш произведен от Къмбърленд в генерал?

Завладян от идеята да си отмъсти на Александър Камерън, Хамилтън изобщо беше забравил, че тя беше братовчедка на Лохиел, най-доверения съветник на Чарлс Стюарт.

— Естествено ще ти бъда много задължен, ако ме осведомиш за плановете на принца за следващите седмици. Това би донесло голяма полза на правителството.

— Ще има ли нещо и за мен?

Гарнър се поколеба.

— Вече имаме човек, който успя да се внедри в армията на бунтовниците и ни доставя информация.

— Тогава за какво съм ти аз?

— Защото си роднина и със сигурност ще чуваш повече неща от него. Пък и ти разбираш галски.

— Кой е шпионинът ви? По какво ще го позная?

— Засега идентичността му ще остане моя тайна — ухили се Гарнър. — Но ще му съобщя за теб и ще уговорим знак. — Той нави на пръстите си една дълга червена къдрица. — Какво ще кажеш за червена панделка? Щом сложиш в косата си червена панделка, той ще разбере, че имаш информация за него, и ще се свърже с теб.

— Ти май не ми вярваш, сасенах?

Гарнър помилва лебедовата й шия.

— Позна, скъпа моя, наистина не ти вярвам! Но се надявам, че си достатъчно умна да се откажеш от двойна игра. — Пръстите му бегло натиснаха гръкляна й. — В противен случай ще те намеря и ще те убия бавно и мъчително.

— Това ще направи и Лохиел, ако разбере, че съм предала клана!

— Добрият Лохиел? — отвърна саркастично Гарнър. — Човекът, който предотврати плячкосването на Глазгоу?

— Същият Лохиел заплаши да отреже лично главата на всеки член на клана, който откаже да се бие под знамето на Стюарт!

— Тогава не бива да му позволиш да те хване — посъветва я спокойно Хамилтън. — И трябва много да внимаваш да не събудиш недоверието му.

— Шотландците са недоверчиви по природа… от друга страна обаче са сантиментални глупаци. Сигурно ще ми се зарадват като на заблудено агънце, което се е върнало при стадото.

— Няма ли да ти задават въпроси къде си била през всичките тези седмици?

— Аз съм родена в Единбърг и всички знаеха, че копнея да се върна там.

— Няма ли да се учудят на внезапната промяна в желанията ти?

— Ще им кажа, че в далечния град съм открила безсмъртната си привързаност към дивите планини! — Ръцете й се плъзнаха изкусително по раменете му, зъбите й се впиха в зърното на гърдата му. — Много е жалко, че ме отпращаш — точно сега, когато се опознахме толкова добре…

— Знам, че дълго няма да те забравя — прошепна Хамилтън с глас, дрезгав от възбуда. — Вероятно ще чакам с нетърпение завръщането ти.

— И аз така мисля, сасенах. Виждаш ли как хубаво ти става, като се доближа до теб? Ти ще ме помниш още дълго, дълго… много по-дълго от онази руса и синеока мръсница!

Пот изби на челото му, когато тя коленичи и така жадно пое члена му в устата си, като че искаше да го погълне. Кръвта закипя във вените му, сърцето заблъска в гърдите, мускулестите крака се огънаха. Той падна безсилно на килима и загуби всякакво чувство за време в опиянението на страстта…

 

Когато Хамилтън Гарнър дойде на себе си, Лаурън беше изчезнала. Той все още лежеше пред камината, макар че огънят отдавна беше угаснал. През процепа между кадифените завеси в стаята падаше ярка дневна светлина. Той помнеше само откъслеци от последните часове, които бяха прекарали заедно и първо опипа долната част на тялото си, за да се увери, че нищо не му липсваше. Веднага след това отново заспа.